1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 624
гр. София, 31.10.2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1442 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на синдика на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] Г. Ш. срещу решение № 825 от 10.04.2017г. по т. дело по несъстоятелност № 2848/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е отменено решение № 731 от 19.04.2016г. по т. дело по несъстоятелност № 5669/2012г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-14 състав и вместо това е отхвърлена молбата на синдика на [фирма] /в несъстоятелност/ за обявяване на търговското дружество в несъстоятелност и за прекратяване на дейността му при условията на чл. 630, ал. 2 ТЗ и с последиците на чл. 711 ТЗ.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправен въпрос в противоречие с постоянната практика на ВКС, обективирана в решение № 90/20.07.2012г. по т. д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 124/21.01.2014г. по т. д. № 1058/2012г. на ВКС, ТК, І т. о.: Преклудирани ли са юридическите факти, обосноваващи обявяването на длъжника в несъстоятелност, с оглед засиленото служебно начало по чл. 621а ТЗ?
Ответникът [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] чрез процесуални представители адв. Г. Я. Д. и адв. М. П. М. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като основният мотив за отмяна на решението на СГС не е преклузия на юридически факти, обосноваващи обявяването на длъжника в несъстоятелност с оглед засиленото служебно начало по чл. 621а ТЗ, а са изследвани всички обстоятелства, установени по делото.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт Д. К. У. не оспорва касационната жалба и поддържа становище за нейната основателност и неправилност на въззивното решение.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните от страните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
За да отхвърли молбата на синдика на [фирма] /в несъстоятелност/ за обявяване на търговското дружество в несъстоятелност и за прекратяване на дейността му при условията на чл. 630, ал. 2 ТЗ и с последиците на чл. 711 ТЗ, въззивният съд е приел, че липсват законоустановените предпоставки по чл. 630, ал. 2 ТЗ – не е очевидно, че продължаването на дейността на [фирма] /н./ би увредило масата на несъстоятелността.
Съдебният състав е обсъдил събраните по делото доказателства /два договора за наем, сключени през 2012г., двустранни протоколи, подписани и за двете страни от представляващото и двете дружества – страни по договорите за наем лице – И. М., протоколи от 03.12.2015г. и 29.01.2016г., протокол за предаване на изискани от временния синдик документи от [фирма], списък на кредиторите по данни от търговските книги на длъжника и заверено от синдика извлечение от същите книги, удостоверение от НОИ с приложени два протокола и опис/, съобразил е първоначалния отчет на временния синдик, депозиран по делото на 29.10.2015г., и отчета от 02.03.2016г. и въз основа на тях е установил изложената във въззивното решение фактическа обстановка.
Въззивният съд е направил извод, че по делото не е установено, че продължаването на дейността на предприятието на длъжника очевидно застрашава масата на несъстоятелността с увреждане. Съдебният състав, отчитайки обстоятелството, че съдът по несъстоятелността вече е бил сезиран с искане за обявяване на длъжника в несъстоятелност едновременно с откриване на производството по несъстоятелност, което е било прието за неоснователно с влязло в сила решение по чл. 630, ал. 1 ТЗ, е приел, че са преклудирани твърденията, обосноваващи искането за обявяване на търговското дружество в несъстоятелност на основание чл. 630, ал. 2 ТЗ, основани на факти и обстоятелства, настъпили и осъществени преди постановяване на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ, а именно: сключването на процесните договори за наем през 2012г.; установеното фактическо извършване на търговската дейност от длъжника за период след 2012г. и до постановяване на решението за откриване на производство по несъстоятелност, съответно от третото за делото, свързано с длъжника лице [фирма]; извършените прихващания на задължения на наемателя [фирма] за заплащане на наемна цена по договорите за наем срещу твърдени от длъжника негови насрещни задължения към [фирма] за периода преди постановяване на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ.
Въззивната инстанция е изложила съображения за неоснователност на твърденията на синдика досежно амортизирането, респективно застрашаващо масата на несъстоятелността обезценяване на активите на търговеца, поради продължаващото им използване от третото на делото лице [фирма], предвид противоречието им с посоченото от синдика в депозирания на 02.03.2016г. отчет, че лично се е убедил при извършените от него на 22 – 23.02.2016г. описи на активите – предмет на договорите за наем от 2102г. в [населено място] и [населено място], че недвижимите имоти и съхраняваните там движими вещи, поточната линия за обработка и сортиране на отпадъчни продукти и превозните средства са в добро експлоатационно и техническо състояние, а офисното и домакинското оборудване са амортизирани в рамките на нормите за експлоатация, съобразно предназначението им.
Изводът, че евентуалното продължаване на дейността на предприятието на търговеца не е от естество очевидно да увреди масата на несъстоятелността по смисъла на чл. 630, ал. 2 ТЗ е аргументиран също с прекратяването от синдика на сключените през 2012г. договори за наем на основание чл. 644, ал. 1 ТЗ с нотариална покана от 26.02.2016г., предвид отчетите на синдика, както и с лишаването на длъжника от правото да управлява и да се разпорежда с имуществото, включено в масата на несъстоятелността, и предоставянето на това право на синдика, извършено с влязло в сила определение от 15.02.2016г. на съда по несъстоятелността на основание чл. 635, ал. 2 ТЗ.
Въззивният съд е приел за неоснователни твърденията на синдика, че извършваните от И. М. като управител на [фирма] /н./ и управител на третото лице [фирма] – наемател на активите на длъжника, прихващания на задълженията на наемателя за наемна цена, биха увредили очевидно масата на несъстоятелността. Изложил е съображения, че направените с протоколите от 03.12.2015г. и 29.01.2016г. две прихващания на дължими от [фирма] на [фирма] /н./ суми за наем в размери съответно 3 960 лв. и 1 320 лв. или общо сума в размер на 5 280 лв. съставляват неизпълнение на задълженията на органите на длъжника да съдействат на синдика и да се въздържат от действия, които увреждат или застрашават масата, но поради това, че са извършени преди прекратяване на наемните договори от страна на синдика, преди десезиране на органите на длъжника и не по установения ред, прихващанията са непротивопоставими на синдика и на кредиторите на несъстоятелността, поради което не са годни да увредят масата на несъстоятелността.
Изводът за неоснователност на твърденията за неоказване на съдействие от страна на управителя на длъжника поради непредаване на търговските книги и търговската кореспонденция на предприятието и извършване на действия от управителя от името на длъжника след решението за откриване на производство по несъстоятелност, е аргументиран с наличието на протокол за предаване на търговските книги на длъжника на временния синдик и съставени въз основа на същите книги списъци с приети вземания по чл. 668, т. 1 ТЗ, както и с обстоятелството, че разплащателната и трудовоправна документация на дружеството е предадена по нормативно установения ред в ТП на НОИ С. – град, независимо, че не е предадена на синдика.
По отношение на останалите твърдения за извършени от управителя действия от името на длъжника – подаване на данъчни декларации и др. /края на молбата на синдика от 18.04.2016г./ съдебният състав е приел, че по делото липсват обективни данни, а ако условно се приеме, че са действително извършени, те не биха могли очевидно да увредят масата на несъстоятелността.
С оглед изричната разпоредба на чл. 697, ал. 3 от ТЗ, предвиждаща, че в случаите по чл. 630, ал. 2 от ТЗ, като процесния, не може да се предлага план за оздравяване, въззивната инстанция е приела за неоснователни възраженията срещу въззивната жалба на ответниците в насока на това, че в императивно законоустановения от чл. 698, ал. 1 ТЗ срок за предлагане на план за оздравяване, такъв не бил предложен.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Той следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд или да е подготвил формирането на силата на пресъдено нещо. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на релевираните от касаторите доводи.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос може да бъде уточнен по следния начин: Преклудирани ли са юридическите факти, обосноваващи обявяването на длъжника в несъстоятелност, основани на факти и обстоятелства, настъпили и осъществени преди постановяване на решението по чл. 630, ал. 1 ТЗ, с оглед засиленото служебно начало по чл. 621а ТЗ? Така уточненият процесуалноправен въпрос е релевантен, тъй като е обосновал част от правните изводи на въззивната инстанция.
Не е налице допълнителната предпоставка за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, поради това, че цитираните от касатора решение № 90/20.07.2012г. по т. д. № 1152/2011г. на ВКС, ТК, І т. о. и решение № 124/21.01.2014г. по т. д. № 1058/2012г. на ВКС, ТК, І т. о. са неотносими към настоящия правен спор.
Първото решение е постановено по касационна жалба срещу въззивно решение, с което е потвърдено решение, с което на основание чл. 630, ал. 1 ТЗ е открито производство по несъстоятелност за определено търговско дружество и е определена началната дата на неплатежоспособността чрез датата на последното плащане към кредитора. Въззивното решение е допуснато до касационен контрол за произнасяне по въпроса за приложимостта на преклузията на чл. 266, ал. 1 ГПК в производството по несъстоятелността. В посоченото решение на ВКС е прието, че нормата на чл. 621а, ал. 1, т. 2 ТЗ, разширяваща служебното начало в производството по несъстоятелността, се явява специална по отношение нормата на чл. 266, ал. 1 ГПК и преклузията на чл. 266, ал. 1 ГПК не се прилага в производството по несъстоятелността, с оглед нуждата в това производство да бъде съобразена динамиката в търговските отношения. В настоящия случай не се касае за допускане и събиране на доказателства във въззивното производство.
Решение № 124/21.01.2014г. по т. д. № 1058/2012г. на ВКС, ТК, І т. о. е постановено по повод касационна жалба срещу въззивно решение, с което е обезсилено първоинстанционното решение и делото е върнато на същия съд за ново разглеждане в частта по обявяване на съответното търговско дружество в неплатежоспособност и откриване производство по несъстоятелност на основание чл. 630, ал. 1 във връзка с чл. 625 и чл. 608 ТЗ. Касационното обжалване е допуснато по друг правен въпрос, а именно: „Преминаването в производство по чл. 630, ал. 1 ТЗ към произнасяне по чл. 630, ал. 2 ТЗ предпоставя ли изрично искане на молителите и приложим ли е за предявяването му предвидения в чл. 214, ал. 1 ГПК преклузивен срок, както и в случай на недопустимост на служебното произнасяне подлежи ли на обезсилване първоинстанционното решение изцяло?“
Във връзка с останалите правни изводи и съображения, изложени в обжалваното въззивно решение, касаторът не е формулирал друг релевантен правен въпрос.
Поради липса на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ТЗ не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 825 от 10.04.2017г. по т. дело по несъстоятелност № 2848/2016г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.