5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 624
София., 20.12.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети декември две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 583/2011 год.
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. Д. Д. чрез адв.Л. В. срещу определение № 327 от 10.06.2011год. на Великотърновски окръжен съд, постановено по в.ч.гр.д.№ 568/2011год. С последното е оставена без уважение частната жалба на И. Д. Д. с вх.№10875/05.04.2011г. против Разпореждане №836/ 25.03.2011г. на РС-Горна Оряховица по гр.д.№1322/2010г., с което е постановено връщане на частна жалба на същия жалбоподател с вх.№ 24715/31.08.2010г. против определение № 2473/20.08.2010г. на същия съд, с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото. Със същото определение на ВТОС е оставена без разглеждане частната му жалба с вх.№ 14302 от 04.05.2011г. в частта, подадена срещу Разпореждане на РС-Г. О. от 22.07.2010г., по гр.д.1322/10г., с което е оставена без движение исковата молба, и против Разпореждане от 18.04.2011г. на Г. по същото дело, с което е оставена без движение частна жалба вх.№ 10875/ 05.04.2011г. , поради това, че актовете не подлежат на инстанционен контрол. Оставена е без разглеждане частната му жалба с вх.№ 14302 от 04.05.2011г. и в частта, насочена срещу Определение № 2473/20.08.2010г. на Г., с което е върната исковата молба и е прекратено производството по делото, и против Разпореждане №836/ 25.03.2011г. на РС-Г. О. по гр.д.№1322/2010г., с което е постановено връщане на частна жалба на същия жалбоподател с вх.№ 24715/31.08.2010г., като недопустима поради просрочие.
В частната жалба се поддържа, че определението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно; че съдът неправилно е приел, че частната жалба с вх.№10875/05.04.2011г. е неоснователна. Сочи се, че неправилно съдът е приел, че не са изпълнени дадените указания за отстраняване нередовности на частната жалба , тъй като указанията не са били конкретни и ясни и не са указани последиците от неизпълнението им. Иска се отмяна на определението. Според жалбоподателя ВТОС се е произнесъл по процесуалноправни въпроси, “свързани с преценката доколко дадените от първоинстанционния съд указания за отстраняване нередовности на частни жалби следва да са ясни, точни и конкретни и следва ли съдът да информира лицето, на което дава указания, какви са последиците, които законът свързва с неизпълнението им”, в противоречие със съдебната практика на ВКС, като така повдигнатите въпроси са и от значение за точното и еднородно прилагане на закона. Към изложението са представени съдебни актове.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Производството по гр. д. № 1322/2010г. на Районния съд Г. О. е образувано по подаден от касатора иск за делба. С Разпореждане от 22.07.2010г. съдът е оставил исковата молба без движение и е дал на ищеца указания и срок за отстраняване констатирани недостатъци. С определение №2473 от 20.08.2010г. Г. е постановил връщане на исковата молба поради неизпълнени указания и е прекратил производството по делото. Против това определение ищецът е подал ЧЖ вх.№ 24715/31.08.2010г. С Разпореждане от 1.09.2010г. Г. е оставил частната жалба без движение и е указал на жалбоподателя в едноседмичен срок да уточни искането си, както и да внесе държавна такса 15лв. и представи вносен документ за това. Разпореждането е съобщено на жалбоподателя на 16.09.2010г. С Разпореждане №836/25.03.2011г. Г. е постановил връщане на ЧЖ вх.№ 24715/31.08.2010г., след като е приел, че е изпълнено единствено указанието за внасяне на държавна такса, но не и това за конкретизиране на искането. Против Разпореждане №836/25.03.2011г. е подадена ЧЖ вх.№10875 от 05.04.2011г. С разпореждане от 18.04.2011г. частната жалба е оставена без движение за внасяне на дължимата държавна такса. Този недостатък е отстранен в срок. На 04.05.2011г. от същия жалбоподател е подадена и ЧЖ с вх.№ 14302, насочена против Разпореждането от 22.07.2010г., Разпореждането от 18.04.2011г. , Определението № 2473/20.08.2010г. и Разпореждането с №836/ 25.03.2011г., всички на РС-Г. О..
С атакуваното определение ВТОС е оставил без разглеждане ЧЖ с вх.№ 14302 от 04.05.2011г. и е прекратил производството по нея.За да постанови този резултат е приел, че актовете, с които се оставят без движение искови молби и частни жалби не подлежат на обжалване, а по отношение на останалите два акта- жалбата е просрочена. След като е констатирал, че Определение №2473 от 20.08.2010г. е съобщено на ищеца на 25.08.2010г., а Разпореждане №836 му е съобщено на 31.03.2011г. , е приел, че подадената едва на 4.05.2011г. е постъпила в съда след изтичане на преклузивния срок.
С атакуваното определение ВТОС е приел и това, че ЧЖ вх.№10875/05.04.2011г. е неоснователна.За да обоснове този си извод съдът е приел, че на жалбоподателя са дадени ясни и точни указания с разпореждането от 01.09.2010г., които той не е изпълнил, поради което и правилно и законосъобразно с разпореждане №836 е върната частната му жалба с №24715.
По допустимостта на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
Съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК, към който нормата на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК изрично препраща, произнасянето на касационната инстанция по допускане на касационното обжалване е обвързано от преценката за наличието на предпоставките – основна и допълнителна, въведени от законодателя, съобразно твърдяното от касатора, респ. от частния жалбоподател.
Следователно, доколкото в тежест на последния, съгласно процесуалното правило на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК е да установи сочения от него селективен критерий, то отсъствието му, има за своя правна последица възлагане върху същия неблагоприятните правни последици, които в случая са – недопускане на касационно обжалване, поради отсъствие на установените императивни предпоставки за осъществявания, стеснен по обхват, касационен контрол.
В процесния случай не са налице основанията на чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК за допускане до касационно обжалване, тъй като съдържащите се в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК аргументи съставляват по същността си доводи за неправилност на въззивното определение. Евентуалните пороци на съдебния акт, свързани с нарушение на закона и необоснованост на преценката доколко са ясни,точни и конкретни указанията на първоинстанционния съд, са относими към регламентираните в чл. 281, т. 3 от ГПК основания за касационно обжалване, които са различни от предвидените в чл. 280, ал. 1, т. 1-т. 3 от ГПК основания за допускане на касационно обжалване. Наред с това определенията, на които се позовава касаторът по посочените въпроси, са неотносими към настоящия спор, тъй като касаят различна фактическа обстановка, не е налице идентичен или аналогичен правен спор, поради което и няма как обжалваното определение да им противоречи.
Не е налице и основанието по чл.280 т.3 от ГПК. По смисъла на цитираната правна норма на касационно обжалване подлежат определенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, т.е. по въпрос, който касае приложението на нов закон или правна норма, която е неясна и се нуждае от тълкуване или по приложението на която липсва съдебна практика, респ. казусът сочи на необходимост от промяна в поддържаното от досегашната практика становище. В случая нито една от тези хипотези не е налице. Независимо от изложеното, настоящият съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че е безспорно както в правната теория, така и в съдебната практика, която е достатъчно богата и безпротиворечива , при действието на отменения и новия ГПК, относно това кои са предпоставките за допустимост на една частна жалба, както и кои са реквизитите за редовност на същата и кога те не са били изпълнени.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 327 от 10.06.2011год., постановено по в.ч.гр.д.№ 568/2011год., на Великотърновски окръжен съд
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: