1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 624
гр. София, 03.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2589 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на ищеца [община] срещу определение № 20732 от 14.10.2014г. по в. ч. гр. дело № 7740/2014г. на Софийски градски съд, І гражданско отделение, с което е оставена без уважение частната жалба на [община] срещу определение от 21.03.2014г. по гр. дело № 48974/2013г. на Софийски районен съд, Второ ГО, 73 състав, с което на основание чл. 238, ал. 2 ГПК е прекратено производството по делото и на основание чл. 78, ал. 4 и ал. 8 ГПК ищецът е осъден да заплати на ответника [фирма] сумата 219,22 лв. – разноски по делото.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради съществено нарушение на процесуалното правило на чл. 254, ал. 2 ГПК – неправилно въззивният съд е приел, че пропускът на посочване на съдебната инстанция, пред която определението подлежи на обжалване, не е основание за отмяната му. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, тъй като въпросът за съдържанието на определението за прекратяване на производството относно неговата обжалваемост се решава противоречиво в съдебната практика /определение № 474/12.07.2012г. по ч. т. д. № 369/2012г. на ВКС, ТК, І т. о., определение № 795/22.11.2012г. по гр. д. № 663/2012г. на ВКС, ГК, ІV г. о., определение № 801/25.05.2010г. по ч. гр. д. № 815/2010г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав, определение № 283/01.07.2010г. по ч. гр. д. № 169/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г. о./ и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт от категорията на определенията по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
За да остави без уважение частната жалба на [община] срещу определението на първоинстанционния съд за прекратяване на производството, въззивният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 238, ал. 2 ГПК: ищецът не се е явил в първото съдебно заседание, за което е бил редовно призован; не е взел становище по отговора на исковата молба; не е поискал разглеждане на делото в негово отсъствие; ответникът е поискал прекратяване на производството по чл. 238, ал. 2 ГПК. Относно пропуска на Софийски районен съд да посочи съдебната инстанция, пред която определението подлежи на обжалване, съдебният състав на СГС е изложил съображения, че този пропуск не е основание за отмяна на определението за прекратяване на производството, още повече, че частният жалбоподател правилно се е ориентирал пред кой съд следва да подаде частната жалба.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК.
Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 3 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК хипотезата на посочения законов текст е налице, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК. Предвид препращащата правна норма на чл. 274, ал. 3 ГПК, посоченото Тълкувателно решение намира приложение и по отношение на частните касационни жалби.
Определение № 474/12.07.2012г. по ч. т. д. № 369/2012г. на ВКС, ТК, І т. о. е неотносимо, тъй като с него е разрешен въпросът за необжалваемост на определението по чл. 420, ал. 3 ГПК, с което е отказано, респективно потвърдено спирането на изпълнителното производство. Определение № 795/22.11.2012г. по гр. д. № 663/2012г. на ВКС, ГК, ІV г. о. също не обуславя извод за допускане на касационно обжалване на въззивното определение поради това, че с него само е допълнено определение на ВКС относно реда за обжалването му, предвид подадените частна жалба и молба за предоставяне на нов срок за обжалването му, а не е разгледан въпросът дали непосочването на срока и съда, пред който подлежи на обжалване определението за прекратяване на производството, е основание за отмяна на определението на първоинстанционния съд. Определение № 801/25.05.2010г. по ч. гр. д. № 815/2010г. на Софийски апелативен съд, ГК, 1 състав е неотносимо към настоящия спор, тъй като с него въпросът за указанията за обжалваемост на определението, с което е отказано предоставяне на ищеца на безплатна правна помощ, е разгледан в контекста на възможността ищецът да изчерпи процесуалния ред на защита по искането за предоставяне на правна помощ и неправилността на определението за връщане на исковата молба преди този ред да е изчерпан. Определение № 283/01.07.2010г. по ч. гр. д. № 169/2010г. на ВКС, ГК, ІІ г. о. също е неотносимо поради това, че в него няма произнасяне по въпроса дали липсата на указание за обжалваемост на определението за прекратяване на производството е основание за неговата неправилност.
Доводът на частния жалбоподател за допускане на касационно обжалване на въззивното определение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е неоснователен. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК, правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалвания въззивен съдебен акт е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Налице е трайноустановена практика, съгласно която след като страната е упражнила правото си на защита срещу определението за прекратяване на производството пред компетентния въззивен съд, който е разгледал частната жалба по същество, пропускът на първоинстанционния съд да посочи в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване определението за прекратяване не представлява съществено процесуално нарушение.
Поради липса на твърдените от частния жалбоподател основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на Софийски градски съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 20732 от 14.10.2014г. по в. ч. гр. дело № 7740/2014г. на Софийски градски съд, І гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.