О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 623
гр. София, 15.06.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 763 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. Б. А. и Е. И. А. от гр. С., против решение на Окръжен съд – София, постановено на 25.01.2010 г. по гр.д. № 215/2009 година. С обжалваното решение, окръжния съд е отменил решение №214 от 29.09.2008 г., постановено по гр.д. № 400/2007 г. от Районен съд – Своге и е постановил ново решение по съществото на спора, с което е отхвърлил предявените от ищците искове с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване по отношение на ответниците, че ищците са собственици на ? ид.ч. от недвижим имот, както и иска с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС, за обявяването на ищците за купувачи на 1/8 ид.ч. от същия имот. Отхвърлен е и съединения иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за установяване по отношение на ответниците, че ищецът М е собственик на 1/12 ид.ч. от същия имот.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК, ответниците М, както и С. Я. са оспорили жалбата.
Касационната жалба е подадена в срок и е насочена против въззивно решение, което подлежи на касационно обжалване.
За да счете за неоснователни кумулативно обективно съединените искове за установяване правото на собственост на ищците по отношение на недвижимия имот на сочените основания в посочените от ищците права върху идеалните части от правото на собственост, иска за прогласяване на недействителността на сделката, извършена с нот.акт №111/2006 г. и иска с правна основание чл.33, ал.2 от ЗС, въззивния съд е приел, че ответниците са противопоставили на правата, претендирани от ищците, възникналото в полза на Й. А. право на собственост върху спорния имот, на основание придобивна давност. От фактическа страна, въззивния съд е приел, че са доказани предпоставките за изтекла в полза на посоченото по-горе лице придобивна давност. При липсата на съсобственост, съдът е отхвърлил и предявения иск с правно основание чл.33, ал.2 от ЗС.
Към касационната жалба е приложено изложение на касационните основания. В него се твърди, че въззивния съд се е произнесъл по материалноправни и процесалноправни въпрос, които са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, решавани са противоречиво от съдилищата и имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основания за допускане до касационно основание на обжалваното решение, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК.
Посочени са правни въпроси, по точки 1-8 от изложението, без да се посочва кое от възприетото от въззивния съд противоречи на практиката на ВКС, разрешавано е противоречиво от съдилищата или е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. На първо място сочения правен въпрос следва да е от значение за изхода на спора по конкретното дело, т.е. да е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на исковата молба, в т.ч. и чрез възражения. Този въпрос следва да е обусловил формирането на решаващата воля на съда, но не е да е от значение за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка по делото или за обсъждането на събраните по делото доказателства. В тази насока са указанията, дадени с ТР №1/2010 г. по т.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Ограниченията на гл.ІІ на ЗСГ /отм./ не са били предмет на обсъждане от въззивния съд, доколкото възражение от страните в тази насока, във връзка с приложението на този закон, не са правени, поради което съдът приема, че поставения въпрос по т.V от изложението е неотносим към предмета на спора, доколкото не е включен в него. Съдът не се е произнесъл по доказателствената стойност на постановление на районен съдия в охранителното производство /т.VІІ от изложението/, както и по правното значение на факта, че свидетелите не са подписали протокола на нотариуса /т.VІІІ от изложението/, като поставените в тази насока правни въпроси също не са относими към спора, доколкото по тях, на първо място, въззивния съд не се е произнесъл и на следващо, не тези въпроси са обусловили правните изводи на съда, относно придобиването на правото на собственост въз основа на давностно владение. Поставени са въпросите, как се разпределя доказателствената тежест в процеса, при доказването на главния факт, при какви условия се губи правото на собственост, може ли съвладелец да придобие право на собственост върху целия имот при положение, че не е отблъснал владението на останалите и как се упражнява фактическа власт върху даден имот. Произнасянето по тези въпрос действително е обусловило волята на въззивния съд относно основателността на предявените обективно съединени искове, но неговите изводи, направени въз основа на фактическата обстановка по делото, възприета от него, не са в противоречие с цитираната съдебна практика, липсват данни за наличието на противоречиво разрешаване на тези въпрос от съдилищата, както и неяснота, непълнота или противоречие в законови разпоредби /такива не се и сочат от жалбоподателя/, налагащи тяхното тълкуване, респ. основание за допускане до касационно обжалване на решението по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Фактическата обстановка, възприета по делото от въззивния съд и въз основа на която той е направил своите правни изводи, а именно, че правото на собственост се губи при придобиването му от трето лице, че владението на останалите съсобственици следва да се отблъсне, при позоваването на придобивна давност от съсобственик и намерението към вещта, намерението за своене следва да се манифестира по отношение на останалите съсобственици, не подлежи на проверка в производството по чл.288 от ГПК, доколкото необосноваността не е сред основанията за допускане до касационно обжалване на въззивното решение, а е предмет на проверка в производството по разглеждането на касационната жалба, но след нейното допускане до разглеждане, при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1 от ГПК.
Доколкото част от въпросите, описани по-горе, са неотносими към спора по конкретното дело, а по останалите въпроси, поставени от жалбоподателите въззивния съд не се е произнесъл в противоречие с цитираната съдебна практика на ВКС и на съдилищата, както липсват доводи за относимост на въпросите при произнасянето на въззивния съд, към хипотезата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, то не са налице и основания за допускане до касационно обжалване на решението на окръжния съд.
По изложените съображения и на основание чл.288 от ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационната жалба, подадена от М. Б. А. и Е. И. А. от гр. С., против решение на Окръжен съд – София, постановено на 25.01.2010 г. по гр.д. № 215/2009 година.
Председател: Членове: 1. 2.