О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
София, 20.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 19 декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
ч. гр.дело № 545 /2011 година
Производството е по чл. 274, ал.2, изр.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. С. Т. и П. С. Т. против определение № 402 от 21.09.2011г. по ч. гр.д.№ 369/2011г. на ВКС ІІ гр.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба, подадена от тях против определение от 01.04.2011г. по гр.д.№ 2339/2011г. на СГС. С последното е потвърдено определението за връщане на исковата молба по гр.д.№ 53916/2010г. на Софийски РС.
Навеждат се оплакване от жалбоподателите за нарушение на процесуалните правила поради това, че обжалваемият интерес не следва да се определя от данъчната оценка.
Върховният касационен съд, тричленен състав на първо гр. отделение, като прецени оплакванията в частната жалба и данните по делото, намира следното:
Жалбата е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против определение, преграждащо развитието на делото е, поради което съдът я преценява като допустима, съгласно чл. 274, ал.2, изр. 2 във вр. с ал.1 т.1 от ГПК.
Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. .
За да постанови обжалваното определение, съдът е констатирал, че данъчната оценка на имота, предмет на исковата молба е 58,50 лв., поради което частната касационна жалба е преценена като недопустима на основание чл.274, ал.4 във вр. с чл. 280, ал.2 от ГПК.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 274, ал.4 от ГПК в редакцията му от ДВ бр. 100/21.12.2011г. не подлежат на обжалване определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. С нормата на чл. 280, ал.2 от ГПК /ДВ бр. 100/21.12.2010г/. се предвиди необжалваемост на решенията по въззивни дела с цена на иска до 5 000 лв. Този текст влиза в сила на 21.12.2010г., съгласно пар. 26 от ПЗР на ЗИДГПК /ДВ бр. 100/2010г./ Висящите производства продължават по досегашния ред, съгласно пар.25. Следователно за частните касационни жалби, постъпили след 21.12.2010г. включително се прилага новата процесуална норма, имаща по определение непосредствено действие. По смисъла на този текст, висящи производства ще се считат тези, по които касационната жалба е подадена преди 21.12.2010г. За производствата, образувани по постъпили по касационни жалби и частни касационни жалби от 21.12.2010г. и след това се прилага новата редакция на чл.280, ал.2 от ГПК. Това е така, защото касационната жалба има деволативен ефект, т.е. тя предизвиква висящност на касационното производство от датата на подаването й. Новото правило на чл. 280, ал.2 от ГПК касае само касационното производство и е относимо само за него, поради което следва да се прилага към това производство, т.е. меродавен е момента на подаване на частната касационна жалба, а не на исковата молба.
Понятието “обжалваем интерес” отпадна като критерия за допустимост до касационен контрол и се въведе по-ясен такъв – цена на иска. Съгласно чл. 69, ал.1 т.2 от ГПК, размерът на цената на иска по спорове за собственост е данъчната оценка, а ако няма такава – пазарната цена на вещното право. Исковете по чл. 53, ал.2 от ЗКИР са оценяеми. Цената се определя върху данъчната, или пазарната цена на целия имот. Тя е под 5 000 лв., поради което частната касационна жалба е недопустима и правилно е оставена без разглеждане.
Водим от горното, Върховният касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 402 от 21.09.2011г. по ч. гр.д.№ 369/2011г. на Върховен касационен съд ІІ гр.о.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: