ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 624
София, 07 юни 2017 г.
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение в закрито заседание на десети май две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр. д. № 720 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 453/22.11.2016 на Русенския окръжен съд по гр. д. № 678/2016, с което е потвърдено решение № 902/04.07.2016 на Русенския районен съд по гр. д. № 1105/2016, с което е отхвърлен предявеният иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД за разваляне на алеаторен договор.
Недоволна от решението е касаторката И. А. А., представлявана от адв. В. Д. от РАК, която го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по процесуалноправните въпроси за задължението на въззивния съд да обсъди всички доказателства относно правно релевантните факти и опорочава ли неизпълнението на това задължение постановеното съдебно решение, както и по материалноправните въпроси за съдържанието на насрещните права и задължения по договора за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане; какъв е обема на дължимата издръжка и грижи, ако не са уговорени ограничения; за основанията за разваляне на договора поради неизпълнение и възможността на наследниците да упражнят това право, които (въпроси) са решени в противоречие с практиката на ВКС. Позовава се на съдебна практика на ВС.
Ответницата по жалбата С. В. Д., представлявана от адв. Д. И. от РАК я оспорва, като неоснователна и счита, че не са формулирани правни въпроси, които обуславят решението по делото и са разрешени в противоречие с практиката на ВКС.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че предметът на делото пред въззивната инстанция не е под 5.000 лева, намира, че то подлежи на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с договор от 23.06.2014 г. ответницата е придобила недвижим имот – апартамент в [населено място] от нейния брат А. В. А. (починал на 13.10.2014 г.) срещу задължение за гледане и издръжка. Ищцата – дъщеря и единствена законна наследница на прехвърлителя е предявила иск за разваляне на договора, като твърди, че ответницата не е изпълнявала задълженията си по договора. Съдът е приел като безспорно установено обстоятелството, че прехвърлителят е имал тежко онкологично заболяване, за което е провеждано последователно лечение и вследствие на това заболяване на 13.10.2014 г. е настъпила неговата смърт. Като недопустимо, направено за пръв път пред въззивната инстанция, е прието направеното с въззивната жалба искане да се прогласи за нищожен договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу гледане и издръжка, тъй като с такъв петитум районният съд не е бил сезиран, както и не са налице и предпоставките по чл. 266 от ГПК, за да се твърдят нови обстоятелства. От показанията на свидетелката Б. – съседка на починалия, които съдът е кредитирал, тъй като е приел, че тя е изцяло незаинтересована от изхода на спора и не се намира в близки отношения със страните по делото, е прието за установено, че през последните години преди да почине прехвърлителят А. е поддържал връзки само със сестра си – ответницата Д., а за това, че има дъщеря и бивша съпруга, които тя не познава и никога не е виждала да го посещават, е узнала по повод прехвърлянето на апартамента, за което той се е консултирал със свидетелката. През последните месеци преди да почине, поради естеството на заболяването се налагало често да посещава болници и имал нужда от чужда помощ, каквато му оказвала ответницата, която дори се изместила да живее при него малко преди смъртта му. Свидетелката заявява, че прехвърлителят е споделил пред нея, желанието си да прехвърли жилището на своята сестра, направил го е с ясно съзнание, без да е заставян за това. Въззивният съд не е взел предвид показанията на свидетелите К. (майка на ищцата) и П., според които ищцата е поддържала връзка с баща си, гостували са си и го е подпомагала финансово. Като неоснователно е прието и възражението, че при сключване на договора ответницата е била наясно със състоянието му, предполагащо близката му смърт, доколкото окончателна диагноза и насочване към онкологичния център за лечение, чрез химиотерапия са направени едва след сключване на сделката за процесния апартамент (към момента на сключването – на 23.06.2014 г. и след оперативното лечение в [населено място], проведено през м. юли 2014 г. А. е бил в добро здравословно състояние и фактът, че му е поставена диагноза „тумор на ляв бял дроб”, окончателно определена след лечението в УМБАЛ [фирма] [населено място] като „мета париетис торацис, новообарзувание на ляв бял дроб с неуточнен характер”). За да отхвърли иска за разваляне на договора, съдът е приел, че от събраните по делото доказателства следва, че ответницата е изпълнила изцяло поетото по договора задължение за гледане и издръжка на починалия си брат, като го е придружавала в болничните заведения, поела е грижите за неговото домакинство, а в последните дни от живота му, когато се е влошило здравословното му състояние се е преместила да живее в дома му, за да бъде непрекъснато до него, а след смъртта му е организирала погребението, като е поела и разходите за него.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, тъй като повдигнатите въпроси, макар да обуславят изхода на делото, нямат претендираното значение. Въззивният съд е съобразил установената съдебна практика, че е длъжен да обсъди правно релевантните факти и доказателства по делото (съдът е обсъдил всички доказателства по делото и е посочил на кои свидетели за кои обстоятелства се доверява, и защо, както и кои обстоятелства не приема за установени). Неизпълнението на това задължение е касационно основание за неправилност на решението. Съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя по договора за издръжка и гледане не са определени в закона (договорът е ненаименован). Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните. При тълкуването на волята на страните съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД се изхожда от правилото, че ако не са уговорени ограничения в обема на дължимата издръжка и грижи, дължи се цялата необходима издръжка и всички необходими грижи. Ако в нотариалния акт задължението на приобретателя е описано като издръжка и гледане, издръжката включва изцяло храна, режийни разноски, дрехи и други според нуждата на прехвърлителя (без оглед на възможността му да се издържа сам от имуществото и доходите си), и полагане на грижи за здравето, хигиената и домакинството на прехвърлителя според неговата нужда и възможностите му да се справя сам. Въззивният съд е съобразил и установената практика, че неизпълнението на задълженията по договора е основание за неговото разваляне (то няма отношение към валидността на сключения договор), както и че наследникът на прехвърлителя може да упражни правото да развали договора по отношение на неизправните длъжници в обема на притежаваните от него права.
При този изход на делото, на ответницата по касацията следва да бъдат присъдени направените за касационното производство разноски за адвокатско възнаграждение.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 453/22.11.2016 на Русенския окръжен съд по гр. д. № 678/2016.
ОСЪЖДА И. А. А. от [населено място] да заплати на С. В. Д. от [населено място] сумата 950,00 лева разноски по делото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.