2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
гр. София, 13.05.2015 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия Боян Цонев, гр. дело № 1696 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. В. Ш. срещу решение № 1694/20.11.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 1838/2014 г. на Варненския окръжен съд. С обжалваното въззивно решение, като е потвърдено решение № 2602/16.05.2014 г. по гр. дело № 15658/2013 г. на Варненския районен съд (ВРС), е отхвърлен, предявеният от жалбоподателя срещу непълнолетната му дъщеря Е. С. Ш., действаща със съгласието на майка си Д. Ф. Ш., конститутивен иск с правно основание чл. 150 от СК за намаляване на присъдената с решение № 928/02.06.2009 г. по гр. дело № 898/2009 г. на (ВРС), издръжка от 1 200 лв. на 400 лв.
Касационната жалба е подадена в срок от процесуално легитимирано за това лице срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима. В жалбата се излагат оплаквания за нищожност и за неправилност на обжалваното решение.
В изложението на жалбоподателя по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, като общи основания по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване, са изведени и формулирани следните четири правни въпроса: 1) от какви критерии следва да се ръководи съдът при определяне размера на издръжка за ненавършили пълнолетие деца; 2) когато изследва въпроса за искана промяна (намаляване) на размера на издръжката на непълнолетно лице от родител, необходимо ли е произнасяне на съда относно това от какъв общ размер издръжка се нуждае непълнолетното лице и каква част от общата издръжка на детето се дължи или следва да се поеме от всеки от родителите; 3) когато се иска намаляване на определена със споразумение издръжка, като се навеждат доводи (оплаквания) за нейната прекомерност и невъзможност за изпълнение от страна на дължащия издръжката, както и се предлага издръжка в размер, неколкократно надвишаващ минималния такъв, определен със закона, и надвишаващ значително минималната работна заплата за страната, необходимо ли е съдът да изследва противоречие на споразумението с добрите нрави, предвид евентуалната му прекомерност, а също – необходимо ли е съдът да изясни волята и/или промяната във волята на сключилия споразумението, дължащ издръжката родител, още с определянето на правното основание на иска по чл. 150 от СК; и 4) допустимо ли е във въззивната инстанция, преди приключване на устните състезания, да се навеждат за пръв път доводи относно неправилно определяне на правното основание на иска и следва ли да бъде уважавана молба за връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато съдът констатира действително неправилност в това отношение на първоинстанционното решение. Жалбоподателят се позовава на допълнителното основание за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК, като поддържа, че въззивният съд е разрешил тези правни въпроси в противоречие с ТР № 60/12.08.1987 г. на ОСГК на ВС, ППВС № 5/16.11.1970 г., ППВС № 5/30.11.1981 г., ТР № 34/05.12.1973 г. на ОСГК на ВС, ТР № 1/09.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС и определение № 508/27.04.2011 г. по гр. дело № 1654/2010 г. на ІІІ-то гр. отд. на ВКС.
От страна на непълнолетната ответница Е. С. Ш. в отговора на касационната жалба се излагат становище и съображения, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователност на жалбата.
Настоящият съдебен състав намира, че няма основание за допускане на касационното обжалване.
И четирите правни въпроса, изведени в изложението на жалбоподателя, не са обуславящи правните изводи на въззивния съд в обжалвано решение и са без значение за изхода на правния спор по делото.
Касаторът е основал иска си по чл. 150 от СК за намаляване размера на издръжката на непълнолетната му дъщеря, като в исковата си молба е изложил твърдения единствено за множество обстоятелства и фактори, довели до намаляване на доходите му в сравнение с момента на одобряването с бракоразводното решение № 928/02.06.2009 г. на споразумението между родителите за издръжката и на последващото извънсъдебно споразумение от 09.09.2009 г. между тях относно нейния размер, респ. – на твърдения за намаляване през този период на възможностите му да я заплаща в уговорения размер, който вследствие изменените обстоятелства е станал прекомерен към датата на подаването на исковата молба на 22.10.2013 г. В исковата молба жалбоподателят-ищец не е излагал никакви твърдения, такава прекомерност да е била налице към датите на сключване на споразуменията или порок във волята му към същите моменти, като по никакъв начин не е правил доводи и не се е позовавал и не е твърдял недействителност на тези споразумения пред първата инстанция (а дори и във въззивната си жалба). При това положение е очевидно, че никоя от двете инстанции по съществото на спора по делото не е имала повод да изследва такива – ненаведени с исковата молба – доводи и основания за недействителност на споразуменията за издръжка поради противоречие с добрите нрави или поради порок във волята на касатора, а още по-малко това има значение за правилната правна квалификация на единствения предявен по делото иск по чл. 150 от СК за намаляване размера на процесната издръжка. Поради това, двата последни въпроса (третият и четвъртият) в изложението на касатора не са стояли за разрешаване пред окръжния съд, съответно – тези въпроси не са обсъждани и на тях не е давано разрешение с обжалваното въззивно решение и те са без значение за изхода на правния спор по делото.
Като е изследвал обстоятелствата, на които се основава искът по чл. 150 от СК на жалбоподателя, въззивният съд е приел за установено, че за период от една година преди подаването на исковата молба доходите му са намалели до средномесечен доход от около 7 000 лв. и че той издържа и още едно малолетно дете, родено през 2009 г., но при съвкупната преценка на всички релевантни за това обстоятелства по делото, между които и фактът, че касаторът-ищец притежава и четири недвижими имота, от които също може да реализира доходи, съдът е достигнал до решаващия извод, че по делото не е установено съществено и трайно изменение във финансовите възможности на ищеца в посока намаление, което да налага изменение на уговорената и одобрена с бракоразводното решение издръжка в размер 1 200 лв. на непълнолетната му дъщеря – ответницата. При това положение, пред въззивния съд не са стояли за разрешаване и той не е дал разрешение с обжалваното решение, и на първите два въпроса в изложението на касатора – относно критериите за определяне размера на издръжка за ненавършило пълнолетие дете, и от какъв общ размер издръжка се нуждае то и каква част от нея следва да се поеме и се дължи от всеки от родителите. Тези два правни въпроса биха били от значение за спора по делото, само ако въззивният съд беше приел за установено, че е налице твърдяното в исковата молба изменение на обстоятелствата, на които в случая се основава предявеният по делото иск по чл. 150 от СК – само при това положение би се стигнало до определяне на нов размер на издръжката на непълнолетната ответница и до разпределяне на общия размер на издръжката между двамата родители. В случая, обаче, твърдяното от касатора-ищец изменение на обстоятелствата – намаляване възможностите му да дава издръжката в досегашния й размер, т.е. – основанието на иска му по чл. 150 от СК е останало недоказано, поради което не е имало и няма необходимост по делото да се обсъжда нов размер на издръжката на детето.
По изложените съображения, нито един от четирите правни въпроса, формулирани от страна на жалбоподателя, в случая не съставлява общо основание по чл. 280, ал. 1 от ГПК за допускане на касационното обжалване на въззивното решение (в този смисъл е и т. 1, изр. 1 от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС).
В жалбата и изложението си касаторът обосновава оплакването си за нищожност на атакуваното въззивно решение с доводи, че то е неясно поради вътрешно противоречие на мотивите, поради противоречие между тях и дспозитива, както и поради непроизнасяне от окръжния съд относно недействителност на споразуменията за издръжка и невръщане на делото на първоинстанционния съд за такова произнасяне. Както нееднократно е изяснявано в задължителната практика на ВКС, нищожност на съдебното решение е налице при особено съществени негови пороци, като постановяване от орган, който не е на длъжност, даваща му право да го издаде; извън правораздавателната власт на съда; когато не е подписано от болшинството на съдебния състав или не е съставено в писмена форма; при абсолютна неразбираемост волята на съда, когато тя не може да бъде изведена и по пътя на тълкуването; когато повелява изпълнение на нещо, което е неизпълнимо с оглед научните и технически постижения на съвременната цивилизация или изпълнение на действие, което съставлява престъпление, и изобщо – ако е несъвместимо с основите на нашия правопорядък (в този смисъл – тълкувателно решение № 1/2011 от 10.02.2012 г., решение № 880/16.12.2009 г. по гр. дело № 2697/2008 г. на ІV-то гр. отд. на ВКС). Доводите на касатора в случая не сочат на такива съществени пороци на обжалваното въззивно решение, а могат да се квалифицират единствено като съображения за неправилност на същото по смисъла на чл. 281, т. 3 от ГПК. Поради това, не може да се направи извод за вероятна нищожност на обжалваното решение, т.е. – не е налице основание за допускане на касационното му обжалване и в хипотезата на т. 1, изр. 4 – in fine от тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС.
В заключение – касационното обжалване не следва да се допуска, тъй като не са налице наведените от касатора основания за това.
Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 1694/20.11.2014 г., постановено по въззивно гр. дело № 1838/2014 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.