5
5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 624
София, 12,07, 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 16.05. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело № 800/2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.2 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [фирма],[ЕИК], [населено място], чрез адвокат Радостина К., с вх.№7106 от 13.07.2012 г. на Софийския апелативен съд, срещу решение №912 от 23.05.2012 г. по гр.д.№566/2009 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 състав, в частта, с която е отхвърлен искът, предявен от касатора срещу Л. П. Г. и срещу съпруга й С. Х. Г., починал във въззивното производство. В исковата си молба ищецът [фирма] е подържал, че съгласно устна уговорка с ответниците са постигнали съгласие да изгради в собствения им имот сграда, представляваща магазин на две нива, с площ от 111.80 кв.м., след което да сключи с тях договор за наем на магазина за определен срок, по цени, съобразени с вложените от ищеца средства за строежа на сградата. Тъй като такъв договор не е бил сключен, ищецът [фирма] претендира общо сумата от 84 240.33 лв., включваща заплатената от него като възложител на трето лице [фирма] по сключен договор за изработка от 31.10.2997 г. за изграждане на процесната сграда сума от 73 525.20 лв., за която от [фирма] е била издадена фактура № 200 от 27.06.2002 г., както и сумата 17 579.13 лв., вложена за закупуване на материали и заплащане на услуги. Първоинстанционният съд е квалифицирал иска по чл.59 ЗЗД и като такъв го е отхвърлил изцяло. Във вззивното производство ответникът С. Г. е починал, като на негово място са конституирани наследниците му – ответницата Л. Г., вече и в качеството й на негова съпруга, а ответницата К. П.- в качеството й на негова дъщеря.
Квалифицираният от Софийския апелативен съд иск с правно основание чл.258- 266 ЗЗД е уважен само срещу ответницата Л. Г. за сумата 17579.13 лв., представляваща заплатени от ищцовото дружество реално доказани разходи за закупуване на материали и извършени услуги за построяване на магазина, намиращ се в имот съсобствен между ответницата Л. Г. и трети лица, построен по време на брака й с починалия ответник С. Г.. В останалата част до пълния размер от 84240.33 лв., искът е отхвърлен по съображения, че не е доказано, че заплатената от ищеца на трето лице- [фирма] сума по фактура №200 от 27.06.2002 г. в размер на 61 271 лв. без ДДС, и с ДДС- 73 525.20 лв., е заплатена именно за построяване на процесната сграда. По отношение на ответницата К. Г. искът е отхвърлен изцяло, тъй като е прието за недоказано участието на починалия ответник С. Г. при договарянето на строежа на сградата, както и че задълженията по договора да са били поети за задоволяване нуждите на семейство-чл.25, ал.2 СК, отм.
Касаторът [фирма] твърди, че обжалваното решение е недопустимо в частта, с която е отхвърлен изцяло искът срещу К. Г., като постановено по непредявен иск и в нарушение на принципа на диспозитивното начало-чл.6, ал.2 ГПК. Подържа, че извършеното разпореждане с имота от ответницата Л. Г. е произвело действие и за починалия й съпруг С. Г., с арг.от чл.22, ал.3 СК, но тъй като той лично не е бил в договорни отношения, спрямо него искът следва да се квалифицира по чл.59 ЗЗД. Навежда и доводи за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила при преценката на събраните по делото доказателства- чл.235, ал.2 и чл.12 ГПК, както и че съдът въобще не е обсъдил първоначална и допълнителна експертиза за стойността на извършените строително-монтажни работи. Формулира следните правни въпроси, за които твърди, че са от значение за изхода на делото, а именно: 1.„Дали надлежното осчетоводяване на получените от подизпълнителя- [фирма] средства влияе върху основателността на вземането на главния изпълнител по договор за изработка” и 2 „Дали срещу неучастващия в договорните отношения съпруг, що се касае до имот СИО, възниква право на иск по чл.59 ЗЗД”, като счита, че те са разрешени в обжалваното решение в противоречие с практиката на ВКС, поради което подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.2 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответниците оспорват основанието за достъп до касация , а по същество основателността на касационната жалба. Претендират разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
Изложените от касатора доводи не водят до вероятна недопустимост на обжалваното решение в частта, с която e отхвърлен искът с правно основание чл.258-чл.266 ЗЗД спрямо ответницата К. П. в качеството й на дъщеря и законен наследник на баща й- първоначалния ответник С. Г.. Спрямо нея искът не е разгледан на непредявено основание, тъй като се касае за дадена от съда правна квалификация на спорното право, а не до нарушаване на диспозитивното начало, предоставящо на страните да определят предмета на спора-вж.ТР2-2012 ОСГКТК. Предметът на спора е очертан от касатора- ищец чрез основанието и петитума на иска- присъждане на вложените от него средства за построяване на магазин, който е построен в изпълнение на възникнали между страните договорни отношения, включително и такива по договор за наем. Още повече, че и самият касатор в раздел І от касационната си жалба, подържа, че се касае до неправилна преквалификация на спорното право, което евентуално нарушение би било относимо към правилното приложение на закона, а не към допустимостта на въззивното решение.
Поставеният правен въпрос за отговорността по чл.59 ЗЗД спрямо неучаствалия в договорните отношения съпруг, не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. Съдът е квалифицирал иска, като такъв, предявен на договорно основание, съобразно фактите и обстоятелствата, съдържащи се в исковата молба. Въпросът за възникване на право на иск по чл.59 ЗЗД срещу дъщерята на почналия ответник С. Г. нито е от значение за изхода на делото, нито би могъл да се поставя , тъй като искът е предявен срещу двамата съпрузи при условие на пасивно субективно съединяване/другарство/, което е допустимо само при общност на права или задължения или когато почиват на едно и също правно основание. След като с влязло в сила решение /въззивното решение в осъдителната част не е обжалвано/, искът е бил квалифициран като такъв по чл.258-266 ал.1 ЗЗД и е уважен на договорно основание спрямо съпругата Л. Г., не може срещу наследницата на починалия й съпруг да се разглежда на извън договорно основание по чл.59 ЗЗД.
Първият поставен въпрос за доказателствената сила на осчетоводяването на получените от подизпълнителя [фирма] средства за основателността на вземането на главния изпълнител по договора за изработка също не представлява общото основание за достъп до касация, защото направените от съда правни изводи не почиват единствено на него. За да приеме за недоказани твърденията на ищеца, че заплатената на [фирма] сума по фактура №200 от 27.06.2002 г., е изплатена за извършените от него строително-монтажни работи по процесната сграда, Софийският апелативен съд е обсъдил всичките събрани по делото доказателства в тяхната взаимна връзка и обусловеност. Обсъдил е факта, че фактурата е издадена след почти три години след изтичането на двугодишния срок за изпълнение по договора за изработка от 31.10.1997 г. Твърдяното реално заплащане по банков път на цялата цена по договора за изработка е в несъответствие с изложения от самия ищец начин на разплащане на извършените строително-монтажни работи. Независимо, че фактурата е осчетоводена от [фирма] в приходната част, съгласно раздел V,т.3 на заключението на вещото лице Ю. Х. от 01.02.2006 г. не е доказано, осчетоводяването на разходите на [фирма] за материали, услуги и труд. Чрез така поставения въпрос касаторът фактически цели извършване на нова оценка на събрания доказателствен материал, която дейност е свързана с правораздавателна функция на решаващия съд, правилността на която е предмет на осъществяваната от ВКС касационна проверка по съществото на спора след допускане на касационното обжалване, а не в производството по чл.288 ГПК.
Не е налице и подържаното допълнително основание по чл.280, ал.1,т.2 ГПК. Приложените съдебни решения не доказват разрешаването на релевантните за спора правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС. Така с решение №716 от 27.11.2009 г. по гр.д.№№2041/2008 г. на І Г.О., ВКС се е произнесъл по действието на разпореждането на единия съпруг с обща недвижима вещ или право върху такава вещ. Предвид облигационния характер на спорните правоотношения, в случая липсват доказателства за разпореждане с имот съпружеска имуществена общност. В решение №395 от 21.06.2004 г. по гр.д.№1565/2003 г. на ІІ Т.О. ВКС въобще не се е произнасял по значението на счетоводните записвания, а решение №675 от 19.12.2003 г. по гр.д.№803/2003 на Пловдивския апелативен съд не представлява съдебна практика по смисъла на т.3 на ТР1-2010 г., защото не само, че не е влязло в сила, но е и било отменено.
С оглед изхода по делото в полза на ответниците ще следва да се присъди сумата 800 лв. изплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №912 от 23.05.2012 г. по гр.д.№566/2009 г. на Софийския апелативен съд, ГО, 2 състав, в частта, с която са отхвърлени предявените от [фирма][ЕИК], [населено място], срещу Л. П. Г. и срещу К. С. П. искове с правно основание чл.258-266 ЗЗД.
В останалата част решението като необжалвано е влязло в сила.
ОСЪЖДА [фирма][ЕИК], [населено място] да заплати на Л. П. Г. и К. С. П. общо сумата 800 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: