1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
гр. София, 12.10.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Росица Ковачева
ЧЛЕНОВЕ: Лидия Иванова
Емилия Василева
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 222 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника „Г. 1” ЕООД, гр. С., подадена от процесуалния му представител адв. Е. П., срещу решение № 578 от 07.12.2009г. по в. гр. дело № 915/2009г. на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия, трети въззивен състав, с което е потвърдено решение № 585/02.07.2009г. по гр. дело № 2605/2008г. на Пазарджишки районен съд и „Г. 1” ЕООД е осъдено да заплати на „Б.” ООД, гр. К. сумата 500 лв. – разноски за въззивното производство. С първоинстанционното решение „Г. 1” ЕООД е осъдено да заплати на „Б.” ООД, гр. К. на основание чл. 327 ТЗ сумата 5 946,65 лв. – цена по доставка на стоки от 14.05.2008г. със законната лихва върху сумата, считано от 02.12.2008г. до окончателното плащане, на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 508,59 лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 14.05.2008г. – 02.12.2008г. и сумата 698,30 лв. – разноски по делото.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК обосновава допускането на касационно обжалване с наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК, като релевира доводи, че въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС /решение № 111 от 16.03.2005г. по гр. дело № 495/2004г. на ВКС, ТК, I т. о./ – дали има осъществена доставка по сключения между страните договор и не е обсъдено искането за разпит на свидетел; обжалваният съдебен акт е в противоречие с решение № 185 от 19.03.2009г. по гр. дело № 2574/2008г. на С., ТО, 6 състав; процесуалноправните въпроси относно нарушеното право на защита, предвид неуважаване искането за разпит на свидетел за установяване на обстоятелства, касаещи условията на доставката, и относно събирането и преценката на доказателствата са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът „Б.” ООД, гр. К. чрез процесуалния си представител адв. Д. К. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1– т. 3 ГПК – касаторът не е посочил релевантен материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващите мотиви на съда; съображенията представляват основания за касационно обжалване по чл. 281 ГПК; въпросът за допустимостта на гласни доказателства не е решен в противоречие с практиката на ВС и ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Въззивният съд е установил, че между страните е възникнало правоотношение по договор за търговска продажба по фактури № 1369/25.04.2008г. и № 1430/14.05.2008г., отношенията по първата фактура са уредени, стоката по втората фактура е приета от лице, представляващо купувача, с приемо-предавателен протокол на 14.05.2008г., но цената не е платена. Решаващият съдебен състав е направил извод за недоказаност на възражението на ответника по иска, че стоката поради недостатъци е била разтоварена обратно в предприятието на продавача от неговите работници. Във въззивното решение не са развити съображения и изводи дали отказът за допускане на гласни доказателства е основателен, тъй като искане за събиране на доказателства във въззивното производство при условията на чл. 266, ал. 3 ГПК не са направени.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид доводите в касационната жалба, изложението и въззивното решение материалноправните и процесуалноправните въпроси, от които зависи изходът на спора, се отнасят до получаването на стоката, осъществяването на доставката, необходимостта от преценка на правилността на отказа за допускане на гласни доказателства.
Доводът на касатора за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 2 ГПК е неоснователен. Налице е трайноустановена съдебна практика в смисъл, че цената на стоката се дължи за извършена доставка и в тежест на продавача е да установи, че е изпълнил задължението си за нейното предаване на купувача. Релевантният за спора материалноправен въпрос за дължимост на цената поради осъществена доставка на стоката не е решен в противоречие с посочената практика – въззивният съд е приел, че стоката е получена от представител на купувача, поради което е направил извод, че последният дължи плащане на цената.
Съгласно т. 2 на Тълкувателно решение № 1/2009г. от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГКТК, основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване е налице, когато в обжалваното въззивно решение правният въпрос от значение за спора е разрешен в противоречие с тълкувателни решения и постановления на Пленума на ВС, тълкувателни решения на ОСГК на ВС, постановени при условията на чл. 86, ал. 2 З. от 1994г. /отм./, тълкувателни решения на ОСГКТК, ОСГК и ОСТК на ВКС или решение, постановено по реда на чл. 290 ГПК. По въпроса длъжна ли е въззивната инстанция да прецени правилността на отказа на първоинстанционния съд за допускане на гласни доказателства за установяване неполучаването на стоката не е формирана задължителна съдебна практика по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона по смисъла на цитираната разпоредба е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. Въпросът длъжен ли е въззивният съд да прецени правилността на отказа на първоинстанционния съд за допускане на гласни доказателства за установяване неполучаването на стоката не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Този въпрос е свързан с разпоредбата на чл. 266, ал. 3 ГПК, която е точна и ясна. Въззивната инстанция дължи произнасяне по релевираните пороци на първоинстанционното решение, като твърдените процесуални нарушения относно недопускане на доказателства следва да бъдат придружени със съответните доказателствени искания. Във въззивната жалба не е направено искане за допускане на свидетелски показания, поради което след като въззивникът не е реализирал процесуалните си права по чл. 266, ал. 3 ГПК, дори и да е допуснато нарушение на съдопроизводствените правила в първоинстанционното производство, порокът не би могъл да бъде отстранен в производството пред въззивната инстанция.
Въпросът за преценката на събраните доказателствата също не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, тъй като по него съдебната практика е трайноустановена и е в смисъл, че съдът при постановяване на решението е длъжен да обсъди в тяхната взаимовръзка всички събрани относими и допустими доказателства. Решаващият съдебен състав е обсъдил събраните писмени доказателства /фактури, приемо-предавателен протокол, пътен лист, трудов договор/, заключението на съдебно-счетоводната експертиза и въз основа на тях е изградил фактическите си констатации, изводи и правни доводи.
Неоснователен е и доводът за противоречиво разрешавани въпроси между съдилищата и в частност противоречие с решение № 185 от 19.03.2009г. по гр. дело № 2574/2008г. на С., ТО, 6 състав. В посоченото решение С. е приел, че ищецът не е доказал предаване на стоката на ответника, поради което не е налице основание за плащане на цената, докато в обжалвания съдебен акт е установено предаване на стоката от ищеца на представител на ответника. Двете решения са постановени при различна фактическа обстановка, която е обусловила и различните правни изводи.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишки окръжен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. На основание чл. 78 ГПК касаторът следва да заплати на ответника сумата 500 лв. – разноски за касационното производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 578 от 07.12.2009г. по в. гр. дело № 915/2009г. на Пазарджишки окръжен съд, Гражданска колегия, трети въззивен състав.
ОСЪЖДА „Г. 1” ЕООД, гр. С., С. двор да заплати на „Б.” ООД, гр. К., ул. „23-ти пехотен шипченски полк” № 114 на основание чл. 78 ГПК сумата 500 лв. /петстотин лева/ – разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.