1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
гр. София, 03.11.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 1737 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1 във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. чл. 275, ал. 2 и чл. 262, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. И. С. от [населено място] чрез процесуален представител адв. М. М. срещу определение № 2806 от 06.02.2015г. по ч. гр. дело № 1561/2015г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, II-В състав, с което е върната като недопустима /просрочена/ частна жалба с вх. № 3136106/11.07.2014г., подадена от П. И. С. срещу разпореждане от 07.11.2013г. по ч. гр. дело № 3134/2013г. на Софийски районен съд, 80 състав, с което е разпоредено издаването на изпълнителен лист на основание влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по същото дело.
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на определението на въззивния съд поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Релевира доводи, че въззивният съд неправилно е приел, че частният жалбоподател е редовно уведомен чрез залепване на уведомление на входната врата на постоянния му адрес, тъй като освен постоянен, има и настоящ адрес, на който е получавал уведомления от ЧСИ С. Х. – [населено място],[жк][жилищен адрес]. Поддържа становище, че не е бил в състояние да получи уведомление или съобщение поради това, че през периода от 03.03.2014г. до 14.05.2014г. е бил хоспитализиран; получил е уведомление за образувано изпълнително производство на 28.05.2014г. и в едномесечен срок на 11.06.2014г. е обжалвал издаването на заповед за изпълнение и изпълнителен лист на основание чл. 423 ГПК. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и делото върнато за разглеждане на частната жалба.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуален представител юрисконсулт М. Гроздарева оспорва частната жалба и поддържа становище за правилност на определението. Прави възражение, че изложените в частната жалба твърдения са неверни, доказателствата са представени избирателно, а представената епикриза е неотносима, тъй като не установява факта, че лицето не е могло да получи книжата в месеца, в който е бил посещаван от служители на съда. Ответникът моли частната жалба да бъде оставена без уважение и претендира присъждане на възнаграждение за юрисконсулт в размер 200 лв. на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК едноседмичен срок, предвид връчване на препис от определението на частния жалбоподател на 11.03.2015г. и подаване на частната жалба по пощата на 18.03.2015г. /писмо изх. № 04-00-1531/10.09.2015г. на [фирма]/ и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт.
Разгледана по същество, тя е неоснователна.
За да върне частната жалба на П. И. С. срещу разпореждане от 07.11.2013г. по ч. гр. дело № 3134/2013г. на Софийски районен съд, 80 състав за издаване на изпълнителен лист на основание влязла в сила заповед за изпълнение, въззивният съд е приел, че същата е недопустима, тъй като е подадена след изтичане на преклузивния двуседмичен срок по чл. 407, ал. 1 ГПК. Изложил е съображения, че поканата за доброволно изпълнение е връчена редовно на П. С. при условията по чл. 47 ГПК – адресът /постоянен и настоящ/ на длъжника е посетен три пъти в рамките на един месец /на 04.03., 22.03. и 04.04.2014г./ и поради това, че страната или друго лице, на което поканата за доброволно изпълнение може да бъде връчена, не са намерени на адреса, на 07.04.2014г. е залепено уведомление по чл. 47 ГПК на входната врата на постоянния и настоящ адрес – [улица], вх. Е, ет. 5, ап. 73, както и екземпляр от него е пуснат в пощенската кутия на ап. 73. При така установените факти съдебният състав е направил извод, че двуседмичният срок по чл. 47, ал. 2 ГПК е започнал да тече от 07.04.2014г., след изтичането на който, считано от 22.04.2014г. е започнал да тече двуседмичният срок по чл. 407, ал. 1 ГПК., който е изтекъл на 07.05.2014г. Поради това, че частната жалба е подадена на 11.07.2014г., т. е. след изтичане на преклузивния срок, въззивният съд е заключил, че същата е недопустима.
Законосъобразно съдебният състав е констатирал връчване на поканата за доброволно изпълнение на длъжника при условията на чл. 47, ал. 1 ГПК. Съгласно чл. 38 ГПК съобщението се връчва на адреса, който е посочен по делото. Когато адресатът не е намерен на посочения адрес, съобщението се връчва на настоящия му адрес, а при липса на такъв – на постоянния. Видно от направените в заповедното производство и в настоящото производство пред ВКС справки за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009г., постоянният и настоящият адрес на П. И. С. са едни и същи – [населено място], [улица], вх. Е, ет. 5, ап. 73. За да се извърши призоваване по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, е необходимо ответникът да не може да бъде намерен на посочения адрес, респективно адреса по чл. 38 ГПК, да не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, връчителят да е залепил уведомление на вратата или на пощенската кутия, а когато до тях не е осигурен достъп – на входната врата или на видно място около нея. Когато има достъп до пощенската кутия, връчителят следва да пусне уведомление и в нея. В конкретния случай връчителят е посетил постоянния и настоящ адрес на длъжника три пъти – на 04.03., 22.03. и 04.04.2014г. и след като не е намерил дължника, нито лице, което е съгласно да получи съобщението, е процедирал в съответствие с процесуалния закон, залепвайки уведомление на входната врата на адреса и пускайки екзепляр от него в пощенската кутия на 07.04.2014г. Следователно едноседмичният срок за обжалване на разпореждането за издаване на изпълнителен лист е започнал да тече от 22.04.2014г. /вторник, предвид обстоятелството, че 21.04.2014г. е бил неработен ден – Великденски празници/, поради което подадената на 11.07.2014г. частна жалба е просрочена, както правилно е приел въззивният съд.
Доводът на частния жалбоподател за неправилност на определението поради това, че през периода от 03.03.2014г. до 14.05.2014г. е бил хоспитализиран, е неоснователен. В приложената към настоящата частна жалба епикриза от 14.05.2014г. и приложената към молбата, постъпила в Софийски районен съд на 22.11.2014г., епикриза от 14.03.2014г., двете издадени от Специализирана болница за активно лечение по лицево-челюстна хирургия, се съдържат различни дати на изписване на П. И. С. от болницата: 1/ в издадената на 14.03.2014г. епикриза е посочено, че лицето е постъпило на 03.03.2014г. и е изписано на 14.03.2014г., а в епикризата от 14.05.2014г. е отбелязано, че лицето е постъпило на 03.03.2014г. и е изписано на 14.05.2014г. Поради различните дати на изписване на частния жалбоподател от болницата настоящият съдебен състав е предоставил с разпореждане от 25.06.2015г. възможност на частния жалбоподател в едноседмичен срок от съобщението да представи удостоверение от Специализирана болница за активно лечение по лицево-челюстна хирургия, [населено място], в което да се посочат точните дати на лечението на П. С. в болницата, включително датата на изписването му, и в коя от двете епикризи е допусната грешка при изписване на датите на изписване на пациента от болницата, на провеждане на параклиничните изследвания преди изписването и на издаване на епикризата. Този срок по молба на частния жалбоподател е бил продължаван два пъти – с разпореждане от 14.09.2015г. и разпореждане от 24.09.2015г., но до настоящия момент не са представени доказателства за установяване на точния период, през който частният жалбоподател е бил в болница.
Поради изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че определението на Софийски градски съд е правилно, поради което следва да бъде потвърдено. С оглед изхода на спора разноски на частния жалбоподател не се дължат. На основание чл. 78, ал. 8 ГПК частният жалбоподател трябва да заплати на ответника по частната жалба възнаграждение за юрисконсулт в размер 200 лв.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 2806 от 06.02.2015г. по ч. гр. дело № 1561/2015г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, II-В състав.
ОСЪЖДА П. И. С. с ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], вх. Е, ет. 5, ап. 73 да заплати на [фирма], ЕИК[ЕИК], седалище и адрес на управление [населено място], [улица] на основание чл. 78, ал. 8 ГПК сумата 200 лв. /двеста лева/ – юрисконсултско възнаграждение .
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.