О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
София, 15,07,2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о. в закрито заседание на дванадесети юли през две хиляди и десета година в състав:
Председател: Никола Хитров
Членове: Дария Проданова
Тотка Калчева
като изслуша докладваното от съдията Проданова ч.т.д.N 531 по описа за 2010 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.3 ГПК.
Постъпила е частна касационна жалба от „Т”Е. срещу Определение № 1* от 27.01.2010 год. по ч.гр.д. № 578/2010 год. на Софийски градски съд с което е потвърдено определението от 19.07.2009 год. по гр.д. № 390/2009 год. С него е обезсилена издадената по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение.
Частната касационна жалба депозирана в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е допустима.
За да обезсили заповедта, районният съд се е позовал на това, че е осуетена възможността за връчване на препис от нея на основание чл.411 ал.3 ГПК, поради това, че посоченият от заявителя адрес е неправилен. Съдът е указал на „Т”Е. да посочи актуален адрес, като му е дал срок за това. С допълнителна молба, по реда на чл.63 ГПК е поискал удължаване на този срок, но това искане е оставено без уважение.
Сезиран с въззивната жалба на „Т”Е. , съставът на Софийски градски съд е приел, че за районният съд не е съществувало задължение за уведомяване на дружеството за произнасянето по чл.63 ГПК.
Представено е изложение по смисъла на чл.284 ал.3 т.1 ГПК вр.чл.274 ал.3 ГПК. В него се поддържа основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК по отношение на процесуалноправния въпрос: „Следва ли страната-молител да бъде уведомявана за постановения отказ по искането по чл.63 ГПК.” Представил е необжалваемо определение на Софийски градски съд с което той е приел, че страната следва да бъде уведомявана за произнасянето по чл.63 ГПК.
Настоящият съдебен състав счита, че основанието по чл.280 ал.1 т.2 ГПК не е налице, доколкото по същия правен въпрос е налице произнасяне по същество с Определение № 147 от 05.03.2010 год. по ч.гр.д. № 84/20010 год., състав на ВКС-Гражданска колегия ІІІ г.о. С това определение, съставляващо задължителна практика, ВКС е приел, че актът на съда, с което се уважава или отхвърля искане за продължаване на срок, не подлежи на инстанционен контрол и не се съобщава на страната. Тя е длъжна сама да следи за резултата от поисканите от нея процесуални действия. Като допълнителен аргумент ще следва да бъде отбелязано и това, че доколкото молбата се подава преди изтичането на срока, ако тя бъде уважена, моментът, от който започва да тече продължения срок, съвпада с датата на изтичане на първоначалния – чл.63 ал.2 ГПК. Правната симетрия сочи, че ако молбата бъде оставена без уважение, първоначалният срок се счита за изтекъл към съответната дата, а не към евентуалната дата на уведомяване на страната, резултатът от обжалване и пр.
Предвид на горното Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1* от 27.01.2010 год. по ч.гр.д. № 578/2010 год. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.