О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
София, 01.12.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч.т.дело № 2342/ 2016 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Разпореждане от 07.06.2016 г по ч.гр.д.№ 5355/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната на [фирма] – [населено място] частна касационна жалба вх.№3756/14.03.2016 г., като недопустима, с оплакване с неправилност. Жалбоподателят поддържа, че неправилно въззивният съд е приел, че съгласно Определение от 28.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 5355/2015 г на САС, въззивното решение по гр.д.№19411/2014 г. на САС не подлежи на касационно обжалване на основание чл. 280 ал. 2 т. 1 ГПК, което определение е неправилно и изводът на САС за търговски характер на спора е направен, без да е ясно основанието затова. Обосновава, че е разгледан спор, който е потребителски и основание за присъждане на получени от ответника суми без основание е приетото от съда на основание чл. 143, 146 и 147 З., че са неравноправни и неиндивидуално договорени между страните посочените клаузи от договор за жилищен кредит и по исковете на потребител е създадена от ВКС практика, която жалбоподателят сочи, във връзка с подсъдността на потребителски спорове. Обосновава, че въззивното решение подлежи на касационно обжалване с оглед цената на обективно предявените искове, която е над 5000 лв., респ. 10 000 лв., затова и определението на САС по частен въпрос по делото също подлежи на касационно обжалване, като за начина на определяне цената на иска, който е оценяем, се съдържат указания в Опр.№290/ 08.04.2014 г. по ч.т.д.№ 953/2014 г. на ВКС, І т.о. Иска обжалваното разпореждане да се отмени и делото да се върне на САС за разглеждане на подадената частна касационна жалба, след надлежното й администриране.
Ответниците по частната жалба И. Х. Д. и Х. П. Ц. – двамата от [населено място] считат, че частната жалба е недопустима, като подадена след изтичане на едноседмичния срок за обжалване, който тече от датата на постановяване на разпореждането 07.06.2016 г.; недопустима е и защото обжалваното определение не подлежи на обжалване пред ВКС. Поддържат, че частната жалба е неоснователна, тъй като ищецът е този, който определя предмета на делото, предявените осъдителни искове, които са водещи, са съединени с установителни искове за нищожност на отделни клаузи от сключения договор, като последните искове са неоценяеми, съгласно постановените от ВКС Опр.№25/ 12.02.2016 г. по т.д. №686/2015 г. на ІІ т.о. и Опр.№449/29.07.2015 г. по т.д.№ 1596/ 2015 г. на І т.о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че обжалваното разпореждане подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 ГПК, тъй като прегражда развитието на делото, че частната жалба е допустима, като подадена в срок, който в случая не тече от датата на съобщаване на обжалваното разпореждане, каквото съобщаване не е извършено, и е редовна.
С обжалваното Разпореждане от 07.06.2016 г. по ч.гр.д.№ 5355/ 2015 г. на САС е върната на [фирма] – [населено място] частна касационна жалба вх.№ 3756/ 14.03.2016 г. срещу Определение № 3787/28.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 5355/2015 г. на САС, с което е потвърдено Разпореждане от 18.09.2015 г. по в.гр.д.№ 19411/ 2014 г. на СГС, с което са върнати подадените: от ищците касационна жалба и от ответника насрещна касационна жалба вх. №10 2852/19. 08.2015 г. срещу Решение № 2486/14.04.2015 г. по в.гр.д. № 19411/ 2014 г. на СГС в съответно обжалваните от страните части. Изложени са съображения, че частната касационна жалба е недопустима на основание чл.275 ал. 2, вр. чл. 262 ал.2, вр. чл. 286 ал. 1 т. 3 ГПК.
Частната жалба срещу така постановеното разпореждане е неоснователна. Насрещната касационна жалба, подадена от [фирма] – [населено място], съгл. чл. 287 ал. 4 ГПК, не се разглежда, ако не бъде разгледана касационната жалба. Касационната жалба на ищците срещу въззивното решение № 2486/14.04.2015 г. по гр.д.№ 19 411/2014 г. на СГС е върната, върната е и насрещната касационна жалба на [фирма] – [населено място] с Разпореждане от 18.09.2015 г. по в.гр.д.№ 19 411/ 2014 г. на СГС, което разпореждане за ищците е влязло в законна сила с постановяване от САС на Определението № 3787/28.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 5355/ 2015 г., обжалвано с частна касационна жалба само от ответника. Тъй като по касационната жалба на ищците не може да има произнасяне, недопустима е насрещната касационна жалба на ответника срещу въззивното решение; недопустима е на основание чл. 274 ал. 4 ГПК и частната касационна жалба на [фирма] вх.№3756/14.03.2016 г. срещу Определение от 28.12. 2015 г. по ч.гр.д. № 5355/2015 г. на САС, с което е потвърдено Разпореждане от 18.09.2015 г. по гр.д.№ 19 411/2014 г. на СГС за връщане на насрещната касационна жалба, правилно върната със сега обжалваното разпореждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане от 07.06.2016 г. по ч.гр.д. № 5355/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е върната на [фирма] – [населено място] частна касационна жалба вх. № 3756/14.03.2016 г.
ОСЪЖДА [фирма] – [населено място] да плати на И. Х. Д. и Х. П. Ц. – двамата от [населено място] 2000 лв. – разноски за производството пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: