– 3 –
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 624
гр. София 28.12.2017 година.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на 27.09.2017 (двадесет и седми септември две хиляди и седемнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, частно гражданско дело № 2920 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2, изр. 1 от ГПК и е образувано по повод на частна жалба с вх. № 3770/20.04.2017 година, подадена от Р. Г. Д., срещу определение № 19/06.04.2017 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 251/2016 година.
С обжалваното определение съставът на Апелативен съд Бургас е оставил без уважение молба с вх. № 72/04.01.2017 година, подадена от Ж. К. Ж.-С., в качеството и на Председател на Районен съд Сливен за възстановяване на срока за отговор на допълнителната частна касационна жалба, подадена от Р. Г. Д., срещу определение № 343/07.07.2016 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 251/2016 година. В частната си жалба Д. твърди, че обжалваното определение е незаконосъобразно и е поискал неговата отмяна.
Ответникът по частната жалба Районен съд Сливен е подала отговор на същата с вх. № 6591/07.07.2017 година, с който е изразил становище, че жалбата е неоснователна и като такава трябва да бъде оставена без уважение, а атакуваното с нея определение да бъде потвърдено.
Другият ответник по жалбата, а именно П. не е подала отговор на същата, както и не е изразила становище по допустимостта и основателността й.
Р. Г. Д. е била уведомена за обжалваното определение на 04.01.2017 година, а подадената от него частната жалба е с вх. № 3770/20.04.2017 година като е подадена по пощата на 19.04.2017 година. С оглед на това и предвид правилото на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения с разпоредбата на чл. 275, ал. 1 от ГПК преклузивен срок за упражняване на правото на обжалване. Същата е подадена от заинтересована страна и отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 260 и чл. 261 във връзка с чл. 275, ал. 2 от ГПК, но е недопустима и като такава трябва да бъде оставена без разглеждане, а образуваното въз основа на нея производство да бъде прекратено.
С определение № 343/07.07.2016 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 251/2016 година е било потвърдено определение № 193/09.05.2016 година на Окръжен съд Сливен, постановено по гр. д. № 88/2016 година. С последното определение е прекратено производството пред Окръжен съд Сливен и е върната подадената от Р. Г. Д. срещу Районен съд Сливен и П. искова молба, с която е било претендирано заплащане на обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди в размер на 50 000.00 лева. Срещу въззивното определение е била подадена частна касационна жалба с вх. № 7588/18.07.2016 година, а впоследствие и допълнителна такава с вх. 11 940/21.11.2016 година. С молба вх. № 72/04.01.2017 година Ж. К. Ж.-С., в качеството и на Председател на Районен съд Сливен е поискала да и бъде възстановен по реда на чл. 64 и следващите от ГПК срока за отговор на допълнителната частна касационна жалба, като тази молба е била оставена без уважение с обжалваното в настоящето производство определение на Апелативен съд Бургас.
В разпоредбата на чл. 66, ал. 2 от ГПК изрично е предвидено, че срещу определението, с което се отказва възстановяване на срока, може да се подаде частна жалба. Правен интерес от такава жалба обаче има не всяко страна в производството, а само това, чието искане за възстановяване на срока не е уважено и поради това процесуалното действие, което е трябвало да се извърши в пропуснатия срок няма да бъде взето предвид от съда. Отказът за възстановяване на срока за извършване на действието се отразява неблагоприятно в правната сфера на тази страна и тя е легитимирана да го обжалва. Такъв интерес обаче не съществува за останалите страни в производството, чиято правна сфера не е засегната от отказа, като освен това пропускането на срока за извършване на действието в определени случаи може и да ги ползва. В конкретния случай заинтересован, а съответно и легитимиран, да обжалва определение № 19/06.04.2017 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 251/2016 година е Районен съд Сливен, чието искане за възстановяване на срока за подаване на отговор на допълнителната касационна жалба не е уважено. Самият частен жалбоподател-Р. Г. Д. не разполага с такава легитимация за обжалване на определението на Апелативен съд Бургас, поради което и жалбата му срещу него е недопустима. Наличието на правен интерес от обжалването е положителна процесуална предпоставка за съществуването на правото на обжалване при това от категорията на абсолютните такива за съществуването, на която съдът следи служебно. Липсата й води до липса на право на обжалване, а оттам и до недопустимост на подадената жалба и на образуваното въз основа на нея производство.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частна жалба с вх. № 3770/20.04.2017 година, подадена от Р. Г. Д. от [населено място], [улица], с Е.: [ЕГН], срещу определение № 19/06.04.2017 година на Апелативен съд Бургас, постановено по гр. д. № 251/2016 година, като ПРЕКРАТЯВА производството по ч. гр. д. № 2920/2017 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на Върховния касационен съд в едноседмичен срок от връчването му на страните.
Председател:
Членове: 1.
2.