О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 624
гр. София, 15.06.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 773 по описа за 2010 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Б., против решение №50/15.03.2010 г. по гр.д. № 1099/2009 година, постановено от Окръжен съд – Благоевград. С обжалваното решение е оставено в сила решението на Районен съд – Благоевград, с което е признато за установено по отношение на О. Б., че ищците са собственици на недвижим имот, по предявения установителен иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК.
В срока по чл.287, ал.1 от ГПК, ответниците по касационната жалба я оспорват както по същество, така и относно наличието на предпоставките за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок, насочена е против въззивно решение, подлежащо на касационно обжалване и е процесуално допустима, по критерия на разпоредбата на чл.280, ал.2 от ГПК.
Въззивния съд е приел, че предявения установителен иск за собственост с правно основание чл.124 от ГПК е основателен, като е възприел изцяло мотивите на районния съд относно фактите по делото и в тази част е препратил към мотивите на първоинстанционния съд, на основание чл.272 от ГПК. Приел е, че ищците са доказали с представените по делото доказателства, наличието на явно, необезпокоявано е непрекъснато владение върху имота, за период след 1978 г., т.е. приел е наличие на давностно владение, по-дълго от 10 г., като с оглед разпоредбата на чл.79 от ЗС е признал придобитото право на собственост върху недвижимия имот в тяхна полза. С оглед събраните по надлежния процесуален ред доказателства, въззивния съд не е приел за основателно твърдението на ответника, че имотът е бил предмет на отчуждение, за което ищците са получили обезщетение и респ. имотът не е бил преминал в патримониума на държавата, оттам и твърдението на ответника, че имотът е преминал в собственост на общината, на основание пор.42 от ПЗР на ЗОбС, е неоснователно.
В изложението на касационните основания се твърди, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, като се цитира разпоредбата на чл.86 от ЗС, доколкото ответникът-жалбоподател в хода на процеса е излагал твърдения, че имотът е общинска собственост и е бил такъв през периода, за който ищците посочват упражнявано от тях владение. Посочва се, че съдът е постановил решението си в нарушение на процесуалните правила, като не е приел като доказателства представените пред въззивната инстанция писмени доказателства, удостоверяващи според жалбоподателя релевантни за спора факти. Сочи се материалноправен въпрос, касаещ приложението на разпоредбата на чл.86 от ЗС, като според жалбоподателя, въззивния съд се е произнесъл по приложението на тази разпоредба в противоречие с практиката на ВКС, като сочи решение №3/1994 г. по д. №2/1994 г. на Пленум на ВС, в което е прието, че вещи и вещни права, извадени от гражданския оборот не могат да се придобиват по давност.
Сочи се и процесуалноправен въпрос, който според жалбоподателя е от значение за развитие на правото. Сочения процесуалноправен въпрос е относно допускането и кредитирането на доказателства от въззивния съд.
По поставения от жалбоподателя материалноправен въпрос, състава на ВКС счита, че същия не е относим към спора дотолкова, доколкото въззивния съд не се е произнесъл по него. Правния въпрос следва да е в рамките на въведения спор, т.е. съдът да се е произнесъл по него или да е дължал произнасяне. Въззивния съд е приел, че с оглед ранното преклудиране на процесуални права, въведено с приемането на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./, представянето на доказателства пред въззивния съд е ограничено в рамките на предвидените хипотези на разпоредбата на чл.266, ал.2 от ГПК. С оглед приложението на тази разпоредба, представените от въззивника във въззивното производство писмени доказателства не са приети, като на това основание не е обсъждан от въззивния съд и довода на въззивника относно приложението на разпоредбата на чл.86 от ЗС. Доколко е допуснато процесуално нарушение и доколко решението на съда е постановено в нарушение на материалния закон, каквито доводи има в изложението на касационните основания, не следва да се преценява в производството по чл.288 от ГПК. Това производство има предназначение да прецени наличието на предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на въззивния съд, съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК. Неправилността на решението, поради нарушение на материалния закон или допуснати процесуални нарушения не е сред основанията за допускане до касационно обжалване на решението. Същите основания са сред посочените в разпоредбата на чл.281 от ГПК, които следва да се преценяват при разглеждането на касационната жалба по същество, но не и като основания за допускането да касационно обжалване на решението на въззивния съд, тъй като същите основания не се сред посочените в разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК.
При разглеждането на спора, въззивния съд се е произнесъл относно посочения процесуалноправен въпрос относно приемането на доказателства от въззивния съд. Съдът е приел, че не са налице предпоставките на разпоредбата на чл.266, ал.2 от ГПК, водещи до основателност на искането за приемане на новите доказателства. За да обоснове горния свой извод, съдът е посочил в определението си от открито съдебно заседание, проведено на 28.01.2010 година, че доказателствата не са нови, по смисъла на чл.266 от ГПК, тъй като са били известни на страната още при разглеждането на делото пред първоинстанционния съд. Това произнасяне на съда по процесуалноправния въпрос не подлежи на проверка относно обоснованост в производството по чл.288 от ГПК, като евентуалното произнасяне по искането за приемането на нови доказателства, доколкото е постановено при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 от ГПК, би могло да обоснове наличието на предпоставки за допускане до касационно обжалване. Жалбоподателят твърди, че този процесуалноправен въпрос е от значение за развитие на правото. Предпоставката на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, в сочената от жалбоподателя хипотеза на произнасяне от въззивния съд по правен въпрос, който е от значение за развитие на правото е налице тогава, когато правната норма е неясна, непълна или противоречива, като целта на произнасянето на касационния съд е да се създаде съдебна практика по прилагането й. Последното сочи, че по прилагането на правната норма следва да липсва съдебна практика. По приложението на разпоредбата на чл.266, ал.2 от ГПК е налице съдебна практика, при това от категорията задължителна такава, предвид обстоятелството, че по прилагането на тази разпоредба ВКС се е произнесъл по реда на чл.290 от ГПК с р. №398/03.02.2010 г. по гр.д. №56/2009 г., ІV г.о. на ВКС и р. №1014/2009 г. на ВКС по гр.д. №221/2009 г., ІІІ г.о.. В цитираните съдебни решения, постановени при действието на ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ и представляващи съдебна практика на ВКС, предвид и тълкуването, дадено от ОСГТК в т.2 от тълк.р. №1/2009 г. по т.д. №1/2009 г. е прието, че е недопустимо представянето на нови доказателства пред въззивния съд тогава, когато доказателствата са могли да бъдат представени пред първоинстанционния съд. В конкретния случай, въззивния съд е процедирал в съответствие с практиката на ВКС по приложението на разпоредбата на чл.266, ал.2 от ГПК, постановена по реда на чл.290 от ГПК, поради което не е налице както соченото като касационно основание противоречие с практиката на ВКС – основание по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, така и произнасяне по правен въпрос, който е от значение за развитие на правото – основание по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото е налице практика по този правен въпрос на ВКС. Обосноваността на извода на въззивния съд, доколко е налице предпоставката на чл.266, ал.2 от ГПК за приемането на новите доказателства не подлежи на проверка в производството по чл.288 от ГПК, тъй като това е преценка за правилността на решението, съгласно разпоредбата на чл.281 от ГПК, на основание допуснато процесуално нарушение.
По изложените съображения, не са налице сочените касационни основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 от ГПК, като обжалваното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Водим от горното, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №50/15.03.2010 г. по гр.д. № 1099/2009 година, постановено от Окръжен съд – Благоевград.
Председател: Членове: 1. 2.