2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№623
гр. София,07.12.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова ч. т. д. N 2039 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], [населено място], срещу определение № 311 от 02.06.2017г. по ч.т.д. № 281/2017г. на Апелативен съд – Варна, с което е прекратено производството по делото, образувано по частна жалба на [фирма] срещу определение от 24.04.2017г. по т.д. № 9/ 2017г. на Окръжен съд – Варна, с което молбата на дружеството за възстановяване на пропуснат срок за отговор на исковата молба е оставена без уважение.
Частният жалбоподател прави оплакване за незаконосъобразност на обжалвания съдебен акт и моли да бъде отменен като неправилен.
Ответниците по жалбата молят същата да се остави без уважение като неоснователна.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е основателна.
Решаващият състав на АС – Варна е приел, че определението на първоинстанционния съд за възстановяване по реда на чл.64, ал.2 ГПК установен в чл.131, ал.1 ГПК, респективно в чл.367, ал.1 ГПК, срок за подаване на отговор от страна на ответника срещу постъпила в съда искова молба не подлежи на обжалване пред въззивния съд. Посочено е, че процесуалната възможност за подаване на молбата за възстановяване на срока е свързана с получаване на съобщението за пропускането му. Изрично разпоредбите на чл.133 и чл.370 ГПК предвиждат, че настъпването на установените в тях процесуални преклузии, като последица от неподаването на отговор, се осуетява, ако бъде доказано, че пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства, чието релевиране може да стане „по-късно”. След като е налице законова пролонгация, а и по арг. на текста на чл.145 ГПК, определението на първоинстанционния съд не подлежи на обжалване, тъй като хипотезата на чл.66, ал.2 ГПК въобще не би могла да възникне.
Обжалваното определение е неправилно.
Настоящият състав на ВКС не споделя цитираната от въззивния съд практика на ВКС, а се присъединява към практиката на ВКС, формирана по ч.т.д. № 1358/ 2017г. на II ТО на ВКС. Възможността по чл.64 ГПК да се иска възстановяване на срока, чието пропускане се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее, се отнася и до срока за отговор на исковата молба, като фактът, че в разпоредбите на чл.133 и чл.370 ГПК изрично е посочена тази възможност не означава, че процедурата по разглеждането на молбата за възстановяване на срока не се осъществява по реда и условията на чл.64 – чл.66 ГПК, доколкото в чл.133 и чл.370 ГПК такава не е разписана. Защитата на ответника по иска при наличие на особените непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее, срещу извършена от първоинстанционния съд преценка за настъпила преклузия относно правото на отговор на исковата молба, се осъществява в производство на чл.66 ГПК, като на основание чл.66, ал.2 ГПК определението му, с което се отказва възстановяване на срока, подлежи на обжалване с частна жалба. Така ответната страна може да осъществи в пълен обем защитата си по спорното материално право в рамките и на самото първоинстанционно производство, в противен случай тя ще бъде лишен от защита в тази инстанция. Инстанционният контрол в производството по възстановяване на срок цели да гарантира на страните възможността те да извършат всички необходими процесуални действие, свързани със защита на техните права, още в първата инстанция, решението на която може да не бъде обжалвано от тях. Липсва правно основание, въз основа на което да може се приеме, че по отношение на възстановяването на срока за отговор на исковата молба е налице изключение от това правило, още повече, че спорът относно правото на отговор на исковата молба е от изключително преюдициално значение относно предмета на произнасяне на първоинстанционния съд, тъй като от изхода на този спор зависи, дали направените след срока за отговор на исковата молба възражения от ответника са преклудирани, когато неспазването на срока се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които ответникът не е могъл да преодолее.
С оглед горното, определението следва да се бъде отменено и делото върнато за произнасяне по частната жалба.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОТМЕНЯ определение № 311 от 02.06.2017г. по ч.т.д. № 281/2017г. на Апелативен съд – Варна.
ВРЪЩА делото на Апелативен съд – Варна за произнасяне по частната жалба на [фирма] по ч.т.д. № 281/2017г. на Апелативен съд – Варна.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.