5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
[населено място], 12.07.2013 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на тридесети май през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 799/2012 г. по описа на съда, приема за установено следното :
Производството е по чл.288 вр.чл.280, ал.1 от ГПК и е образувано по касационна жалба на “А. Ф.”-О.-С. и по касационна жалба на “Б. К. къмпани”-О.-С. срещу решение № 258.9/17.02.2012 г. по т.д. № 1131/2011 г. на САС-т.о.
Касаторът [фирма] обжалва решението в частта, с което е отхвърлен иска му за мораторна лихва върху 202 200 евро за разликата над 2361,29 евро до предявения размер от 55 467,56 евро и за периода от 20.12.2006 г. до 17.11.1008 г. като неоснователен. Решението е обжалвано и в частта за разноските за разликата от 9 967,27 лв. до 14 662,84 лв. Оплакванията му са за неправилност на решението в обжалваната част, като поддържа, че САС неправилно е квалифицирал иска по т.3 от исковата молба като претенция по чл.86 от ЗЗД, вместо по чл.88, ал.1 от ЗЗД. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК формулира процесуалноправен въпрос: при констатирана от съда неяснота относно спорния предмет на делото как следва да действа въззивният съд. Като допълнителен критерий касаторът сочи чл.280, ал.1, т.1 и 2 от ГПК и за обосноваване на тези критерии представя съдебна практика.
Касаторът [фирма], [населено място] обжалва въззивното решение в частта, с която са уважени исковете на [фирма] за сумата от 202 200 евро, платена на отпаднала основание, ведно със законната лихва от 22.12.2008 г. до окончателното й заплащане, лихва върху сумата от 202 200 евро в размер на 2361,29 евро, за сумата от 15100 евро, втори размер на задатъка по процесния договор, ведно със законната лихва и разноски по делото в размер на 28617,58 лв. Също така обжалва решението, с което дружеството е осъдено да заплати мораторна лихва в размер на 176,133 евро върху сумата от 15 100 евро и присъдените за въззивната инстанция разноски от 9967,27 лв. Касаторът счита, че решението на САС е постановено при нарушение на материалния закон и е необосновано. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК поддържа основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по въпросите: 1.относно прилагането на чл.87, ал.4 ЗЗД като съдът не е извършил преценка изпълнената спрямо неизпълнената част от договора и съотношението на извършените плащания с изпълнената част от договора и 2. противоречие с практиката на ВКС по чл.96, ал.1 от ЗЗД. При допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК формулира въпрос относно продължаване на действието на търговските договори чрез конклудентни действия на страните след изпращане на едностранно известие за прекратяване на договора.
Всяка една от страните по договора в писмен отговор е взела становище по допустимостта и основателността на противната касационна жалба.
Върховният касационен съд, ТК в състав на първо отделение, приема за установено следното :
Касационните жалби са подадени в преклузивния срок по чл.283 ГПК, от надлежна страна в процеса, срещу валидно решение на въззивен съд, по отношение на което не е налице предпоставката на чл.280, ал.2 от ГПК за прекратяване на производството по делото.
І. По основанията за допустимост по касационна жалба на [фирма]:
По процесуалноправния въпрос относно правната квалификация на иска за сумата от 55 467,56 евро:
Касаторът поддържа, че възприетата от въззивния съд квалификация не може да бъде изведена от обстоятелствената част и петитума на исковата молба. Въпросът е важен, но не е обуславящ изхода на спора. Преценката за редовността на исковата молба се извършва от съда по същество и произтича от предоставените му от закона правомощия. В случая съдилищата – първоинстанционен и въззивен, са преценили, че няма неяснота или противоречие между обстоятелствена част и петитум на иска. СГС не е определил правната квалификация на иска за лихва, това е сторено в решението на САС, като въз основа на фактическите твърдения на ищеца в исковата молба и петитума съдът е определил приложимата материалноправна норма – чл.86, ал.1 ЗЗД. Преценката за правилното приложение на закона не може да бъде извършена във фазата на селектиране на касационната жалба, тъй като е довод за неправилност, а основанията за касиране на съдебното решение по чл.281, т.3, ГПК са различни от тези за допустимост по чл.280, ал.1 ГПК. В този смисъл са решение № 75 по т.д. № 923/2009г. на ВКС, ТК, решение № 101 по т.дело № 857/2009г. на ВКС, ТК , в които е прието, че неправилната квалификация прави решението незаконсъобразно, а не недопустимо. Решението не е в противоречие с останалата представена съдебна практика, доколкото въззивният съд не е приел, че исковата молба на ищеца е неясна, неточна и съдържа противоречие между обстоятелствена част и петитум.
ІІ. По касационната жалба на [фирма]-гр. С. :
След обстойно обсъждане на събраните по делото доказателства съдът е приел, че сключеният между страните предварителен договор е развален чрез едностранно изявление на изправната страна по договора, дружеството-купувач [фирма], което му е дало основание да претендира сумата, платена по договора в размер на 202 200 евро. Не са възприети възраженията на ответника-продавач, че неизпълнението на задълженията по предварителния договор се дължи на обстоятелства с характер на непреодолима сила и по-конкретно на действията на експлоатационните дружества и СО, наложили изменения на първоначалния проект за захранване с електричество и вода. Съдът не е приложил разпоредбата на чл.87, ал.4 от ЗЗД, като счел, че ответникът не е изпълнил задължението си да снабди с разрешение за ползване на сградата, като предпоставка за сключване на окончателния договор за покупко-продажба. Поради това, че не са сключени договори за присъединяване между потребителя и експлоатационните дружества, и свързване на обекта с техническата инфраструктура към момента на изявлението за разваляне на договора 14.11.2008 г., отправено година и два месеца след уговорения срок за изпълнение на договора, не са били налице предпоставки за издаване на такова разрешение. Поради тези обстоятелства съдът е приел, че неизпълнението не може да се счита за несъществено с оглед интересите на кредитора, защото липсата на разрешение за ползване изключва възможността на купувача по предварителния договор да ползва сградата по предназначение, чиято изработка е възложил на ответника.
По първия правен въпрос: Съдът се е произнесъл по възражението на ответника по чл.87, ал.4 ЗЗД да не разваля договора, като е изложил конкретни съображения. Формулираният процесуалноправен въпрос касаторът разглежда в контекста на установената по делото фактическа обстановка и се свежда само до оценъчната дейност на съда по доказателствата по делото. Под формата на въпрос, в изложението си, дружеството – жалбоподател излага съображения за неправилност на решението, поради допуснато от съда нарушение на процесуални норми по оценка на доказателствата по делото. Ето защо твърдяната неправилност на въззивното решение, по отношение на уважените искове на ищеца, не аргументира наличие на основанията за допустимост на обжалването му по касационен ред, защото тя се обективира в неправилност на въззивното решение / чл.281, т. 3 пр. второ ГПК/. След като процесуалноправния въпрос не попада в общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, това е достатъчно да не се допуска в обжалваната част въззивното решение / т.1 ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/.
Твърдението, че спорът е решен в противоречие с практиката на ВКС по чл.96, ал.1 ЗЗД не представлява формулиран въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК и т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, няма посочен допълнителен критерий, като необходима предпоставка за селектиране на касационните жалби, поради което този довод не е основание за допускане касационно обжалване на решението в обжалваната част.
Не е налице както общите, така и допълнителна предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК относно въпроса за продължаване действието на търговските договори чрез конклудентни действия на страните след изпращане на едностранно изявление за прекратяване. Касаторът не е обосновал довод за общата предпоставка – материалноправния въпрос да е обусловил решаващия извод на въззивния съд за уважаване на предявените от ищеца искове съобразени с конкретно за установени факти и направените въз основа на тях правни изводи. Не е обоснован и довод в хипотезите на т.4 на ТР № 1/2010 г. на ОСГТК на ВКС. Позоваването на закона – чл.280, ал.1, т.3 от ГПК само не е основание за допускане на въззивното решение в обжалваните части до касационен контрол.
В обобщение на горното, въззивното решение на САС в обжалваните части по касационната жалба на [фирма]- [населено място] не се допуска до касационно обжалване поради отсъствие на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и 3 от ГПК. Разноските остават за сметка на страните както са направени с оглед на изхода от касационното обжалване.
Водим от горното Върховният касационен съд – търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 259 от 17.02.2012 г., постановено по т.д. № 1131/2011 г. на Софийски апелативен съд-търговско отделение, V състав, с което е потвърдено решението от 06.07.2010 г., както и решението от 10.11.2010 г., постановени по т.д. № 2318/2008 г. на СГС-ТО-VІ-3 състав, с което [фирма]-С. е осъдено да заплати на [фирма]- С. сумата от 202 200 евро, платена на отпаднало основание, ведно със законната лихва от 22.12.2008 г. до окончателното й изплащане, лихва върху сумата от 202 200 евро в размер на 2 361,29 евро, за сумата 15100 евро – втори размер на задатъка, ведно със законната лихва от 22.12.2008 г. до окончателното й изплащане, за сумата от 28 617.58 лв. разноски, за сумата от 176,33 евро, съставляваща мораторна лихва върху задатъка от 15100 евро за периода от 22.11.2008 г. до 21.12.2008 г. и за сумата от 9967.27 лв. разноски за въззивното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :