О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 624
София, 10.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 546 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 774 от 29.06.2009 година по гр.д. № 1136/2009 година на Софийски апелативен съд са отхвърлени субективно съединени искове с правно основание чл. 55, ал.1, пр. 3-то ЗЗД, предявени от “З” АД, гр. Б. против “П” АД, гр. С. и Н. о. и., гр. С. за връщане на сумата 85460,32 лева като платени на отпаднало основание. В решението е прието, че с договор от 10.10.1988 година, Комбинат за малограмажни хартии “Д”, чиито правоприемник е ищеца “З” АД, гр. Б. се е задължил да участва в извършване на реконструкция и модернизация на Почивен дом “Е” в курортен комплекс “Боровец” срещу задължение на Обединение “Почивно дело” при ЦС на БПС (правоприемник на което е ответника “П” АД) да предостави 80% от създадения леглови фонд целогодишно за почивка на работници и служители на Комбината. Ищецът е вложил средства за реконструкция и модернизация на почивния дом; през 1997 г. и 1998 г. ответникът НОИ, към този момент собственик на почивната база, е канил ищеца да направи заявка за почивка на негови работници и служители, а на 05.06.2001 година, собствеността върху почивната база е била прехвърлена на трето неучастващо в процеса лице. Прието е, че ответникът НОИ не е пасивно материалноправно легитимиран да отговаря по заявената от ищеца претенция, макар и явяващ се собственик на почивната база към предходен момент, тъй като не е страна по договора от 10.10.1988 година – не дължи връщане на даденото по договора на отпаднало основание. Прието е, че искът е неоснователен и по отношение на ответника “П” АД, тъй като основанието, на което ищецът е престирал средства не е отпаднало; договорът не е развален; ответникът е изправна страна – канил е ищеца да осъществи правата си да ползва легловата база; че не е установено и разваляне на договора и поради невъзможност за изпълнението му, тъй като няма доказателства ищецът да е канил приобретателят на почивната база да изпълни договорното задължение на праводателя си и отказ да се изпълни това задължение.
Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от “З” АД. Поддържа се, че в хода на инстанционното производство по делото, съдилищата са формирали противоречиви становища по основателността на иска, което обосновава основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Изложени са доводи и за наличие на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като по въпросите за погасителната давност за вземания от непозволено увреждане, въззивното решение е постановено в противоречие с Постановление № 2 от 21.12.1981 година на Пленум на Върховния съд
Ответникът по касационната жалба “П” АД счита, че производството по жалбата е недопустимо.
Ответникът Н. о. и. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Доводът за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК поради формирани в хода на инстанционното производство противоречиви становища по основателността на иска е неоснователен. Приетите противоречиви разрешения в хода на процеса пред различните по степен съдебни инстанции не формират съдебна практика, тъй като актовете, в които са обективирани не са влезли в сила – т. 3 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК ВКС.
Не е налице и основание за допускане на касационно обжалване при условията на чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Въпросите за погасителната давност за вземания от непозволено увреждане, разгледани в Постановление № 2 от 21.12.1981 година на Пленум на Върховния съд нямат отношение към обжалвания съдебен акт. Извън обсоятелството, че предмет на делото е иск с правно основание чл. 55, ал.1, пр.3-то ЗЗД, по отношение на който правилата за погасителната давност при непозволено увреждане не са приложими, то съдът не е разглеждал и възражение за погасителна давност, поради което въпросите за правилата на давността са неотносими към правния спор.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 774 от 29.06.2009 година по гр.д. № 1136/2009 година на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: