О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
София, 07.12.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на шести декември през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 894 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Б. Б. от [населено място],Р. община срещу въззивното решение на Пернишкия окръжен съд,постановено на 14.05.2012г. по гр.д.№246/2012г.,с което е потвърдено решението на първоинстанционния съд,с което е отхвърлен искът му против [община] за признаване правото на собственост върху нива в м.”П. м.,землището на [населено място], [община], с площ от 7.7 дка,при съседи:север-стопански двор,запад-телчарник, югоизток-път.
В изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в противоречие с практиката на ВКС съдът не е обсъдил и анализирал всички доказателства по делото,доводите на страните и не се е отнесъл критически към доказателствата както и че решението е постановено в противоречие с разпоредбите на ЗСПЗЗ. В допълнителна жалба вх.№4062/21.06.2012г. се навеждат доводи за недопустимост на въззивното решение поради лошо воден процес.
Ответникът по касационна жалба не изразява становище.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че процесният имот е актуван като общински със заповед № РД-16/14.07.2008г. на директора на О. д. “З. и г.”-гр.П.,което обосновава легитимацията на [община] и налага ангажирането на доказателства за собственост на ищеца върху имота,с които да опровергае законността на извършените от общината действия. Доказателства в такава насока обаче според въззивния съд по делото не са събрани-ангажираните по делото доказателства не установяват собствеността на ищеца към настоящия момент /наведени са само доводи за наследствения характер на имота,но не и доказателства за собственост/.
Според настоящия състав не е налице основание за допускане на касационно обжалване с оглед проверка за допустимост на въззивното решение, доколкото доводите за лошо воден процес сами по себе си,дори да се приемат за основателни,не биха могли да обосноват недопустимост на постановеното решение,след като предмета на делото е определен само въз основа на изходящи от предявилото иска лице изявления.
Останалите съображения в изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК по естеството си представляват касационни оплаквания за неправилност на обжалваното решение по смисъла на чл.281 ГПК и не съдържат точно формулиран въпрос по приложението на конкретна процесуалноправна или материалноправна норма. Още повече,че съдът не е ограничил възможността за установяване на основание за придобиване правото на собственост само до възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ. И доколкото основанията за допускане на касационно обжалване, предвидени в чл.280,ал.1 ГПК, следва да бъдат изрично посочени от касатора и наличието им да бъде обосновано със съответните съображения и посочване на съдебна практика по поставените въпроси, както и с обосноваване на значението на поставените въпроси за изхода на конкретния правен спор, излагането на съображения само за неправилността на въззивното решение не може да послужи за обосноваване на основание за допускане на касационно обжалване. В производството по чл.288 ГПК съдът преценява само дали при разрешаването на спора въззивният съд се е произнесъл по определен материалноправен или процесуалноправен въпрос /конкретно посочен от касатора/ в противоречие с практиката на ВКС или противоречиво разрешаван от съдилищата,или дотолкова специфичен,че са налага специално тълкуване с оглед значението му за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Правилността на въззивното решение за тази преценка е ирелевантна.
И тъй като в настоящия случай представеното по делото изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК не съдържа посочване на конкретни въпроси,по които да се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС,нито се обосновава значението на подобни въпроси за изхода на спора,настоящият състав приема,че касационно обжалване не следва да се допуска.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 14.05.2012г. по гр.д.№246/2012г. по описа на Пернишкия окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: