О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
гр. София, 29.11.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети ноември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2109/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. Г. С., притежаваща юридическа правоспособност, срещу определение № 2335 от 08.07.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 3144/2016 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е оставена без уважение частната жалба на С. С. срещу определение от 16.06.2016 г. по гр. д. № 1826/2016 г. на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба на частната жалбоподателка за освобождаване от държавна такса по делото на основание чл.83, ал.2 ГПК.
В жалбата се поддържа искане за отмяна на обжалваното определение като „нищожно, недопустимо и незаконосъобразно”. Частната жалбоподателка аргументира нищожността на определението с липсата на информация членовете на постановилия го съдебен състав да са придобили качеството на съдии в Софийски апелативен съд по установения за това ред. Като основание за недопустимост на определението жалбоподателката сочи неизпълнение от страна на въззивния съд на задължението да събере служебно доказателства за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, а като основание за незаконосъобразност – неправилната преценка на обстоятелствата, които са релевантни за освобождаването й от заплащане на такса и са отразени в декларацията за материално и гражданско състояние.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационно обжалване е обосновано с поддържаната недопустимост на въззивното определение и с основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и на доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да остави без уважение частната жалба на С. С. срещу определението на Софийски градски съд, с което е оставена без уважение молба на частната жалбоподателка за освобождаване от държавна такса по заведеното от нея гр. д. № 1826/2016 г. на основание чл.83, ал.2 ГПК, Софийски апелативен съд е приел, че не са доказани обстоятелства, от които може да се направи извод, че ищцата не разполага с достатъчно средства, за да заплати дължимата държавна такса по предявения от нея иск. Определението е постановено от Софийски апелативен съд в състав от трима съдии, поименно посочени в титулната му част.
При произнасянето по частната жалба въззивният съд е съобразил представените декларации за материално и гражданско състояние, с които освен данни за личните си доходи и за доходите на съпруга й, ищцата е декларирала, че здравословното й състояние е „недобро”, а на съпруга й – „лошо”, и че върху вземанията й има наложени запори. Като е взел предвид съдържащите се в декларациите непълноти, неясноти и противоречия относно част от декларираните обстоятелства и факта, че в предоставения й за това срок ищцата не е изпълнила подробните указания на първоинстанционния съд за представяне на доказателства относно тези обстоятелства /размер на получените доходи, здравословно състояние, наличие на наложени запори върху вземания/, въззивният съд е приел, че няма основание за уважаване на молбата по чл.83, ал.2 ГПК.
По допускане на касационното обжалване :
В частната касационна жалба и в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частната жалбоподателка се е позовала на нищожност и на недопустимост на обжалваното определение като самостоятелни основания за допускане на определението до касационен контрол. След преценка на заявените доводи, съобразно задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, съставът на ВКС не намира основания определението да се допуска до касационно обжалване за проверка на неговата валидност и допустимост.
Определението е постановено в рамките на правораздавателната компетентност на съда, от законен състав, в изискуемата от закона писмена форма за действителност, подписано е и съдържа ясни мотиви, отразяващи решаващата правна воля на съдебния състав. Твърдението на частната жалбоподателка, че няма информация дали двамата членове на съдебния състав са придобили по предвидения в закона ред качеството на съдии в Софийски апелативен съд, не насочва към предположение за вероятна нищожност на определението. Обстоятелството, че посочените в титулната част на определението членове на съдебния състав са съдии от състава на Софийски апелативен съд, е служебно известно на състава на ВКС и съгласно чл.155 ГПК не се налага да бъде доказвано. В практиката на ВКС последователно се поддържа становището, че обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК се доказват от лицето, което иска освобождаване от държавна такса. В производството по чл.83, ал.2 ГПК съдът няма задължение служебно да събира доказателства за наличието на обстоятелства, предпоставящи освобождаването от заплащане на такса, а дължи само съдействие на страните за представяне на доказателства, необходими за произнасяне по искането за освобождаване от такса. Предвид изложеното аргументът на жалбоподателката, че съдът не е изпълни задължението за служебно събиране на доказателства относно декларираните от нея обстоятелства по чл.83, ал.2 ГПК, не насочва към вероятна недопустимост на определението.
Неоснователно е искането за допускане на определението до касационно обжалване по въпросите, формулирани в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК : „1. Подчинява ли се производството по чл.83, ал.2 ГПК на правилата на исковото производство или то представлява съдебна администрация и то безспорна; Дължат ли се по това производство и по обжалване на актовете по него държавни такси; 2. Длъжен ли е съдът да изисква от страните допълнителни данни, ако не е доволен от представената декларация по чл.83, ал.2 ГПК; 3. Длъжен ли е съдът служебно да събере информация за обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК.”
Въпросите по п.1 са зададени хипотетично и не са обсъждани от въззивния съд, тъй като нямат значение за произнасянето по искането за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК. Отхвърлянето на молбата по чл.83, ал.2 ГПК не е обусловено от разрешаване на тези въпроси, поради което те не отговарят на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване и не се налага да бъде обсъждано дали са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото /чл.280, ал.1, т.3 ГПК/.
Останалите два въпроса са относими към предмета на произнасяне в производството по чл.83, ал.2 ГПК, но по отношение на тях не са налице поддържаните от жалбоподателката допълнителни предпоставки за достъп до касация по чл280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Правомощията на съда в производството по разглеждане на искане за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК са изяснени в създадената по реда на чл.274, ал.3 ГПК задължителна практика на ВКС. Според разрешенията, възприети в определение № 496/10.07.2013 г. по ч. т. д. № 2492/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 369/17.05.2013 г. по ч. т. д. № 2110/2013 г. на ВКС, ІІ т. о., определение № 534/04.07.2014 г. по ч. гр. д. № 3461/2014 г. на ВКС, ІІІ г. о., определение № 66/12.02.2016 г. по ч. гр. д. № 136/2016 г. на ВКС, ІV г. о., и др., съдът се произнася по искането за освобождаване от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК след преценка на конкретни обстоятелства като имуществено състояние, семейно положение, възраст, здравословно състояние, трудова заетост и др., от които може да се направи извод дали страната има възможност да изпълни изцяло или частично установеното със закон задължение за внасяне на държавна такса по делото; преценката на обстоятелствата, релевантни за освобождаването от държавна такса на основание чл.83, ал.2 ГПК, се прави от съда въз основа на представената от страната декларация за материално и гражданско състояние и приложените към нея доказателства; при съмнения в истинността на декларираните данни, при неясноти и непълноти в съдържанието на декларацията или при липса на доказателства, необходими за всестранно изясняване на обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, съдът е длъжен да укаже на страната да отстрани недостатъците в декларацията и/или да представи допълнителни доказателства и едва след това да се произнесе по искането за освобождаване от такса. В същия смисъл е и практиката в определение № 152/15.04.2016 г. по ч. гр. д. № 776/2016 г. на ВКС, ІІІ г. о., което според частната жалбоподателка е постановено във връзка с нейно искане за освобождаване от държавна такса по друго дело. При постановяване на обжалваното определение въззивният съд е процедирал в съответствие със задължителната практика на ВКС като е съобразил и факта, че на ищцата – частен жалбоподател е предоставена възможност да отстрани недостатъците в декларацията за материално и гражданско състояние и да представи допълнителни доказателства, необходими за преценката на обстоятелствата по чл.83, ал.2 ГПК, но поради непредставяне на такива доказателства основанието по чл.83, ал.2 ГПК е останало недоказано. След като определението е съобразено със задължителната практика на ВКС по приложението на чл.83, ал.2 ГПК, въззивното определение не може да се допусне до касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК. Наличието на задължителна практика по формулираните в изложението въпроси изключва другото поддържано основание за достъп до касационно обжалване – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по ч. гр. д. № 3144/2016 г. на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2335 от 08.07.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 3144/2016 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :