О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 624
София, 30.12.2008 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, първо отделение на гражданската колегия, в закрито заседание на двадесет и осми декември две хиляди и осма година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЖИВА ДЕКОВА
изслуша докладваното от председателя (съдията) БАЛЕВСКА
ч.гр. дело № 1992/ 2008 година и за да се произнесе , взе предвид :
Производството по чл.274 ал.3 т.1 ГПК .
Д. И. Д., Р. С. ЮДочева и Н. С. Л. , чрез повереника си- адв. Н обжалват и искат да се отмени Определение Nо 97 от 23.05.2008 година по ч.гр.д. Nо 164/2008 година на Ловешкия окръжен съд, с което е оставено в сила Определение Nо 350 от 07.01.2008 година по гр.д. Nо 27/2007 година на Тетевенския районен съд по прекратеното исково производство по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. Поддържа се , че обжалваните определения са неправилни, поради допуснати нарушение по приложението на материалния закон и са налице предпоставките на закона за неговата отмяна .
Като основание за допустимост на касационното обжалване се сочи наличие на противоречива съдебна практика на ВКС- Решение Nо 1956 от 12.02.2002 година по гр.д. Nо 544/2001 г. на ВКС-V отд.
В срока по чл. 276 ГПК не е постъпил отговор на частната жалба от ответниците по заявения иск- О. Т. и физическите лица.
По подадената частна касационна жалба , състав на ВКС- първо отделение , намира:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ГПК и с оглед на обжалваемия интерес, установен с дадената оценка на лицензирания оценител, е процесуално допустима .
С обжалваното Определение , окръжният съд в правомощията на втора-контролна инстанция е потвърдил определение на районния съд с което е прекратено производството поради недопустимост на иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, заявен от Д. И. Д., Р. С. ЮДочева и Н. С. Л. ,като наследници на С. М. и Р. Л. , , споделяйки правните изводи, че предвиденото в чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ исково производство касае хипотезите при спор за материално право към минал момент- а именно отнемане на земеделските земи и включването им в блок на ТКЗС, но не и спор за границите на имота , възникнали по повод на реституция на земеделски земи в стари реални/ възстановими/ граници при нанасянето на имота в картата на възстановената собственост.
При съпоставяне на решаващите мотиви на съдилищата , възприети с обжалваните определения , обусловили прекратяването на иска по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ поради недопустимост на исковото производство по избрания ред и изложената правна теза по цитираното Решение Nо 1956/2001 година на ВКС за допустимостта по реда на чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ да се разгледа спор за граници на имоти към минал момент- този на приобщаването на земеделските земи в блок на ТКЗС, не може да се направи извод на наличие на противоречиво разрешение на спора за допустимостта на заявения иск по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ. Константната съдебна практика безпротиворечиво приема , че “миналият момент” към който следва да е налице спора за материално право- било то правото на собственост, спор за граници и спор за друго вещно право, е този на обобществяване на земеделските земи в процеса на насилствено коопериране на земята и включването и в блок на ТКЗС. С обжалваните определения на районния и окръжния съд е прието, че след като “спорът” на ищците е възникнал по повод установяване на старите реални граници на имота на наследодателите им в процеса на реституцията по ЗСПЗЗ и нанасянето му в Картата на възстановената собственост и за тези спорове съществува специално предвиден ред в закона, който не е този по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ, то искът заявен на основание чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ е процесуално недопустим. С цитираното решение на ВКС е разгледан спор , който няма нищо общо с хипотезата по делото, поради което и не може да обуслови хипотеза на основание за допустимост на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.2 ГПК.
По изложените съображения , състав на ВКС- първо отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по по частната касационна жалба на Д. И. Д., Р. С. ЮДочева и Н. С. Л. , всичките от гр. Т. срещу Определение Nо 97 от 23.05.2008 година по ч.гр.д. Nо 164/2008 година на Ловешкия окръжен съд, с което е оставено в сила Определение Nо 350 от 07.01.2008 година по гр.д. Nо 27/2007 година на Тетевенския районен съд по прекратеното исково производство по чл. 14 ал.4 ЗСПЗЗ поради недопустимост на иска.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :