6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 624
С., 21.07.2016 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на двадесет и пети май две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 2823/2015г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Д. Д. от [населено място] срещу решение № 177 от 10.07.2015 г. по в. т. д. № 117/2015 г. на Великотърновски апелативен съд в частта, с която, след отмяна на постановеното от Великотърновски окръжен съд решение № 130 от 12.01.2015 г. по т. д. № 24/2014 г, предявеният от [фирма], [населено място] срещу касаторката положителен установителен иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване съществуването на вземания на банката по договор за жилищен и ипотечен кредит от 29.10.2007 г. е уважен за сумата 6 612.72 лв., представляваща неплатени месечни погасителни вноски за периода 30.04.2012 г. – 22.10.2012 г., ведно със законната лихва, считано от 22.10.2012 г., за която сума са издадени заповед за незабавно изпълнение № 2590 от 23.10.2012 г. и изпълнителен лист по ч. гр. д. № 4250/2012 г. на Великотърновски районен съд.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е неправилно на всички предвидени в чл. 281, т. 3 ГПК основания. Твърди се, че решаващият състав, в противоречие със закона и съдебната практика, е приел за дължими вноски по банков кредит, падежирали преди подаване на заявлението по чл. 417 ГПК, които не са били предмет на заявлението и за които не са представени надлежни документи, удостоверяващи падежа и размера им. Според касаторката, въззивната инстанция недопустимо е подменила основанието на претенцията, очертано в заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение – предсрочна изискуемост на целия кредит, като е приела съществуване на задължение по процесния договор за кредит поради неплащане на отделни вноски, които не са били заявени изрично, нито са били индивидуализирани по размер, падеж и начин на формиране.
Като значими за допускане на касационното обжалване, с поддържане на всички основания по чл. 280, л. 1, т. 1-3 ГПК, в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са поставени въпросите: „1. В производството по чл. 422 ГПК следва ли да се присъдят изискуемите и неплатени вноски по кредита, които не са отразени в извлечението от счетоводните книги на банката; 2. При предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на цялата искова сума по кредит на основание предсрочна изискуемост и констатации за ненастъпила предсрочна изискуемост, следва ли предявеният иск да се уважи частично за изискуемите и неплатени вноски; 3. Какво следва да е съдържанието на извлечението от счетоводните книги на банката, за да удостоверява подлежащо на изпълнение вземане срещу длъжника, както и следва ли последното да се установява и в самия договор за банков кредит; 4. При предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на цялата сума по кредит на основание предсрочна изискуемост и констатации за ненастъпила предсрочна изискуемост, следва ли предявеният иск да се уважи частично за падежиралите вноски; 5. Обвързан ли е предметът на делото от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство; При предявен иск с основание настъпила предсрочна изискуемост, може ли съдът да уважи иска частично на основание падежирали вноски; 6. Представляват ли две самостоятелни правни основания хипотезитена чл. 60, ал. 2 ЗКИ по отношение възможността на банката за издаване на изпълнителен лист при „неплащане на отделни вноски“ по кредита на договорените дати или при „обявена предсрочна изискуемост“; 7. При издадена заповед за изпълнение и предявен иск по чл. 422 ГПК с правно основание „обявена предсрочна изискуемост“, може ли постановяващият орган да се произнесе по хипотезата „неплащане на отделни вноски“; 8. Допустимо ли е воденето на установителен иск за установяване съществуването на вземания, основани на различно от заявеното в заповедното производство основание; 9. Следва ли да бъде обезсилена издадена заповед за незабавно изпълнение по чл. 417 ГПК с правно основание предсрочна изискуемост, когато се установи, че изначално не е била налице предсрочна изискуемост“.
По отношение на първите три въпроса се поддържа, че са решени в противоречие със задължителната практика на ВКС (чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК), съответно: по първия въпрос – противоречие с решение № 139 от 05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на І т. о.; по втория въпрос – противоречие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС; по третия въпрос – противоречие с определение № 207 т 15.02.2011 г. по ч. т. д. № 970/2010 г. на ІІ т. о. и определение № 693 от 16.11.2009 г. по ч. т. д. № 731/2009 г. на ІІ т. о.
По отношение на въпроси № 4 и № 5 се поддържа, че са решавани противоречиво от съдилищата (чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК), като за въпрос № 4 касаторката се позовава на две решения по чл. 290 ГПК – решение № 139 от 05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на І т. о. и решение № 53 от 18.05.2015 г. по т.д. № 888/2014 г. на ІІ т. о., а за въпрос № 5 – на две въззивни решения (решение от 27.05.2015 г. по в. т. д. № 35/2015 г. на Търговищки окръжен съд и решение № 238 от 21.04.2015 г. по в. т. д. № 164/2015 г. на Пазарджишки окръжен съд.
По отношение на останалите четири въпроса (№ 6 – № 9) се твърди, че са от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК), без обаче да са изложени конкретни аргументи в подкрепа на това основание.
Ответникът по касация – [фирма], [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване, респ. за оставяне на касационната жалба без уважение по съображения, изложени в писмен отговор от 23.09.2015 г.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния едномесечен срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да отмени частично първоинстанционното решение, с което е отхвърлен предявеният от [фирма], [населено място] срещу С. Д. Д. от [населено място] положителен установителен иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, въззивният съд е приел, че макар да не е налице предсрочна изискуемост на целия кредит по сключения между страните договор от 29.10.2007 г. към посочената в заявлението дата – 02.12.2011 г., претенцията е основателна за сумата 6 612.72 лв., представляваща сбор от шест неплатени вноски за периода 30.04.2012 г. – 30.09.2012 г., чиито падеж е настъпил преди датата на подаване на заявлението 22.10.2012 г. Този извод е направен с оглед заключението на изслушаната по делото счетоводна експертиза, уговорките в процесния договор за кредит и допълнителното споразумение към него, като е съобразено и постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 139 от 05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, І т. о.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
Преобладаващата част от поставените от касаторката въпроси не могат да бъдат определени като обуславящи изхода на делото в смисъла, разяснен в т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС. По-конкретно:
Въпрос № 1 – следва ли да се присъдят изискуемите и неплатени вноски по кредита, които не са отразени в извлечението от счетоводните книги на банката – съдържа твърдението на самата страна, че приетите за дължими вноски „не са отразени в извлечението от счетоводните книги“, което, обаче, не съответства на мотивите на въззивния акт. На стр.10 от решението (абзатц 1) решаващият състав е посочил че „падежиралите към момента на подаване на заявлението за издаване на заповедта за изпълнение неплатени месечни погасителни вноски по кредита са предмет на заповедното производство, включени са в заявлението и извлечението от счетоводните книги на банката, т. е. са предмет на исковата молба“. Следователно, касае се за извод, произтичащ от възприемането на фактическата обстановка и обсъждането на доказателствата по делото, поради което, съгласно цитирания тълкувателен акт, поставеният в тази връзка въпрос не може да бъде преценяван в хипотезата на чл. 280, ал. 1 ГПК.
Общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК – значимост за изхода на делото – отсъства и по отношение на въпрос № 3, свързан със съдържанието на извлечението от счетоводните книги, както и по отношение на въпроси № 6 – № 9, касаещи допустимостта двете хипотези на чл. 60, ал. 2 ЗКИ – „обявена предсрочна изискуемост“ и „неплащане на отделни вноски“ – да бъдат заявени като различни основания за издаване на заповед за изпълнение и за предявяване на иска по чл. 422 ГПК. От една страна, тези въпроси изобщо не са били предмет на обсъждане и по тях липсва произнасяне на въззивния съд, видно от мотивите на обжалвания акт. Освен това, по отношение на въпроси № 6 – № 9, дори да се счете, че са релевантни за спора, касационното обжалване не би могло да бъде допуснато и поради това, че поддържаното за тях основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е заявено само бланкетно – чрез цитиране на нормата, но без да са изложени аргументи в подкрепа на твърдението за наличие на включените в него две кумулативни предпоставки, в какъвто смисъл са задължителните указания по т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
Извод, че не е обуславящ изхода на спора, следва да бъде направен и по отношение на въпрос № 5 (в първата му част), тъй като същият е относим към правилността на обжалвания акт. Въззивният съд не е отрекъл, че предметът на образуваното по реда на чл. 422 ГПК дело следва да бъде обвързан от основанието и размера на вземането, заявени в заповедното производство. Напротив, в цитираната по-горе част от мотивите на атакуваното решение изрично е прието, че падежиралите към момента на подаване на заявлението неплатени месечни погасителни вноски по кредита са предмет на заповедното производство, включени са в заявлението и извлечението от счетоводните книги на банката и следователно са предмет на исковата молба. Що се отнася до правилността на извършената от въззивния състав преценка, същата би могла да бъде проверена единствено при вече допуснат касационен контрол, но е извън селективния критерий по чл. 280 ГПК.
Независимо, че отговаря на общото изискване да е обуславящ изхода на правния спор, въпросът – при предявен иск по чл. 422 ГПК за установяване дължимостта на цялата искова сума по кредит на основание предсрочна изискуемост и констатации за ненастъпила предсрочна изискуемост, следва ли предявеният иск да се уважи частично за изискуемите и неплатени вноски (въпрос № 2, повторен като въпрос № 4 и въпрос № 5) – не може да обоснове допускане на касационния контрол поради обстоятелството, че по отношение на него не са осъществени поддържаните основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК. Неоснователно е твърдението за противоречие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ОСГТК, тъй като същото изобщо не съдържа произнасяне по така поставения въпрос. Практика, релевантнта към този въпрос, представлява всъщност постановеното по реда на чл. 290 ГПК решение № 139 от 05.11.2014 г. по т. д. № 57/2012 г. на ВКС, І т. о. Доколкото, обаче, въззивното решение е в съответствие със същото, липсва основание за допускането му до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Поради съществуването на задължителна съдебна практика, не следва да се преценява заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
С оглед изложените съображения, настоящият състав намира, че касационният контрол не следва да бъде допуснат.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, на основание чл. 288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 177 от 10.07.2015 г. по в. т. д. № 117/2015 г. на Великотърновски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: