О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
гр.София, 18.11.2009 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №513 по описа за 2009 год.
Производството е по чл.274, ал.3, т.2 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Д. Г. П. от с. Ч., Бургаска обл., срещу определението от 03.04.2009г. по ч.гр.д. №429/2009г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 26.11.2008г. по ч.гр.д. №9725/2008г. на Пловдивски районен съд, с което е оставена без уважение искането на Д. Г. П. за обезсилване на издадените по делото заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на „О”А. , гр. С. и е оставено без разглеждане искането му за спиране на принудителното изпълнение.
Ответникът по жалбата „О”А. не взема становище по жалбата.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение въззивният Пловдивски окръжен съд е оставил в сила определение на първоинстанционния Пловдивски районен съд, с което е оставено без уважение искането на Д. Г. П. за обезсилване на издадените по делото заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на „О”А. , гр. С. и е оставено без разглеждане искането му за спиране на принудителното изпълнение.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят сочи основание за допускането на касационното обжалване на въззивното определение в обжалваната част е чл.280, ал.1, т.3 от ГПК. Налице е основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, доколкото въпросите на заповедното производство са предмет на нова нормативна регламентация, по която съдебната практика е недостатъчна.
Д. П. е подал до Пловдивски районен съд възражение срещу издадената от същия съд заповед за незабавно изпълнение, която му е връчена с поканата за доброволно изпълнение от съдебния изпълнител. Възражението е подадено след като са изтекли две седмици от датата на връчване на заповедта за незабавно изпълнение, която е връчена лично на длъжника.
Възражението съдържа искане за обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение и изпълнителния лист, и за спиране на принудителното изпълнение. Възражението не съдържа обосновка.
Такова съдържание и действие законът в чл.414 и чл.415 от ГПК, предвижда за възражение срещу заповед за изпълнение, при който вариант на заповедното производство започването на принудително изпълнение /издаването на изпълнителен лист/ е възможно след осъществяване на фактическия състав на влизане в сила на заповедта за изпълнение – чл.410 и сл. от ГПК. Разглежданият случай не е такъв, тъй като е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист – чл.418 от ГПК.
Неоснователно е позоваването в частната касационна жалба на разпоредби на чл.423 от ГПК. В случая подаденото възражение не съдържа обосновка, въпреки дадените указания и възможност от първоинстанционния съд за уточнение. Отделно от това, възможността за възражение в едномесечен срок от узнаването на заповедта, е предоставена при наличието на някоя от посочените хипотези по чл.423 от ГПК, свързани с нередовности около връчването/узнаването/ на издадената заповед или обективна невъзможност да се упражнят правата по нея. Фактическите доводи на жалбоподателя не се субсумират под някоя от тези хипотези, тъй като заповедта му е била връчена лично по предвидения в чл.418, ал.5 от ГПК ред. С оглед редовното връчване на заповедта за незабавно изпълнение длъжникът не е бил лишен от възможност да оспори вземането в предвидения в чл.419, ал.1 от ГПК двуседмичен срок от връчването на заповедта, което не е направил. Правилно е прието за недопустимо искането за спиране на принудителното изпълнение, тъй като не е направено в срока за възражение по чл.419, ал.1 от ГПК, каквото е изискването на чл.420, ал.2 от ГПК.
Предвид изложеното обжалваното определение следва да бъде оставено в сила като законосъобразно.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 03.04.2009г. по ч.гр.д. №429/2009г. на Пловдивски окръжен съд, по частна касационна жалба на Д. Г. П..
ОСТАВЯ В СИЛА определението от 03.04.2009г. по ч.гр.д. №429/2009г. на Пловдивски окръжен съд, с което е оставено в сила определение от 26.11.2008г. по ч.гр.д. №9725/2008г. на Пловдивски районен съд, с което е оставена без уважение искането на Д. Г. П. за обезсилване на издадените по делото заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист в полза на „О”А. , гр. С. и е оставено без разглеждане искането му за спиране на принудителното изпълнение.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: