5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 624
София, 23.07.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и втори април през две хиляди и деветнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 921 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Н. А. П., с адрес в [населено място], с приподписано изложение от адв. Д. Д., против решение № 4460 от 3 октомври 2018 г., постановено по в.гр.д. № 290/2018 г. по описа на окръжния съд в гр. Благоевград, с което в обжалваната му част се отменя решение № 6517 от 14 август 2016 г., постановено по гр.д. № 1025/2014 г. по описа на районния съд в гр. Благоевград в частта му за отхвърляне на евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, и в место него П. е осъден да заплати на В. Б. Я., с адрес в [населено място], сумата от 5583 лева, дадени на П. на 18.12.2013 г. без основание, и в тежест на касатора са присъдени разноски.
В касационната жалба се поддържа наличието на всички основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. Твърди се, че при постановяване на повторното решение, въззивният съд не се е съобразил с указанията на ВКС при отмяната на предходно решение по същия спор. Сочи се, че въззивният съд не е изготвил нов доклад по делото по поправената искова молба, като с нея са заявени нови фактически твърдения, на които искът се основава, и ответникът е възразил, че в конкретния случай е налице престъпление/деликт, който е породил преминаването на имуществени права от ищеца към ответника, поради което съдът е бил длъжен да направи ново разпределение на доказателствената тежест между страните; съдът не е допуснал и исканото гласно доказателство от ответника; без да има пълен и точен доклад съдът е възложил в доказателствена тежест на ответника установяването на измама, и така в нарушение на принципа на служебното начало и равенството на страните на ответника е възложено да установява в гражданския процес наличието на престъпление. Въззивният съд не е изпълнил указанията на ВКС да обсъди всички събрани доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение и в рамките на твърдените фактически обстоятелства и направени възражения, и не е допуснал събирането на доказателства; съдът е трябвало да изследва дали от събраните доказателства се установява извършен ли е деликт или не. Съдът не е дал отговор на твърдението на ищеца за нищожност на договора. Касаторът излага тезата си, че от приложеното дознание безспорно се установява извършване на престъпление по чл. 209 НК от лице с неустановена самоличност срещу ищцата по делото, при използвани номер на дебитна карта и лични данни на касатора, който ги е предоставил на трето лице с неустановена самоличност във връзка с обява за намиране на работници по интернет и обещание за сключване на трудов договор, че по дебитната карта са постъпвали суми и от други лица, теглени суми в къси интервали от време от терминали на банки в [населено място] през време, когато касаторът се е намирал в Благоевград. Поддържа се, че не е налице конкретен юридически факт, валидно правоотношение между правни субекти, въз основа на което да е налице преминаване на имуществени блага между тях, а е налице престъпление (деликт), при което осъждането на касатора ще доведе до ново неправомерно имуществено разместване. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставят правни въпроси, разрешени според касатора в противоречие с практиката на ВКС.
Ответницата В. Б. Я., с адрес в [населено място], представлявана от адв. М. К., в отговор на касационната жалба излага доводи за нейната неоснователност.
Въззивният съд отрича първата инстанция да е нарушила правилата за разпределяне на доказателствената тежест – правната квалификация на евентуалния иск по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД е намерена за правилна предвид изложените в поправената искова молба фактически твърдения за правопораждащите факти, и доказателствената тежест също била правилно разпределена, предвид твърденията на ищцата, че плащането на сумата от 5583 лева и получаването й от касатора е без основание, тъй като още при извършването на престацията е липсвало основание той да я получи, защото липсвало изначално намерение продавачът да изпълни договора. Прието е, че между страните няма договорна облигационна връзка – позицията на касатора като ответник е, че някой е използвал неговата самоличност за сключване на договора и за откриване на банкова сметка, както и че е получил сумата, тъй като е извършена измама от трето лице, за което е образувано досъдебно производство. Според данните по делото, преводът на процесната сума е осъществен от ищцата и е получен по сметка с титуляр ответника, и сумата е изтеглена от банкомати в С., поради което е заключено, че е налице разместване на имуществени блага. При правилно разпределена доказателствена тежест от първата инстанция – ищецът да установи факта на плащането, а ответникът – основанието за това, е счетено, че ищецът е установил преминаването на паричната сума от имуществото на ищеца в това на ответника, без да е доказано основание за това разместване, и ответникът напълно отрича каквото и да е договорно основание за плащането, и при отсъствие на твърдения за наличие на извъндоговорно основание за плащане, искът за връщане на платената сума е приет за основателен. Не е споделен доводът на касатора, че е налице измама от трето лице, злоупотребило със самоличността на касатора, защото наличието на измама не е установено по несъмнен начин от последния. Сочи се и че образуваното досъдебно производство, освен разпити на свидетели, не установява състав на измама, поради което не се обсъжда дали измамата е основание за плащане.
Касационният съд приема, че поставените от касатора въпроси не обосновават допускането на касационното обжалване.
На първо място се пита може ли въззивният съд да постанови решение по съществото на спора при непълен и неточен доклад от районния съд, направен по нередовна искова молба, като основанието на разгледания евентуален иск е заявено за първи път пред въззивната инстанция, или въззивният съд е длъжен преди да реши спора по същество да направи ново разпределение на доказателствената тежест, и се твърди противоречие с решение № 36 по гр.д. № 3244/2017 г., IV г.о. и ТР № 1/2013 г., ОСГТК. В соченото решение на ВКС се възпроизвежда константното разбиране, установено и със соченото ТР, че в качеството си на втора по ред съдебна инстанция по съществото на материалноправния спор по делото въззивният съд има правомощието – едновременно правото и задължението, да обсъди и отговори на всички наведени с въззивната жалба оплаквания и доводи на въззивника относно правилността и допустимостта (само в обжалваната част) и валидността (във всички случаи изцяло) на първоинстанционното решение, а при наведени доводи за процесуални нарушения, свързани със задължението на съда да даде указания във връзка с разпределението на доказателствената тежест, както и във връзка със задължението на първоинстанционния съд да се произнесе по всички доводи на страната, въззивният съд е длъжен, при констатиране на тези процесуални нарушения, да извърши съответните процесуални действия в тази насока. Обжалваното решение е постановено след обезсилването от ВКС с решение № 30 от 14 март 2018 г., постановено по гр.д. № 2230/2017 г., III г.о., на предходно въззивно решение по спора. Касационният съд е приел, че исковата молба е нередовна, защото липсват твърдения защо ищцата счита, че договорът с дружество, в изпълнение на който е превела по сметката на касатора като негов представител, съответната сума, е нищожен, както и защо липсва представителна власт на касатора за получаване на част от авансово платената цена. Освен този порок, съдът е съзрял и че липсва произнасяне по възражението на касатора като ответник, че не е получил сумата поради това, че друго неизвестно лице чрез измама лъжовно е използвало името на ответника и неговата банкова сметка. Аргументите на касатора се съсредоточават върху твърденията му по повод последната констатация на ВКС, а не върху констатираната нередовност на исковата молба. При новото разглеждане на спора от въззивния съд, след отмяната на предходното въззивно решение, въззивният съд напълно в съответствие с указанията на ВКС е оставил исковата молба без движение и е дал указания. С молбата-уточнение ищцата е заявила основанията си да твърди, че договорът е нищожен, а в отговора й касаторът е посочил, че не е получил фактически преведената сума и в действителност не е изпълнен фактическият състав на чл. 55, ал. 1 ЗЗД. Предвид липсата на искания за събиране на нови доказателства, съдът е насрочил делото за публично съдебно заседание, в което от страна на касатора е заявено, че няма доказателствени искания. При това положение, и тъй като доказателствената тежест по иска по чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД е разпределена още при първоначалното разглеждане на спора, не се разкрива твърдяното от касатора противоречие с практиката на ВКС. Тъй като с доклада по делото на касатора е указано, че в негова тежест е да докаже, че не се е обогатил без основание с процесната сума и че е станал жертва на измама от страна на трети недобросъвестни лица с неустановена самоличност, то не е налице и твърдяното противоречие с решение № 240 по гр.д. № 2926/2014 г., I г.о., по въпроса може ли гражданският съд, без да направи ново разпределение на доказателствената тежест, да възложи в тежест на една от страните да установи в гражданския процес извършено престъпление и нарушава ли се по този начин принципа на равенство на страните в процеса.
Не е нарушена практиката на ВКС, изразена в решение № 58 по гр.д. № 2300/2017 г., II г.о., решение № 222 по т.д. № 505/2017 г., II т.о., и по въпроса длъжен ли е въззивният съд, след дадени задължителни указания от ВКС, при повторното разглеждане на делото да обсъди всички събрани по делото доказателства, с които страните установяват правнорелевантни факти, или е достатъчно съдът да се позове на довода, че страната не е установила състава на извършената измама. В случая въззивният съд е обсъдил всички относими към конкретния спор обстоятелства. Противно на твърдението на касатора, въззивният съд е обсъдил и съответното досъдебно производство. Затова, макар неточно да е посочено, че няма да обсъжда въпроса дали измамата е основание за плащането, е заключено, че доказателства в тази насока не са събрани.
Не води до допускане на касационното обжалване и последният въпрос на касатора – може ли увреденият от деликт (престъпление) да търси обезщетение за настъпилите вреди по пътя на неоснователното обогатяване, по който се твърди противоречие с практиката на ВКС, намерила израз в решение № 67 по гр.д. № 4147/2015 г., IV г.о., ТР № 4/2015 г., ОСНК. Въпросът не е обуславящ изхода на спора, тъй като е хипотетичен. След като измама в случая не е установена, е без значение за конкретния спор по какъв ред увреденият от деликт може да търси обезщетение за претърпени за настъпили от него вреди.
При този изход на спора пред касационния съд е основателно искането на ответника за присъждане на сторените разноски в размер на 1200 лева по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на IV г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на въззивното решение № 4460 от 3 октомври 2018 г., постановено по в.гр.д. № 290/2018 г. по описа на окръжния съд в гр. Благоевград.
ОСЪЖДА Н. А. П., Е. [ЕГН], с адрес в [населено място], [улица], да заплати на В. Б. Я., с адрес в [населено място], сумата от 1200,00 (хиляда и двеста) лева разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: