О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 623
София, 06.07. 2009 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 29 юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. С. гражданско дело N 172 /2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба подадена от Н. З. В. от гр. Б. срещу решение от 30.07.2008 по гр. д. № 817/2007 г. на Бургаски окръжен съд, с което е оставено в сила решение по гр. д. № 1479/2006 г. на Бургаски районен съд, с което е отхвърлен предявения от касаторката срещу община Б. иск за установяване, че общината не е собственик на апартамент № 3, на 7 етаж в бл. 49, вх. 1, ж. к. “И”, в гр. Б. на основание чл. 5, ал. 1 ЗВСОНИ по ЗТСУ и др. Развити са доводи за нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, които обуславят касационни основания по чл. 281 ГПК. В изложението към касационната жалба се поддържа, че съдът се е произнесъл по материалноправен въпрос от значение за изхода на спора – какво е основанието за придобиване на спорния имот от касаторката – обезщетение срещу отчужден имот или договор за покупко-продажба, който е от значение за точното прилагане на закона.
Ответникът по касация не взема становище по основателността й.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и с обжалваем интерес над 1000 лв., поради което е допустима
С. проверка на решението относно приетата за установена фактическа обстановка и направените въз основа на нея правни изводи, съдът в настоящия си тричленен състав намира, че не е налице въведеното основание за допускане касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК.
С обжалваното решение е потвърдено първоинстанционното, с което е отхвърлен предявения отрицателен установителен иск от касаторката срещу община Б..
Съдът е приел за установено от фактическа страна, че от нея със заповед № 98 от 1.06. 1973 г. по реда на ЗТСУ е бил отчужден недвижим имот парцел **** 6 в кв. 36 по плана на гр. Б., за което е била обезщетена с апартамента, предмет на иска. Тъй като стойността на отчуждения имот е била по-малка от тази, на получения в обезщетение, разликата е била заплатена от касаторката. След влизане в сила на ЗВСНОНИ по ЗТСУ и други касаторката е упражнила правото си да поиска отмяна на отчуждаването за имота. Искането е уважено, отчуждаването отменено и след влизане в сила на решението, тъй като правото на собственост е преминало в общината по разпореждане на закона, касаторката е била поканена да освободи доброволно жилището.
Съдът е намерил за неоснователни доводите, че след като касаторката е заплатила по-голямата част от апартамента със собствени средства, то правото на собственост върху него е придобила на основание продажба, а не на основание обезщетяване по реда на ЗТСУ. Приел е, че правото на собственост върху апартамента касаторката е придобила на основание издадената заповед по чл. 103 ЗТСУ, която не е била обжалвана от нея и е породила вещноправни последици. Оспорването на констативния нот. акт е неоснователно, тъй като в него се удостоверяват придобити права, а той самия няма правопораждащо действие. Неоснователността на твърдението, че имотът е придобит на основание договор за покупко-продажба, сключен с държавата е намерено за неоснователно и поради това, че от доказателствата по делото не е установено да е осъществен сложния фактически състав за придобиване на държавни имоти- административен акт и договор установен в нормата на чл. 118 НДИ.
При постановяване на решението е приложен правилно закона. В изложението към касационната жалба не са посочени решените материалноправни въпроси от значение за изхода на спора, с какво са от значение за точното прилагане на закона и кой нормативен акт се има предвид.
Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване намира приложение, когато липсва съдебна практика по разрешения от въззивния съд въпрос или когато съществуващата практика следва да бъде променена поради това, че е погрешна. Само трайно установена грешка в правоприлагането, изразена в константната практика или в тълкувателно решение, която е допусната и в обжалваното въззивното решение, може да е основание за допускане на касационното обжалване, с цел да се преодолее погрешната практика с даване на различно разрешение на същия правен проблем.
Друго основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК е налице, когато за разрешаването на повдигнатия с касационната жалба материалноправен или процесуален въпрос се налага приложение на правна норма, или норми, които са непълни.
Касаторката не е се е позовала на нито едно от тези основание. Материалноправните норми обсъдени от съда относно това, дали е придобила правото на собственост върху апартамента не са противоречиви и практиката по прилагането им е последователна и трайна. Правната последица от отмяната на отчуждаването е регламентирана в закона. Преценката за наличие на интерес от отмяна на отчуждаването с оглед на тази последица е следвало да бъде направена към момента на упражняване правото да се иска отмяна на отчуждаването.
При проверка на решението и релевираните доводи, не се установи да е налице основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ГК, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 30.07.2008 по гр. д. № 817/2007 г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.