3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 625
С., 21.05. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 15 май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 122/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Й. Д. Ж. и Р. Димитрова К. чрез адвокат К. Т. – В. адвокатска колегия против въззивно решение № 171 от 18.10.2012 г. по в. гр. дело № 363/2012 г. на Варненски апелативен съд, с което е потвърдено решение от 27.03.2012 г. по гр. дело № 1506/2011 г. на Варненски окръжен съд за разваляне на основание чл. 87, ал. 3 ЗЗД на договор от 27.12.1990 г., сключен с нотариален акт № 52, том ХХV, дело № 7345/1990 г. на нотариус при Варненски районен съд, с който Й. Димитрова С. прехвърлила на сина си Д. К. Ж. починал на 07.09.2010 г. – недвижим имот находящ се в [населено място], [улица], първи етаж, представляващ апартамент № 1 със застроена площ 87,03 кв. м при посочени граници ведно с избено помещение с площ 15 кв. м при посочени граници, поради неизпълнение на задължението за гледане и издръжка на прехвърлителката от наследниците на приобретателя – Й. Д. Ж. и Р. Димитрова К..
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателите поставят правния въпрос – къде следва да се изпълнява задължението за гледане и издръжка на прехвърлителя : по местоживеенето на длъжника; по местоживеенето на кредитора по време на пораждане на задължението; в имота, които е прехвърлен срещу задължение за гледане и издръжка при клауза за запазено право на ползване на прехвърлителя; по местоживеенето на кредитора. Въпроса е поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Ответницата Й. Димитрова С. чрез адвокат В. – В. адвокатска колегия в писмен отговор оспорва касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е разгледан иск по чл. 87, ал. 3 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Жалбоподателят представя съдебно решение по гр. дело № 159/1999 г. ВКС, второ г. о. според което, мястото на изпълнение на задължението на приобретателите по договор за издръжка и гледане е местожителството на кредитора по време на пораждане на задължението. Ако кредиторът напусне мястото на изпълнение не по вина на длъжника той се поставя в забава. Забавата на кредитора освобождава длъжника от последиците на неговата забава, но не го освобождава от задължението. Ако е бил в неизпълнение, длъжникът по договор за издръжка и гледане може да го запази, като поиска от съда да му определи срок и трансформира цялото неизпълнено в натура задължение за минало време в парично.
Представената съдебна практика няма задължителен характер и не покрива от фактическа страна приетото с обжалваното решение неизпълнение на задължението за престиране на грижи в натура от наследниците на приобретателите. По делото не е установено при сключването на договора, къде е било местоживеето на прехвърлителката, но от доказателства става ясно, че от много години тя живее в [населено място] в къща построена върху имот на родителите на бившата снаха-майка на ответниците. След смъртта на приобретателя на имота – син на прехвърлителката, който живеел с майка си в [населено място] е започнало неизпълнение на задължението за гледане и издръжка от неговите наследници – ответници по иска. П. имот в [населено място] е бил отдаден под наем още преживе от приобретателя и наемната цена е била получавана от прехвърлителката. Изпълнението на задължението в натура е следвало да се извърши по местоживеето на кредитора, който безусловно се е нуждаел от грижи – установено е, че прехвърлителката е получила инсулт, била трудно подвижна и в напреднала възраст – 80 годишна с придружаващи заболявания.
Видно от изложеното, отговорът на поставения правен въпрос зависи от конкретните фактически обстоятелства. По делото не е установено ответниците да са полагали грижи за прехвърлителката в [населено място], нито е установено да са предлагали такива и те да са били отказани от кредитора.
Има твърдения, че ответниците са канили прехвърлителката да се премести да живее във В., но тя предпочела да си остане в [населено място]. На този отказ се позовават ответниците, но според установената съдебна практика, при неуказано съдействие от кредитора, за да бъде изправна страна и да може успешно да се противопостави на иска за разваляне на договора, длъжникът следва да предостави парично изпълнение, вместо изпълнение в натура в размер, който да съответства на вида и на обема на дължимите от него грижи. Следва да се посочи, че кредиторът не изпада в забава при всяко неприемане или несъдействие, а само при неоправдано неприемане или несъдействие, какъвто не е настоящият случай.
Предвид изложеното следва да се приеме, че поставения правен въпрос с обжалваното решение не е разрешен в противоречие с установената съдебна практика, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Съдът не присъжда съдебни разноски за настоящето производство, поради липса на доказателства такива да са направени от ответницата по касационната жалба.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 171 от 18.10.2012 г. по в. гр. дело № 363/2012 г. на Варненски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ