О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
[населено място] 10.08. 2018 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесети юни две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
разгледа докладваното от съдия Д.
гр.дело № 1029 по описа за 2018 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адв.Т., срещу решение от 12.12.2017г., постановено по в.гр.д.№1517/2017г. на Окръжен съд – Бургас, с което е потвърдено решение от 14.07.2017г. по гр.д.№289/2017г. на Районен съд – Несебър, за уважаване на предявените от Я. И. Ч. искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ.
К. счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Поддържа също, че въззивното решение е очевидно неправилно.
Ответникът по касационната жалба Я. И. Ч., чрез процесуален представител адв.И., оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира следното:
С въззивното решение е потвърдено първоинстанционното решение, с което са уважени предявените от Я. И. Ч. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 2 КТ за признане за незаконно и отмяна на дисциплинарното й уволнение, извършено със заповед № 249/26.01.2017г. на управителя на [фирма] и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „готвач”.
В. съд е приел за незаконосъобразно прекратяването на трудовото правоотношение между страните на приложеното от работодателя основание за уволнение – дисциплинарно уволнение, по съображения, че за посоченото в т.2 от заповедта нарушение работодателят не е поискал обяснения от ищцата в нарушение на разпоредбата на чл.193, ал.1 КТ, а за нарушенията по т.1 от заповедта, за които са поискани обяснения, съдът е приел, че не са спазени изискванията на чл.195, ал.1 КТ за мотивираност на заповедта за дисциплинарно уволнение, а дори и да се приеме, че е мотивирана, заповедта е незаконосъобразно поради това, че не е доказано извършването на дисциплинарните нарушения.
В. съд е изложил съображения, че съществено изискване към мотивирането на заповедта е индивидуализирането на извършеното нарушение с всичките му обективни и субективни признаци, посочването на обстоятелствата, при които е извършено, както и времето на извършването му. В случая, ищцата е наказана с дисциплинарно уволнение за това, че е допуснала да се развалят хранителни продукти, намиращи се в склад кухня към основен ресторант, установено при извършване на ревизия на 03.01.2017г., съгласно заповед на работодателя № 128/30.12.2016 г., като щетата е констатирана с протокол от 03.01.2017 г. и е в размер на 7714.12 лв. с ДДС. Според работодателя, това нарушение е в резултат на неизпълнение от ищцата на задълженията й по длъжностната характеристика да следи за правилното съхранение на стоките и за функционалното им използване, да следи за правилното съхранение и контрол на машините и съоръженията в кухненския блок, да следи за отстраняването на повредите и пълното обезопасяване на ел.съоръженията, инсталациите и др.технически средства и машини в кухнята, да следи за спазването на стандартите за качество на приготвените ясния. При това описание, въззивният съд е приел, че в заповедта за уволнение липсва точна и ясна индивидуализация на твърдяното нарушение, доколкото за същото не са изложени фактически обстоятелства. Посочено е, че за индивидуализацията на нарушението не е достатъчно само да се посочи кои задължения по длъжностна характеристика работникът не е изпълнил, както е процедирал ответника в настоящия случай, а е необходимо твърдяното нарушение да е описано със съществените си признаци от фактическа страна. Прието е от въззивния съд , че в случая, липсва такова посочване на съществените признаци на деянието от обективна страна, като от съдържанието на процесната заповед не става ясно какви конкретни нарушения на трудовата дисциплина са допуснати от ищцата, т.е. какви точно действия или бездействия тя е извършила в нарушение на трудовата дисциплина, респективно какво е била длъжна да извърши, но не го е сторила. Прието е, че такава индивидуализация на нарушението не се съдържа и в протокола за ревизия от 03.01.2017 г., към който се препраща в заповедта, тъй като и в същия липсва описание на съществените признаци на нарушението от обективна страна. Прието е, че от описанието на нарушението в заповедта за уволнение, както и от протокола от 03.01.2017 г. става ясен единствено резултата – развалени хранителни продукти – риба и морски деликатеси, но това не обосновава извод за конкретизиране и яснота относно действия или бездействия на ищцата, които да са допринесли за настъпването на резултата и които да съставляват дисциплинарно нарушение по смисъла на чл.186 и чл.190 КТ, за което същата е санкциониран с най-тежкото дисциплинарно наказание. При безспорно установено по делото обстоятелство, че хладилната камера е била в пълна техническа изправност и затворена, въззивният съд е намерил за неоснователно възражението на жалбоподателя-работодател, че е без значение каква е причината за размразяването на камерата и за развалянето на хранителните продукти. Посочено е, че за индивидуализацията на нарушението е необходимо да има яснота за конкретно поведение на ищцата, съставляващо нарушение на трудовата дисциплина, но в случая е прието, че уволнителната заповед няма подобно съдържание. Съдът е отбелязал, че бланкетното посочване на задълженията по длъжностна характеристика, които според работодателя не са изпълнени от ищцата, не съставлява описание на нарушението по смисъла на чл.195, ал.1 КТ, като настоящата инстанция споделя изводите на районния съд в този смисъл. Посочено е, че след като нарушението, санкционирано с дисциплинарно уволнение, не е индивидуализирано в заповедта с неговите обективни и субективни признаци, съобразно изискванията на чл.195, ал.1 КТ и такава индивидуализация не се съдържа в акта, към който заповедта препраща, съдът не може да извърши проверка за законосъобразност на уволнението и имала ли е ищцата поведение, съставляващо виновно неизпълнение на трудовите й задължения. Съдът е посочил, че дори и да се приеме, че са спазени изискванията на чл.195, ал.1 КТ за мотивираност на заповедта за дисциплинарно уволнение, по делото не е доказано извършването на нарушението от ищцата, като е споделил правните изводи на първоинстанционния съд в тази насока. Посочено е, че работодателят следва, с оглед разпределяне на доказателствената тежест да докаже то при условията на пълно и главно доказване, освен че е проведено законосъобразно дисциплинарно производство, но и че работникът е извършил виновно дисциплинарното нарушение, описаното в заповедта. Освен че посочването в заповедта, че на 03.01.2017 г. въззиваемата е „допуснала да се развалят хранителни продукти, намиращи се в склад кухня към основен ресторант“ изразява липса на пълно описание на обективните признаци на вмененото за извършено от ищцата нарушение, тъй като липсва описание с какви точно действия, респ. бездействия ищцата е допуснала развалянето на хранителните продукти, респ. не е следила за правилното им съхраняване, въззивият съд е приел, че са налице противоречия в самата заповед, тъй като в същата е посочено, че нарушението е в резултат на неизпълнение от ищцата на задължението й да следи за правилното съхранение и контрол на машините и съоръженията в кухненския блок и за отстраняването на повредите и обезопасяване на ел.съоръженията, инсталациите и др.технически средства и машини в кухнята, а същевременно с това работодателят не е приел за основателни обясненията на ищцата за евентуална техническа повреда на хладилната камера, тъй като такава не е установена. Съдът е приел за неоснователни възраженията на жалбоподателя, че ищцата не е оспорвала, че е извършила действията, от които работодателят извежда вменените й дисциплинарни нарушения. Изложени са съображенията на съда, че на първо място, в заповедта за уволнение не са посочени каквито и да било фактически действия, извършени от работника и съставляващи нарушение на трудовата дисциплина; на следващо място, противно на твърденията на жалбоподателя, ищцата е оспорила да е извършила вменените й нарушения, както в писмените си обяснения, така и в хода на съдебното производство. При това, въззивният съд е намерил, че работодателят не е доказал по безспорен и несъмнен начин, че въззиваемата е извършила посоченото в заповедта нарушение на трудовата дисциплина, като по делото не е установено нито от гласните, нито от писмените доказателства, че именно поведението на въззиваемата е причина за твърдяната развала на стоките и в този смисъл, не е провел пълно и главно доказване, че с действията/бездействията си ищцата е станала причина да се размрази хладилната камера и да се развалят намиращите се в нея хранителни продукти, доколкото на процесната дата ищцата не е била на работа, както и предвид установеното обстоятелство от показанията на разпитаните пред първата инстанция свидетели, че освен ищцата достъп и ключ за хладилното помещение са имали и други лица /служителка, извършваща ревизията/. Относно приложените по делото докладна записка и обяснение на служители на ответника, е прието, че представляват частни документи, който удостоверяват свидетелски показания в писмена форма, като допустими по закон са само тези свидетелски показания, които са дадени непосредствено пред съда в устна форма при участието на страните, а посочените лица не са ангажирани по делото като свидетели. Освен това е прието, че констатираното наличие на размразени хранителни продукти само по себе си не изразява конкретните простъпки, които се твърди, че са извършени от ищцата, доказателства за това не са събрани по делото. Прието е от съда, че такива данни не се съдържат в писмените доказателства, нито в свидетелските показания, от които се установява, че всъщност не е ясна причината за размразяване на хладилната камера и защо температурните й стойности в деня на ревизията са били положителни, при положение, че липсва техническа неизправност на камерата, същата е била затворена и попълнения от ищцата дневник за температурата /оследно отразената е -20 градуса/ е утвърден от служител, разпитан като свидетел. В. съд е приел, че по делото не е установено и доказано какво точно е участието на ищцата във визираната в уволнителната заповед простъпка, като в този смисъл, съдът не е приел доводите на работодателя, че уволненият работник не е изпълнил своите трудови задължения и е допуснал посоченото в заповедта дисциплинарно нарушение.
К., счита, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, по въпросите: 1„неупражняването на контрол по изпълнението на възложените задачи съставлява ли дисциплинарно нарушение и в този смисъл бездействието основание ли е за налагане на дисциплинарно наказание“; 2“следва ли в заповедта за налагане на дисциплинарно наказание за извършване на нарушение, изразяващо се в бездействие, да се посочат конкретни признаци от обективна страна на нарушението“; 3“в случай, че работодателят не е поискал писмени обяснения за някои от дисциплинарните нарушения, следва ли да се приложи нормата на чл.193, ал.2 КТ“
По първия от поставените от касатора въпроси с въззивното решение не е прието нещо различно като принципно разрешение с приложените от касатора решение по гр.д.№700/2010г. на ІVг.о. на ВКС и решение по гр.д.№564/2011г. на ВКС, ІVг.о., с които е даден положителен отговор на поставения от касатора първи въпрос. Във въззивното решение е прието, че в конкретния случай работодателят, чиято е доказателствената тежест да установи, че законосъобразно е упражнил правото на уволнение на приложеното от него основание – дисциплинарно уволнение, не е направил това, като не е мотивирал заповедта в съответствие с чл.195, ал.1 КТ, а и по същество – не е доказал да е извършено дисциплинарното нарушение от уволнения работник, поради което уволнението е прието за незаконно, а не е приел, че обект на дисциплинарното нарушение като основание за дисциплинарна отговорност не са трудовите задължения на работника такива каквито са по конкретното индивидуално трудово правоотношение, вкл. за неупражнени котролни фунции, когато такива са включени в трудовите задължения на работника.
По първия от поставените въпроси касаторът счита, че въззивното решение е в противоречие с решение по гр.д.№5306/2008г. на ВКС, ІVг.о. , в което е прието, че неотчитането на съществуващ електромер на конкретен абонат представлява груб пропуск не само от прекия отговорен за това отчетник, но ангажира и отговорността на ищеца за неупражнен контрол, а релевираният въпрос от ищеца за липса на конкретизация по време на допуснатите нарушения, с оглед изискването на чл. 195 ал.1 от КТ е приел за неудачно поставен, тъй като в случая се носи отговорност за бездействие – липса на упражнен контрол, дължим от работника според задълженията му по длъжностната характеристика, в който случай е прието, че установяването на допуснатото нарушение в момента на извършената проверка по случая е достатъчно за ангажиране на неговата отговорност. Даденото в приложеното решение на ВКС разрешение, че изискванията на чл. 194 ал. 1 КТ и чл. 195 ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на момента на откриването на нарушението, е за случай, в който нарушението, изразяващо се в бездействие – неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, в който случай в практиката на ВКС последователно се приема, че извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат, какъвто не е разглежданият случай – решение по гр.д.№150/2012г. на ВКС, ІІІг.о., решение по гр.д.№5501/2013г. на ВКС, ІVг.о., решение по гр. д. № 999/2009 г. IV г. о. ВКС, решение по гр.д.№388/2011г. ІІІ г.о., решение по гр.д.№372/2012г. ІV г.о. на ВКС и др. В тези решения е прието също, че когато дисциплинарното нарушение е осъществявано в рамките на определен период и спецификата на изпълняваната работа не позволява откриване на точния ден и час на извършването му, а контролирането им е възможно само като краен резултат, изискванията на чл. 195, ал. 1 КТ са изпълнени с посочване на периода на извършването му.
Поради изложеното не може да се приеме, че е налице соченото от касатора противоречие като основание за допускане на касационно обжалване.
По втория от поставените въпроси касаторът сочи, че въззивното решение е в противоречие с решение по гр.д.№127/2009г. на ВКС, ІІІг.о., с което е прието, че в случаи като разгледания там-когато поради спецификата и характера на извършваната работа /ежедневно касиерът домакин многократно следва да извършва действия по отчитане на движението на стоково материалните ценности, по съставяне и водене на счетоводни документи и картотеки, както и различни отчети/- не могат да се посочат точните дати на извършване на някои от нарушенията, изразяващи се в бездействие – не следва да се счита, че непосочването на срок /време на извършване на нарушението/ е съществен порок на заповедта за уволнение. В приложеното решение на ВКС от съдържанието на уволнителната заповед относно допуснатите дисциплинарни нарушения и от възпроизведеното експертно заключение е видно, че се касае до нарушения, коментирани по-горе при прегледа на практиката на ВКС – за случай, в който нарушението, изразяващо се в бездействие – неизпълнение на възложени трудови функции, е продължавало за определен период, вкл. и до откриването му, в който случай в практиката на ВКС последователно се приема, че извършването на нарушението и момента на откриването му съвпадат, какъвто обаче не е разглежданият случай. Поради това настоящият съдебен състав намира, че е налице соченото от касатора противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС.
По третия от поставените въпроси неоснователно се сочи от касатора, че въззивното решение е в противоречи с решение по гр.д.№1474/2009г. на ВКС, ІІІг.-о., с което е прието, че: „Многократно/включително и с постановени по реда на чл.290 от ГПК решения,например № 392 от 22.06.2010г.по гр.д.№ 843/09г.и № 379 от 24.06.2010г.по гр.д.№ 410/09г./ ВКС е приемал,че фактът,че работодателят не е поискал писмени обяснения за някои от посочените в заповедта за уволнение дисциплинарни нарушения не дава автоматично основание за приложение на нормата на чл.193 ал.2 от КТ.В този случай следва да се извърши конкретна преценка-дали нарушението,за което е изискано обяснение е достатъчно тежко по смисъла на чл.189 от КТ и дали то би могло да обоснове налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание : ”уволнение”.“. Именно в този смисъл са и мотивите на обжалваното въззивно решение и практиката на ВКС, на която се е е позовал въззивният съд: „ в конкретния случай за някои от посочените в заповедта нарушения ответникът не е поискал обяснения от ищцата, което обаче не води автоматично до незаконосъобразност на заповедта на това формално основание. В тези случаи съдът следва да обсъди по същество спора за законосъобразност на дисциплинарното уволнение с оглед посоченото в заповедта нарушение, за което са поискани и са дадени обяснения – Решение № 379/24.06.2010 г. по гр.д.№ 410/2009 г., ІV г.о., Решение № 313/19.10.2012 г. по гр.д.№ 42/2012 г., ІІІ г.о., Решение № 77/13.03.2014 г. по гр.д.№ 3229/2013 г., ІV г.о.“
К. сочи, че въззивното решение е очевидно неправилно. Настоящият съдебен състав не намира въззивното решение да е очевидно неправилно. К. само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК – очевидна неправилност, но не е мотивирал наличието на такава. Съдът не намира, че има правни проблеми, свързани с неточно приложение на императивни правни норми, които да обосноват допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Ответникът по касация не е представил доказателства за направени разноски за касационната инстанция, поради което такива не следва да му се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.12.2017г., постановено по в.гр.д.№1517/2017г. на Окръжен съд – Бургас.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: