О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 624
[населено място], 27,09,2013 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България , Търговска колегия , първо търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 3249 по описа за две хиляди и тринадесета година, съобрази следното :
Производството е по чл. 274 ал. 2 пр. първо вр. с ал.1 т.1 ГПК .
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение , постановено в открито съдебно заседание на 12.06.2013 год. по гр.д.№ 135 / 2013 год. на Бургаски апелативен съд, с което е спряно производството по същото , на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК, до разрешаване със сила на пресъдено нещо спора по висящи гр.д.№ 167 / 13 год. и гр.д..№ 168 / 13 год. по описа на Сливенски окръжен съд . Жалбоподателят оспорва постановеното определение, като противоречащо на задължителна съдебна практика относно предмета на силата на пресъдено нещо, формираща се по иска с правно основание чл.135 ЗЗД и границите в които кредиторът предявяващ иска следва да установи активната си легитимация – на притежаващ вземане към длъжника . Цитира задължителна съдебна практика / решения постановени по реда на чл.290 ГПК / . Намира, че при липса на каквато и да било преюдициалност на спора по предявените от него против ответницата Н. Г. И. установителни искове , с правно основание чл.422 вр. с чл.124 ал.1 ГПК , спрямо предмета на настоящото производство – по предявен срещу същата и лицето – страна по сключената увреждаща сделка , въззивният съд е разпоредил спиране , което следва да бъде отменено .
Ответните страни – Н. Г. И. , В. С. С. и С. Г. И. – оспорват допустимостта на частната жалба, предвид просрочието й спрямо датата на съдебното заседание, в което е постановено атакуваното определение и в което процесуалния представител на жалбоподателя е присъствал. В евентуалност оспорват основателността й, с доводи почерпени от специфичната хипотеза на издадена срещу ответницата Н. Г. , в качеството й на авалист по запис на заповед с издател [фирма] , заповед за незабавно изпълнение на парично задължение по чл. 417 т.9 ГПК . Считат, че като изпълнително основание същата и след евентуално уважаване на иска по чл.135 ЗЗД , би предоставила на ищеца възможност да реализира принудително изпълнение , вкл. и върху имота преминал в патримониума на третото лице , като евентуално последващо разрешение на спора относно наличието на валидно и изискуемо вземане към длъжника би довело до несправедливи за третото лице и непреодолими / по отношение запазване собствеността върху имота / правни последици, които ефективно биха били избегнати с постановеното от въззивния съд спиране . Ответните страни считат , че съдебната практика не съдържа императивно и еднозначно разрешение на въпроса за значението на висящ , ведно с висящността на спора по чл. 135 ЗЗД , исков процес за установяване вземането на кредитора със сила на пресъдено нещо .В тази връзка се позовават на опр. № 840 / 05.12.2011 г. по т.д. № 816 / 2011 год. на ВКС, първо търговско отделение , постановено по реда на чл. 274 ал.3 вр. с чл.280 ал. 1 ГПК.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК , считано от датата на откритото съдебно заседание – 12.06.2013 год. , в което , в присъствието на страните е постановено определението по чл. 229 ал.1 т.4 ГПК . Несъстоятелни са възраженията на ответните страни за просрочие на жалбата, предвид подаването й по пощата на дата 19.06.2013 год. , видно от пощенското клеймо на лицевата част на плика, запазен по делото . Частната жалба изхожда от легитимирана да обжалва страна и по същество е основателна, с оглед следното :
Съгласно задължителна съдебна практика, формирана въз основа решения постановени по реда на чл. 290 ГПК и споделяна от настоящия състав, решението по иск с правно основание чл.135 ЗЗД не се ползва със сила на пресъдено нещо относно вземането на кредитора , като действително съществуващо , ликвидно и изискуемо и няма самостоятелна изпълнителна сила за принудителното му удовлетворяване. Последното , при оспорване на длъжника, се реализира чрез самостоятелен осъдителен иск , / а в случая – установителен иск, с оглед предприето от кредитора удовлетворяване по реда на заповедното производство /, който може да бъде съединен с иска по чл. 135 ЗЗД или предявен самостоятелно . В последния случай за съда , сезиран с иска по чл.135 ЗЗД не съществува основание да спре производството до разрешаване със сила на пресъдено нещо спора относно кредиторовото вземане – като действително съществуващо , изискуемо и ликвидно, тъй като и за решаването на спора по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД тази сила на пресъдено нещо няма преюдициално значение .Ако би възникнала преди произнасянето на съда , с влязло в сила съдебно решение, последният следва да я зачете , като последващ факт рефлектиращ върху активната материалноправна легитимация на ищеца – кредитор ,идентично на оборването й от ответника , с доказателства в самото производство по чл.135 ЗЗД. В производството по чл.135 ЗЗД съдът изхожда от твърдените факти за съществуването на вземането и доказателства, формално материализиращи основание на вземането , обуславящи в достатъчна степен процесуалната легитимация на кредитора – ищец, без последният да е задължен пълно и главно да доказва материалноправната си легитимация на кредитор. Сама по себе си тя не е условие за установяване предпоставките и постановяване решение по иска по чл. 135 ЗЗД , а отричането й в отделно производство не конфронтира с последиците на предходно уважен иск по чл. 135 ЗЗД . Целта на този иск е да обяви за относително недействителна , само по отношение на кредитора, увреждащата го сделка на длъжника с третото лице .Същата , обаче, както изрично се сочи и в цитираната от жалбоподателя задължителна съдебна практика / реш.№ 525 от 15.07.2010 год. по гр.д.№ 171 / 2009 год. на ВКС , ІV г.о. , реш. № 639 / 06.10.2010 год. по гр.д.№ 754 / 2009 год. на ВКС, ІV г.о., реш.№ 122 / 14.03.2011 год. по гр.д.№ 1028 / 2010 год. на ВКС , ІV г.о. , реш.№ 328 / 23.04.2010 год. по гр.д.№ 879 / 2010 год. на ВКС , ІІІ г.о. и др. / продължава да съществува като действителна между сключилите я страни. Ако качеството „ кредитор „ бъде последващо отречено , непротивопоставимостта загубва правните си последици . Те не могат да бъдат реализирани спрямо имуществото – обект на атакуваната сделка – единствено на основание влязлото в сила решение по чл.135 ЗЗД, без изпълнителната сила на осъдително решение срещу длъжника / респ. влязла в сила с уважаването на иск по чл.422 ГПК заповед за изпълнение / . Впрочем , в настоящата хипотеза липсва специфика , налагаща различно от установеното от съдебната практика разрешение . Оспорената от длъжника , чрез възражение по реда на чл.414 ГПК , заповед за изпълнение по чл. 417 т.9 ГПК / въз основа запис на заповед / , какъвто е настоящия случай , на основание чл. 420 ал.1 ГПК спира изпълнението .Следователно, доводът , че въз основа на заповедта за незабавно изпълнение и евентуално постановено в полза на кредитора , влязло в сила решение по иска с правно основание чл. 135 ЗЗД , в случай че същото предвари решението по предявените по чл.422 ГПК искове, би могло да се предприеме принудително изпълнение върху имуществото – обект на атакуваната чрез П. иск сделка , при хипотетичната възможност последващо да се отрече вземането на кредитора със сила на пресъдено нещо, е напълно несъстоятелен . Налице са достатъчно твърдения на ищеца и доказателство ,формално материализиращо твърдяното основание , обуславящи процесуалната легитимация на ответницата Н. Г. – авалист по запис на заповед с поемател [фирма] .
Несъстоятелно е позоваването на ответната страна на определение № 840 / 05.12.2011 г. по т.д. № 816 / 2011 год. на ВКС, първо търговско отделение , постановено по реда на чл. 274 ал.3 вр. с чл.280 ал. 1 ГПК. В същото преюдициалността е призната именно с оглед наведени от ищеца твърдения за качество „кредитор” , без доказателство – формално материализиращо основанието на вземането, основаващи се на бъдещ резултат от висящо производство по чл. 74 ТЗ , по отношение качеството му съдружник, респ. относно факта на изключването му като такъв, от който именно ще възникне качеството му на кредитор, с вземане на основание чл.125 ал.3 ТЗ . Както сочи самото определение, касае се за „ преждевременност на твърдението за възникнало право на вземане на основание чл.125 ал3 ТЗ , легитимиращо ищеца по иска с правно основание чл.135 ЗЗД „ .
С оглед гореизложеното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение , постановено в открито съдебно заседание на 12.06.2013 год. по гр.д.№ 135 / 2013 год. на Бургаски апелативен съд и връща делото за продължаване на съдопроизводствените действия .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :