О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
София, 10.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав:
Председател: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
Членове: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 536 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 23 от 11.03.2009 г. по гр.д. № 40/2009 г. на Разградски окръжен съд е потвърдено решение № 310 от 08.01.2009 година по гр.д. № 556/2008 г. на Разградски районен съд, с което е отхвърлен иск с правно основание чл. 214 КТ, предявен от З. С. М. от гр. Р. против О. у. “С”, с. Х., община С. за сумата 39434,50 лева, съставляващи претенция за обезщетение за отстраняване от работа за периода от 01.09.2003 г. – 12.05.2008 г. Във въззивното решение е прието, че трудовото правоотношение на ищеца, изпълняващ длъжността “начален учител” в ОУ “С”, с. Х. е било прекратено от работодателя, считано от 01.09.2003 г. С влязло на 02.04.2008 г. решение по гр.д. № 92/2006 г. на районен съд гр. И., уволнението е било отменено като незаконно извършено, ищецът възстановен на заеманата длъжност, която е заел на 12.05.2008 г. и е било присъдено обезщетение по чл. 225, ал.1 КТ в размер на 2087,28 лева, изплатено от работодателя ведно със законните лихви за забава с разходен ордер от 03.06.2008 година. По молба на ищеца, трудовото правоотношение е било прекратено отново със заповед № 2* от 15.05.2008 г., поради придобиване право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при което му е било изплатено обезщетение в размер на шест брутни работни заплати общо сумата 4172,56 лева. При така установените факти, в решението е прието, че искът за обезщетение за незаконно отстраняване от работа в периода след уволнението, отменено със съдебно решение, до възстановяване на заеманата длъжност е неоснователен; че в този период трудовото правоотношение е било прекратено – ищецът не е заемал длъжност, от която би могъл да е незаконно отстранен, поради което обезщетение на основание чл. 114 КТ не се дължи.
Касационна жалба против решението на Разградски окръжен съд е постъпила от З. С. М. от гр. Р.. Поддържа се, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като решението е постановено в нарушение на материалния закон, при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и при необоснованост. Поддържа се, че формираните в решението изводи поставят въпроси, свързани с точното приложение на чл. 214 КТ или след уточнение и конкретизация съобразно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. ОСГТК ВКС, повдигнатия от касатора материалноправен въпрос е дължи ли се обезщетение за незаконно отстраняване от работа за целия период, в който работникът или служителят не е заемал длъжността си поради незаконно уволнение.
Ответника по касация О. у. “С”, с. Х., община С. счита, че не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
По повдигнатия въпрос по приложението на чл. 214 КТ – дължи ли се обезщетение за незаконно отстраняване от работа за период, в който работникът или служителят не е заемал длъжността си поради незаконно уволнение е налице установена практика на съдилищата, основания за промяна на която не са налице. Обжалваното въззивно решение е постановено в съответствие с трайно установената практика, съгласно която работодателят дължи обезщетение по чл. 214 КТ в случаите на незаконно временно отстраняване от работа при съществуващо трудово правоотношение, но не и в случаите, когато трудовото правоотношение е прекратено; максималният размер на вредите от незаконно уволнение е определен в чл. 225, ал. 1 КТ; целта на предвиденото в КТ обезщетение е възмездяване на щетите, понесени от работника от оставането му без доходи поради незаконното прекратяване на трудовия договор за период, обичайно необходим за устройването му с друга работа, с оглед на което в закона е определен както начина на определяне размера на обезщетението – въз основа на брутното трудово възнаграждение на работника, така и срокът, за който се дължи обезщетение или времето през което работникът е останал без работа, но не за повече от шест месеца.
Въведените в касационната жалба оплаквания за неправилност на въззивното решение не съставляват основания за допускане на касационно обжалване, доколкото липсва конкретно твърдение за относимостта им към съществен материалноправен или процесуален въпрос, решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, решаван противоречиво от съдилищата или от значение за развитието на правото. Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 23 от 11.03.2009 г. по гр.д. № 40/2009 г. на Разградски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: