2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
София, 09.05.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на двадесет и четвърти април две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Светла Цачева
ЧЛЕНОВЕ: Албена Бонева Боян Цонев
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 1282 по описа за 2014 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 939 от 14.05.2013 година по гр.д. № 3848/2012 година на Софийски апелативен съд е уважен иск с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, предявен от К. С. Н. от [населено място] против П., [населено място]. Присъдена е сумата 12000 лева, съставляващи обезщетение за неимуществени вреди, причинени от незаконно обвинение, както и сумата 871,92 лева – обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва върху сумата 1000 лева, внесена като парична гаранция по мярка за неотклонение. За да уважи претенциите за присъждане на обезщетение на основание чл. 2, ал. 1, т. 2 ЗОДОВ, въззивният съд е приел, че вследствие на повдигнати на 22.06.2000 г. и 29.03.2002 г. незаконни обвинения за извършени престъпления по чл. 282, ал. 3 вр. с ал.1 и ал. 2 НК, наказателното производство по които е било окончателно прекратено поради липса на престъпен състав с определение по н.о.х.д. № 3924/2006 г. на Софийски градски съд, влязло в сила на 06.01.2007 г., ищецът е претърпял сериозни душевни страдания; изживял е стрес, тревога и притеснения; в резултат на предприетото незаконно наказателно преследване се е влошило здравословното му състояние, негативи са се проявили в личностен, емоционален и психически план. Повдигнатото обвинение го е злепоставило пред обществото, отразило се е на личните му контакти, засегнати са били честта, достойнството и професионалния му авторитет. Прието е, че за справедливото обезвъзмездяване на претърпените от ищеца неимуществени вреди съответствува обезщетение в размер на 12000 лева, които са присъдени на чл. 2, ал. 1, т. 2, пр. 2 ЗОДОВ. Присъдено е и обезщетение за имуществени вреди в размер на пропуснатите ползи (законната лихва) от внесената от ищеца в хода на незаконното наказателно преследване гаранция по мярка за неотклонение в размер на 1000 лева за периода от 23.06.2000 година до 06.01.2007 година.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от П. чрез Апелативна прокуратура [населено място]. Поддържа се, че при определяне размера на обезщетението, съдът се е произнесъл в противоречие с установената практика на съдилищата за обезвъзмездяване на щети при сходни случаи. Приложени са решение № 219 от 04.06.2012 година по гр. дело № 667/2011 година на Четвърто гражданско отделение; решение № 237 от 07.07.2011 година по гр. дело № 1258/2010 година на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 27 от 11.01.2010 г. по гр.д. № 2061/2009 г. на Софийски апелативен съд. Приложени са решение № 37 от 11.02.2009 година по гр. дело № 5367/2007 година на Първо гражданско отделение; решение № 284 от 09.06.2009 година по гр. дело № 599/2008 година на Второ гражданско отделение на Върховния касационен съд и решение № 34 от 04.02.2009 г. по гр.д. № 966/2008 г. на Софийски апелативен съд. Изложи са доводи, че по обуславящия изхода на делото въпрос следва ли при определяне размера на обезщетението да се извърши преценка на всички конкретно съществуващи обстоятелства, решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд – т.11 от ППВС № 4 от 23.12.1968 г. и т.3 и т.11 от ТР № 3 от 22.04.2005 г. по т.д. №3/2004 г. ОСГК ВКС, както и че по въпроса следва ли съдът да изложи мотиви относно наличието на причинно-следствена връзка между незаконното обвинение и причинените вреди, съдебният акт е постановен в нарушение на т. 19 от ТР № 1 от 04.01.2001 г. ОСГК ВКС. Поддържа се, че въпросът дължи ли се обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва върху внесена гаранция по мярка за неотклонение е разрешен в противоречие с т.3 и т.11 от ТР 3 от 2005 г. ОСГК ВКС и решение № 1258 по гр.д. № 730/2006 г. ІV г.о. ВКС, в които е прието, че на обезщетение подлежат само преките и непосредствени вреди, както и че по въпроса е налице противоречива съдебна практика – решение от 14.12.2005 г. по гр.д. № 558/2005 г. на Великотърновски апелативен съд и решение № 34 от 04.02.2009 г. по гр.д. № 966/2008 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касационната жалба К. С. Н. счита, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Претендира съдебни разноски.
По въведените основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира следното:
Доводите за постановяване на съдебния акт в противоречие с практиката на Върховния касационен съд са неоснователни. В съответствие с т. 19 от ТР на ОСГК № 1 от 04.01.2001 г. по т.д. №1/2000 г., въззивният съд е формирал собствени фактически и правни констатации, обосновавайки изводите си за наличие на причинно следствена връзка между незаконното обвинение и настъпилите за ищеца неимуществени вреди. Формирал е изводите си въз основа на доказателства, че поради предприетото незаконно наказателно преследване ищецът е изживял множество тревоги, притеснения и разочарования поради злепоставянето му пред колеги, приятели и в обществото, довели до влошаване на здравословното му състояние и отразили се негативно на цялостния му начин на живот. В съответствие с т. 11 от Тълкувателно решение № 3 от 22.04.2005 г. по т. д. № 3/2004 г. ОСГК ВКС, обезщетението за неимуществени вреди е определено глобално по справедливост, съобразно чл. 52 ЗЗД. В съответствие с установената практика съдът е изследвал обстоятелствата, имащи отношение към последиците от проведеното следствие, продължило около седем години и приключило с определение за прекратяване и след събиране и обсъждане на доказателствата е определил обезщетение за претърпените от ищеца неимуществени вреди при условията на чл. 52 ЗЗД.
Не е налице и противоречие с установената практика на съдилищата при определяне на обезщетенията за обезвъзмездяване на щети, причинени от незаконно проведено наказателно преследване. В посочените в изложението към касационната жалба съдебни решения обезщетенията за неимуществени вреди са определени въз основа на различни обстоятелства, имащи отношение към размера им – при различни обвинения, продължителност на наказателното преследване и настъпили за пострадалите негативни последици.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване по въпроса дължи ли се обезщетение за имуществени вреди в размер на законната лихва върху внесена гаранция по мярка за неотклонение, разрешен във въззивното решение съобразно установената съдебна практика, в т.ч. и в съответствие с приложените към касационната жалба решения на Върховния касационен съд – обезщетение се дължи за всички вреди, пряка и непосредствена последица от увреждането, каквато последица са пропуснатите ползи от внесена парична гаранция по взета от прокуратурата мярка за неотклонение по незаконно обвинение.
С оглед изхода на делото и на основание чл. 78, ал.3 ГПК, на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените в производството по чл. 288 ГПК съдебни разноски в размер на 840 лева, съставляващи адвокатско възнаграждение, изплатено по договор за правна помощ от 10.07.2013 г. с адвокат К. С. от Софийска адвокатска колегия.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 939 от 14.05.2013 година по гр.д. № 3848/2012 година на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА П. да заплати на К. С. Н. от [населено място] с ЕГН [ЕГН] сумата 840 (осемстотин и четиридесет) лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: