4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
София, 07.12.2015 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание в състав:
Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№5268 по описа за 2015г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение №234 от 04.08.2015г. по гр.д.№618/2014г. на Ловешкия окръжен съд, след частична отмяна на решение №155 от 31.10.2014г. по гр.д.№676/2013г. на Тетевенския районен съд, е отхвърлен предявеният от К. А. Ю. и Е. К. Ю. срещу Н. К. Ю., Р. К. Ю., С. Н. К. и К. Н. К. иск по чл.108 по отношение на ? ид.част от двуетажна масивна сграда с разгъната застроена площ от 168 кв.м., изградена в УПИ ХІ-167 от кв.35 по ПУП на [населено място]. За другата ? ид.част от същата сграда е въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение, с което искът по чл.108 е бил уважен.
Въззивният съд е приел, че дворното място, в което се намира процесната сграда, е било собственост на А. М. Ю. / А. М. Ю./, б.ж. на [населено място], починал на 02.05.2001г. Ищецът К. Ю. е син на А. Ю., а ответникът Н. Ю. е негов внук. Процесната сграда е построена през периода 1972г. – 1986г. С нотариален акт №118/1986г. А. Ю. и съпругата му Л. са дарили на своя внук Н. само дворното място, в което се намира процесната сграда. Малко след дарението Н. Ю. е сключил граждански брак с Р. Ю., а другите двама ответници С. и К. са техни деца. Прието е за установено, че след завършването на сградата ищците са се настанили да живеят на първия етаж, а ответниците – на втория етаж. Поради влошаване на отношенията между тях за период от една година / 2000 – 2001г./ ответниците са напуснали сградата, но след това са се завърнали и продължили да живеят на втория етаж. Поради многобройните конфликти между страните на свой ред ищците са напуснали имота преди завеждане на исковата молба. Прието е също, че отделните етажи не представляват самостоятелни жилища, тъй като нямат изискуемите помещения за това – на първия етаж има пет стаи, коридор и празно помещение, предназначено за баня, както и маза под стълбището, а на втория етаж има коридор, дневна с кухненски бокс и две спални.
При тези данни въззивният съд е приел, че както ищците, така и ответниците са упражнявали владение върху отделни етажи от процесната сграда и са придобили по давност по ? ид.част от нея, доколкото отделните етажи не представляват самостоятелни обекти на правото на собственост. Затова искът по чл.108 ЗС е уважен за ? ид.част от сградата и е отхвърлен за другата ? ид.част.
Касационна жалба срещу въззивното решение в отхвърлителната му част е подадена от ищците К. А. Ю. и Е. К. Ю.. Жалбоподателите считат, че са придобили по давност цялата сграда, а обратно – ответниците не са били владелци и не биха могли да станат собственици по давност на ? ид.част от нея. Позовават се на обстоятелството, че сградата била строена изцяло с техни средства и труд. Твърдят, че са владели цялата сграда, включително и чрез ответниците, които били държатели на втория етаж. Подали са декларация по ЗМДТ, владели са явно и с намерение за своене, докато ответниците били само държатели, което се доказвало и от факта, че през 2000г. те били отстранени от имота. Неправилно въззивният съд приел, че в строителството на сградата е участвал с пари наследодателят А. Ю.. Не били обсъдени и редица доказателства, които безспорно установявали, че ответниците не са изявявали по никакъв начин владението си върху имота.
В изложението към жалбата се поддържа, че по въпроса за владението въззивното решение влизало в противоречие с ТР №10 от 05.12.12г. по тълк.д.№10/12г. на ОСГК на ВКС; ТР №4 от 17.12.12г. по тълк.д.№4/12г. на ОСГК; ТР №1/06.08.12г. по тълк.д.№1/2012г. на ОСГК; решение №294/07.01.15г. по гр.д.№4050/14г. на І ГО; решение №1843 от 10.05.1983г. по гр.д.№298/83г. на І ГО; решение №2109/22.09.1965г. по гр.д.№1370/65г. на І ГО; решение №109 от 14.06.2010г. по гр.д.№446/2009г. на ВКС; решение №445/31.07.12г. по гр.д.№283/10г. на ВКС, решение №381 от 25.10.10г. по гр.д.№37/10г. на ВКС; решение №355 от 14.07.2010г. по гр.д.№802/2009г. на ВКС, решение №889/06.07.09г. по гр.д.№1128/08г. на САС; решение №128/09.05.2011г. по гр.д.№538/10г. на ВКС; решение №144/02.12.14г. по гр.д.№1650/14г. на ВКС и решение №453/29.04.13г. по гр.д.№1248/11г. на ВКС.
Ответниците в производството Н. К. Ю., Р. К. Ю., С. Н. К. и К. Н. К. оспорват жалбата. Считат, че не са налице основания за допускането и до разглеждане по същество.
Върховният касационен съд в настоящия си състав приема, че не са налице сочените основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК.
На първо място – посоченият в жалбата въпрос е твърде общ и не е свързан по никакъв начин с проблематиката по конкретното дело. Не е обосновано с какво въззивното решение противоречи на посочената съдебна практика.
Съставът на ВКС приема, че с оглед конкретните факти по настоящото дело, въззивният съд се е произнесъл в съответствие с разпоредбата на чл.68 ЗС и практиката на ВКС по прилагането и. Значимите факти по делото са три – че ищците са построили процесната сграда върху чужд имот /дворно място, което към момента на строителството е било собственост на А. Ю., а след това – на ответника Н. Ю./; че са упражнявали владение само върху първия етаж от сградата и че тази сграда е еднофамилна. При тези данни те не са могли да придобият по давност цялата вещ, нито пък реална част от нея /първи етаж/, а само идеална част, доколкото първият етаж не представлява самостоятелен обект на правото на собственост. По делото няма никакви данни ответниците да са били държатели на втория етаж, затова не може да се направи извод, че ищците са осъществявали владение чрез тях. Само това са правните въпроси, които възникват по настоящото дело. Посочената от жалбоподателите практика на ВС и ВКС, макар и свързана с института на владението, е по различни въпроси, затова не би могло да възникне противоречие по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване. Тълкувателно решение №1/06.08.12г. на ОСГК на ВКС по е посветено на въпроса за придобивната давност, която тече между съсобственици; ТР №4 от 17.12.12г. – на въпроси, свързани със значението на позоваването на изтекла придобивна давност, а ТР №10 от 05.12.12г. е по прилагането на чл.5, ал.2 ЗВСОНИ. Тази тълкувателна практика на ВКС не е относима към спора по настоящото дело, по което не се поставят специфичните въпроси, разисквани в тълкувателните решения. Същото се отнася и за другите решения на ВС и ВКС. Решение №294/07.01.15г. по гр.д.№4050/14г. на І ГО е за прилагането на чл.69 ЗС в хипотеза, когато единият от съсобствениците строи в общия имот въз основа на нотариално заверена декларация за учредяване право на строеж по чл.56, ал.2 З. /отм./, която не е вписана, както и за възможността единия от съсобствениците да владее за другия. Решение №1843 от 10.05.83г. по гр.д.№298/83г. на ВС, І ГО, е за хипотезата на придобивна давност, когато владението е получено въз основа на предварителен договор. Решение №2109/22.09.1965г. по гр.д.№1370/65г. на ВС, І ГО, е за ефекта на придобивната давност, според който вещта се придобива чиста от всякакви тежести, включително и от възбрана. Решение №109 от 14.06.2010г. по гр.д.№446/2009г. на ВКС, І ГО, е по въпроса за прилагане на чл.92 ЗС и за възможността да се придобие по давност собствеността върху чужд имот. Решение №445/31.07.12г. по гр.д.№283/10г. на ВКС, І ГО, е за демонстрирането на владението по отношение на действителния собственик; Решение №381 от 25.10.2010г. по гр.д.№37/2010г. на ВКС, ІІ ГО, е за завладяването, което не трябва да бъде установено по скрит начин. Решение №355 от 14.07.2010г. по гр.д.№802/2009г. на ВКС, ІІ ГО, е за необходимостта от позоваване на изтеклата придобивна давност, за да настъпят последиците и, както и за прекъсването на давността. Решение №128/09.05.2011г. по гр.д.№538/10г. на ВКС, ІІ ГО, също е за позоваването на придобивната давност. Решение №144/02.12.14г. по гр.д.№1650/14г. на ВКС, ІІ ГО, е по въпроса дали придобивната давност следва да изтече по отношение на всеки един от предишните приобретатели на имота. Решение №453/29.04.13г. по гр.д.№1248/11г. на ВКС е по въпроса за възможността съсобственик да владее само по отношение на един от останалите съсобственици. Не следва да се обсъжда Решение №889/06.07.09г. по гр.д.№1128/08г. на САС, което не е представено по делото и няма данни дали е влязло в сила.
Не следва и да се присъждат разноски на ответниците, тъй като такива не са поискани. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ Д. касационно обжалване на решение №234 от 04.08.2015г. по гр.д.№618/2014г. на Ловешкия окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: