О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 624
[населено място] 10.08.2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на шестнадесети май две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело №298 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от И. Б. И. от [населено място], чрез процесуален представител адв.Т., срещу решение от 06.11.2017г., постановено по в.гр.д.№489/2017г. на Окръжен съд – Враца, с което е потвърдено решение от 14.07.2017г. по гр.д.№1458/2017г. на Районен съд – Враца за уважаване на предявения от Д. И. Т. срещу И. Б. И. иск с правно основание чл.87, ал.3 ЗЗД.
К. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Д. И. Т., чрез процесуален представтиел адв.Л., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК намира:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което на основаниое чл.87, ал.3 ЗЗД е развален сключения сключения на 13.06.2014г. с н.а. №142/2014г. договор за прехвърляне собственост на недвижим имот срещу задължение за гледане и издръжка, , по силата на който Д. И. Т. е прехвърлила на И. Б. И. собствената си 1/2 ид.част от недвижим имот от прекратена СИО със смъртта на съпруга й – апартамент в [населено място], подробнобно описан, с прилежащите му части: избено помещение и идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху земята, срещу задължението на И. да поеме гледането и издръжката на Д. Т., като й осигури спокоен и нормален живот, какъвто е водила до сега, докато е жива и същата си е запазила правото да ползва имота докато е жива, безвъзмездно, поради виновно неизпълнение на поетото задължение за издръжка и гледане от страна на И. И..
В. съд е приел за неоснователни доводите на жалбоподателя за недопустимост на иска във връзка с наличие на водено между страните производство за делба по гр.д.№ 1083/2016 го по описа на В.,по което дело бил налице влязъл в законна сила съдебен акт-решение № 666/24.10.2016г.,което е с предмет апартамента,предмет и на производството на иска по чл.87,ал.3 ЗЗД,като с решението по делбата,районният съд се е произнесъл между кои страни и при какви квоти следва да се допусне делбата. Намерени са неоснователни доводите на жалбоподателя, че ищцата била участник в делбеното производство,при което въпросът за апартамента не можел да се пререшава с предявяване на иска по чл.87,ал.3 ЗЗД, при което второ заведеното дело подлежи на прекратяване. В. инстанция е намерила,че е установено наличието на проведено делбено производство, в което е участвала и настоящата ищца,но само по отношение на допуснатото до делба МПС, което с втория акт й възложено в дял, а апартамента, предмет и на това производство е допуснат до делба между настоящия ответник и А. Я. Т. /син на ищцата по настоящото дело/, като с решението по извършване на делбата е изнесен на публична продан. В. съд е приел, че не са налице предпоставките на чл.299 ГПК ,тъй като между същите страни, на същото правно основание не е налице влязъл в сила съдебен акт.
При служебната проверка настоящият съдебен състав намира, че въззивното решение е валидно и допустимо.
Установено е, че на 13.06.2014г.между страните е сключен договор за издръжка гледане, с който ищцата е прехвърлила 1/2 ид.част от след прекратена поради смърт СИО от свой имот, срещу поето задължение от страна на приебретателя за гледане и издръжка, за осигуривяне на прехвърлителката спокоен и нормален живот, какъвто е водила, докато е жива, като същата си запазва правото за ползва имота докато е жива, безвъзмездно.
Въз основа на медицинската документация по делото е прието за установено, че през месец октомври 2014г. ищцата е била на лечение в отделение по кардиохирургия на Болница Т., [населено място],като на 14.10.2014г. й е извършена оперативна интервенция, а заключението на лекарите провели лечението е, че подлежи на доживотна антибиотична профилактика на инфекциозен ендокардит. През м.октомври 2016г.е била на лечение в МБАЛ „Хр.Б.“-В., отделение по кардиология,след преживян през 2014г. долен миокарден инфаркт. Съгласно решение на ТЕЛК при МБАЛ [фирма],гр.В. от 03.02.2015г. ищцата е с водеща диагноза стенокардия и придружаващи заболявания атерогенна дислипидемия и кистаденом на надбъбречна жлеза, като й е определена трайно намалена работоспособност поради общо заболяване 80 % за срок от 1 година. Този срок е продължен за 3 години с експертно решение на ТЕЛК при МБАЛ [фирма], [населено място] от 09.02.2016г. Посочените, констатирани от ТЕЛК при МБАЛ „Хр.Б.“основно и съпътстващи заболявания на ищцата са изисквали постоянният прием на необходимите й за поддържане на здравето и лечението й лекарства, което е установовено въз основа на съдържащите се в делото рецептурна книжка и карта за лечение с антикоагулант.
Прието от въззивният съд, че мотивите на прехвърлителката да сключи договора за издръжка и гледане с ответника са били влошените й взаимоотношения с нейния син и факта,че през различни периоди от време е била подлага от него на физически и психически тормоз /заради които са постановени мерки защита по ЗЗДН, вкл. и извеждане на сина й от съвместно обитаваното жилище/, което й дало основание да извърши прехвърлителната сделка,с цел да си осигури чрез грижите, които следва да дава ответника един спокоен и нормален живот, съобразен с възрастта й и здравословното й състояние и стандарта, който си е била установила.
Прието е за установено от въззивния съд въз основа на показанията на свидетелките, ангажирани от ищцата – Д. и С./съседка/,че не са виждали ответника да идва в жилището й, нито да й носи храна, или да й оказва помощ по някакъв друг начин. Знаели са от ищцата,че е прехвърлила жилището на ответника срещу негово задължение да я гледа и издържа,но не им известно да е давал лично или чрез другиго такива грижи. Напротив, в жилището, което е обитавала ищцата и което е предмет на договора за издръжка и гледане не е имало парно, като св.Сарафска е избягвала да го посещава. Условията в него били много лоши и мизерни според св.Д., като тя е полагала грижи за нея, когато е била оперирана в С., а съпругът на св.Сарафска извършил по молба на ищцата дребни ремонтни работи. Свидетелката Д. е посещавала ищцата няколко пъти седмично, за да й напазарува, да й занесе храна или нещо друго според възможностите си. И двете свидетелки са й давали, в различни периоди, малки парични суми, за да може да си осигури месечната нуждата от лекарства и прехрана до получаването на пенсията, която била в малък размер-около 100 и няколко лева.
Прието е за установено въз основа на показанията на другата група свидетели, ангажираните от ответника – Т., Н. и Т., освен мотивите на ищцата за сключване на договора за издръжка и гледане с ответника и това, че още преди това страните са били в много добри взаимоотношения, ответникът е заплатил разноските по погребението на съпруга й, а след сключването на договора ежемесечно й е давал по 300 лв. на ръка, като свидетелят Т. и няколко пъти е присъствал при това даване на пари, свидетелят Н. няколко пъти е карал до дома на ищцата ответника именно с такава цел,а свидетелката Т. установява присъствието си на няколко телефонни разговора между ищцата и ответника, при които същата е отправяла искания за даване на парични суми.
Прието е за установено въз основа на показанията на Т. и Н., че в периода, когато ищцата е била на лечение в кадиологичното отделение на болницата във В. през 2016г./св.Т./ ответникът й е носил храна, такава бил носил и в жилището й. Свидетелят Н. е присъствал на телефонни разговори, при които ищцата била искала пари на ответника,а сумите от по 300 лв.,ответникът давал на ищцата ежемесечно,като ако не е имал такава сума на куп, я бил давал части, като тези обстоятелства свидетелят знае от разговори с ответника. Дава показания, че знае, че ответникът бил дал на ищцата на два пъти по пет хиляди лева, не знае за какви нужди, като не е присъствал на даването на тези суми.
И двамата свидетели установяват, че ответникът бил поел изплащането на задълженията на ищцата към „В и К“ и „Т.“.
Допълнително от показанията на св.Т./дъщеря на адв.Т. – процесуален представител на ответника/ е прието, че се установява, че след прехвърлителната сделка, ответникът е поел изплащането на събрани стари задължения към „Т.“, освен това е изплатил всички хонорари, следващи се на нейната майка от водени различни производства между ищцата и нейния син .Посочва, че апартаментът, предмет на сделката, е бил разбит, като ищцата не е имала вещи от първа необходимост и е искала такива.Установява и ,че според нея и наблюдавани от нея случаи, отношенията между ищцата и ответника били като между майка и син. Твърди,че ответникът се е грижил за ищцата и многократно я бил карал до [населено място], където притежавала наследствени земеделски земи,за да сключва договори с арендатор,като тя не му била давала пари от получавана от нея рента.
В. съд е споделил изцяло правните изводите направени от районния съд и на основание чл.272 ГПК е препракил към мотивите на постановеното решение в обжалваната му част, като е изложил и свои мотиви.
В. съд е приел, че от общото правило на чл.79, ал.1 ЗЗД следва принципа,че задължението за гледане и издръжка трябва да се изпълнява точно така,както е уговорено,т.е. престацията в конкретния случай ,е, непрекъснато,ежедневно,всеобхватно и пълно като обем даване на грижи и издръжка.Изпълнението на това задължение не търпи забава, и трябва да се извършва цялостно, а не инцидентно или при конкретна нужда.
В тази връзка въззивният съд е приел, че от показанията на разпитаните свидетелки Д. и Сарафска е установено,че ответникът не е посещавал ищцата,не й давал изискуемите се от възрастта й и тежкото й здравословно състояние ежедневни грижи и издръжка, като те са я подпомагали в домакинството и парично, според възможностите си. Техните показанията въззивният съд е възприел като неспосредствени и обективни, при явна липса на заинтересованост.
Що се отнася до другата група свидетели – Т., Т. и Н., е прието от въззивния съд, че установяват отделни случаи на даване на парични суми, изолирани случаи на даване на храна, когато е била в болнично заведение за лечение, поемане на разноски по заплащане на консумативи на „В и К“ и „Т.“, поемане на разноски по наемане на адвокатска защита във връзка с водени с участието на ищцата други граждански и наказателни производства, въззивният съд е приел,че тези свидетелски показания в никакъв случай не доказват даването на поетите с алеаторния договор грижи и издръжка в техния пълен обем.В. съд е изложил съображения, че на такъв извод навежда и установеното за отделни случаи, при които ищцата е искала парични суми от ответника, поради което въззивният съд е приел,че същият не е изпълнявал поетото задължение за ежедневно и постоянно престиране на грижи в натура.
В. съд е изложил и допълнителни съображения, че въпреки че има данни за давани инцидентно на ищцата парични суми, не може да се приеме,че задължението е трансформирано в парично, тъй като длъжникът не е установил, че прехвърлителката отказва да приеме престираните от негова страна непосредствени грижи, а освен това той не е и поискал трансформиране на задължението си от даване на грижи в натура в парично такова.В тази връзка,съдът се е позовал и на Решение № 439/22.12.2011г. по гр.д.№ 90/2011г. на ВКС,І г.о., според което при неоправдано неприемане от кредитора на изпълнението по алеаторен договор,което му се предлага от длъжника, последният е длъжен да трансформира задължението си в парично като плаща на кредитора съответна сума,евентуално поиска от съда да опре-дели размера й. В. съд е посочил, че това е възможност, която съществува за длъжника само и единствено в хипотеза,когато кредиторът неоправдано не приема или не оказва необходимото съдействие за изпълнение на задължението за издръжка в натура. В. съд е приел, че в настоящия казус не са събрани доказателства в такава насока относими към поведението на ищцата-кредитор, напротив, тя е изисквала такива грижи,защото осигуряването на един спокоен и нормален живот,какъвто е водила до сключване на договора е бил и мотивът й за сключването му.
В. съд е изложил съображения, че длъжникът по процесния договор, като цяло, не е изпълнил задължението си според уговореното и според нуждите на ползващата се от договора ищца, която най-малко с оглед тежкото й здравословно състояние се е нуждаела от непосредствени и непрекъснати грижи. Прието е от съда, че почти за целия период на договора, издръжка и грижи въобще не са били престирани. Прието е също, че доколкото при алеаторните договори за гледане и издръжка системността на полаганите грижи, т.е. полагането им ежедневно, е съществен елемент, с оглед събраните доказателства по настоящото дело е налице неизпълнение на договора, което обуславя и развалянето му на основание чл.87,ал.3 ЗЗД.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса:”за задължението на въззивния съд да изложи мотиви при преценката на всички доказателства“. Според касатора по този въпрос въззивното решение е в противоречие с т.19 на ТР №4 от 04.01.2001г. на ОСГК на ВКС, решения по гр.д.№964/2012г. на ВКС, ІVг.о., по гр.д.№823/2010г. на ІІт.о, по гр.д.№826/2009г. на ІVг.о., по гр.д.№71/2009г. на ІІІг.о., по гр.д.№4989/2008г. на ІІІг.о. и по гр.д.№748/2011г. на ІІг.о., според които въззивният съд следва да обсъди събраните по делото доказателства, становищата и доводите на страните, и да формира въз основа на тях изводи за установяване на релевантните за спора обстоятелства; предвидената в чл.272 ГПК процесуална възможност въззивнитя съд да препрати към мотивите на първата инстанция в случай когато потвърждава вейното рашение, не дерогира изискването на чл.236, ал.2 ГПК за мотивиране на въззивното решение. К. е посочил също, че към поставения въпрос са относими и решения по гр.д.№257/2009г. на ІVг.о, по гр.д.№4216/2008г. на ІVг.о. и по гр.д.№695/2009г. на ІVг.о., с които е прието, че въззивният съд при постановяванена решението си следва да обсъди и вземе предвид всички относими за спора доказателства, в т.ч. събрани чрез показания на свидетели. К. сочи, че „въззивният съд не е обсъдил изцяло доказателствата по делото в тяхната цялост, игнорирайки показанията на разпитаните свидетили И. Т., Д. Т. и Б. Н. и е формирал неправилен извод, че приобретатулят И. не е изпълнил договорноот си задължение в пълния му обем“. К. сочи в изложението, че е полагал ежедневни грижи към прехвърлителката, и е престирал и парични суми в изпълнение на задължението си по 300лв. месечно към нея. По отношение на показанията на тези свидетели – Т., Т. и Н., е прието от въззивния съд, че установяват отделни случаи на даване на парични суми, изолирани случаи на даване на храна, когато приобретателката е била в болнично заведение във В. за лечение, поемане на разноски по заплащане на консумативи на „В и К“ и „Т.“, поемане на разноски по наемане на адвокатска защита във връзка с водени с участието на ищцата други граждански и наказателни производства, като въззивният съд е приел,че тези свидетелски показания в никакъв случай не доказват даването на поетите с алеаторния договор грижи и издръжка в техния пълен обем. В. съд е изложил мотиви при преценката на свидетелските показания, поради което неоснователно се сочи противоречие на въззивното решение с посочената от касатора практика на ВКС.
Съдът не намира, че има правни проблеми, свързани с неточно приложение на императивни правни норми, които да обосноват допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. С оглед изхода на спора и на основание чл.81 Г. на ответника по касация следва да бъдат присъдени направените разноски в размер на 600лв. – за адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 06.11.2017г., постановено по в.гр.д.№489/2017г. на Окръжен съд – Враца.
ОСЪЖДА И. Б. И. с ЕГН [ЕГН] да заплати на Д. И. Т. с ЕГН [ЕГН] сумата 600лв. – разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: