6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
Гр. С., 30.09.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на двадесет и седми септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
частно търговско дело № 1382/2013 г.
Производството по чл. 274 ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на А. А. Б. от [населено място] подадена чрез процесуалния й представител адвокат А. Р. от АК-П. срещу въззивното определение на Пазарджишкия окръжен съд № 797/13.11.2012 г. постановено по в.ч.гр.д.№ 926/2012 г. в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното определение на Пазарджишкия районен съд № 2286/12.09.2012 г. по гр.д.№ 1146/2012 г. в частта му, с която е прекратено производството по предявените от ищеца-жалбоподател искания формулирани в т.12, 13 и 14 /стр.59 от молбата с вх. № 8470/14.06.2012 г. / – иск за установяване несъществуването на ипотечно право в полза на банката, иск за заличаване на договорната ипотека и 9 броя неоценяеми искове „за тълкуване на договор за ипотека” /раздел ІV, V и VІ от т.1 до т.9 вкл. от поправената искова молба – стр. 73 и стр. 74/.
По съображения подробно изложени в частната касационна жалба съдържаща 205 страници се иска отмяна на въззивното определение в обжалваната му част. В изложението по чл.284 ал. 3 т. 1 ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 2 ГПК във връзка с направените оплаквания относно преценката на двете съдебни инстанции за недопустимост на предявените искове поради липса на правен интерес, както и поради факта, че посочените претенции не са от категорията, за които се предвижда самостоятелна съдебна защита съгласно ГПК. Позовава се на приложени към жалбата съдебни решения на различни състави на ВКС и на съдилищата в страната по поставените за разрешаване многобройни материалноправни и процесуални въпроси. Оспорва се също и даденото от окръжния съд разрешение относно родовата подсъдност на предявените искове свързани с учредената от ищеца-касатор договорна ипотека върху недвижм имот в полза на банката кредитор по сключения с В. Ш. договор за кредит за сумата 29000 лв., който е обезпечен с процесната ипотека.
Ответниците по частната касационна жалба [фирма] [населено място], В. Н. Ш. от [населено място] и [фирма] [населено място] не ангажират становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като прецени данните по делото, направените оплаквания и становищата на страните приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в срока по чл. 275 ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в обжалваната му част.
Видно от данните по делото, първоначално пред Пазарджишкия окръжен съд ищцата е предявила множество обективно и субективно съединени искове във връзка със сключения с нот.акт № 167 на 28.11.2005 г. между [фирма] – кредитодател и В. Ш.-кредитополучател договор за кредит в размер на сумата 29000 лв., за обезпечаването на който ищцата е ипотекирала собствения си недвижим имот представляващ парцел с площ 388 кв.м. по плана на [населено място] ведно с построената в имота двуетажна жилищна сграда. Данъчната оценка на имота е 12953.90 лв. С определение № 1856/07.12.2010 г. по гр.д.№ 901/2010 г. окръжният съд е констатирал, че по отношение на част от предявените искове касаещи обявяване нищожността или унищожаемостта на договора за ипотека, както и иска за разваляне на същия договор по чл.87 ал. 3 ЗЗД и установяване вписването на несъществуващо обстоятелство, предвид цената на всеки един от тях определена на база данъчната оценка на недвижимия имот, родово компетентен за разглеждането им е Пазарджишкия районен съд, на когото е изпратил делото. Определението на Пазарджишкия окръжен съд в частта, с която е прекратено производството по отношение на посочените искове и същите са изпратени за разглеждане от районния съд като първа инстанция е потвърдено от Пловдивския апелативен съд с влязло в сила определение № 361/07.03.2011 г. по г.гр.д.№ 58/2011 г. на П., като по реда на инстанционния контрол ВКС е оставил без разглеждане частната жалба на ищцата срещу въззивното определение на апелативния съд, с което въпросът за родовата подсъдност на предявените искове касаещи договора за ипотека е разрешен окончателно.
След неколкократно давани указания от първоинсатнционния съд за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба и последвали уточнения от страна на ищцата Пазарджишкият районен съд с определение № 2286/12.09.2012 г. е прекратил производството по образуваното пред него гр.д.№ 1146/2012 г. По частна жалба на ищцата с определение № 797/13.11.2012 г. по ч.гр.д.№ 926/2012 г. Пазарджишкият окръжен съд е отменил частично първоинстанционното определение по отношение на предявените от А. Б. искове и върнала делото за разглеждането им от първоинстанционния съд както следва: 1. Иск за прогласяване нищожността на договор за ипотека сключен на 29.11.2005 г. с нот.акт № 167, том. ІІІ, рег. № 6301 нот.д.№ 494/2005 г. поради нищожност на договора за банков кредит със сключена застраховка „Живот на получатели на кредити” в Д. АД № 143/29.11.2005 г. на следните основания – противоречие на закона, липса на форма, заобикаляне на закона, накърняване на добрите нрави, липса на основание, привидност, невъзможен предмет, уговорен начин на удовлетворяване на кредитора различен от предвидените в закона и нарушаване на конкуренцията; 2. Иск за прогласяване нищожност на договора за ипотека на основания предвидени в чл. 167 ал. 2 ЗЗД – непосочване в договора на обезпеченото вземане, падежа на същото и размера на лихвите и кой е кредитора. 3. Иск за установяване недействителност на учредената ипотека на основания чл.170 ЗЗД – неизвестност за размера на сумата, за която се учредява; неизвестност за тъждество на обезпеченото вземане и неизвестност за личността на кредитора. 4. Иск за прогласяване нищожност на договора за ипотека поради несъществуване на правоотношението по договора за банков кредит. 5. При условията на евентуалност – иск аз разваляне на договора за ипотека и 6. Иск за унищожаване на същия поради измама.
В останалата му част /предмет на настоящата частна касационна жалба/ въззивният съд с определението си е потвърдил прекратителното определение на първоинстанционния съд, поради недопустимост на предявените искове. Прието е с въззивното определение в обжалваната му част, че правилно е прекратено производството по делото по отношение на исканията формулирани в т.12,13 и 14 /от молбата на ищцата с вх. № 8470/14.06.2012 г./ – иск за установяване несъществуването на ипотечно право в полза на банката по съображения, че за този иск липсва правен интерес от предявяването му, тъй като същата правна последица имат допуснатите за разглеждане искове за прогласяване на нищожност, унищожаване или разваляне на договора за ипотека. Недопустимо според съда е и формулираното в т.13 искане за заличаване на договорната ипотека, доколкото това действие е предоставено в компетентността на съдията по вписванията като последица при евентуално уважаване на иска за несъществуването на самото ипотечно право. Недопустимостта на предявените искове по т.14 е обоснована с извода на окръжния съд, че по начина по който са формулирани, това са по-скоро искания за въвеждане на ограничения в правата на ипотекарния кредитор, които му се предоставят със сключване на договора за ипотека и за банков кредит и произтичат от естеството и характера на договорната ипотека ипотекарният длъжник да търпи принудително изпълнение върху имота си от страна на банката-кредитор. Отказа да бъдат разгледани тези искове е обоснован с мотива, че същите са ненадлежно предявени, доколкото за такива претенции ГПК не предвижда самостоятелна искова защита.
Съгласно указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, допускането на касационно обжалване предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, който е от решаващо значение за крайния изход на спора и по отношение на който е налице някое от основанията предвидени в чл.280 ал.1 ГПК. Правният въпрос трябва да е от значение за предмета на спора и да е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело, но не и за правилността на обжалвания съдебен акт с оглед възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или преценката на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност предвидени в чл.281, т. 3 ГПК. Касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на делото разрешен с обжалваното решение. Върховният касационен съд не е задължен да го изведе от изложението към касационната жалба, но може да го уточни и конкретизира.
С оглед на изложеното и предвид данните по делото, посочените в изложението по чл.284 ал. 3 т. 1 ГПК въпроси свързани с родовата подсъдност на делото с оглед начина на определяне на цената на предявените обективно съединени искове касаещи договора за ипотека на процесния недвижим имот с данъчна оценка 12953.90 лв. /номерирани като първи, седми, осми, десети, дванадесети и тринадесети от изложението/ са ирелевантни. Това е така, защото както вече беше посочено, въпросът за родовата подсъдност на тези искове е вече решен окончателно в рамките на инстанционния контрол с влязлото в сила определение на Пазарджишкия окръжен съд № 1856/07.12.2010 г. по гр.д.№ 901/2010 г. потвърдено от Пловдивския апелативен съд, като е указано изрично, че компетентен да разгледа тези искове е районния съд и този въпрос не може да бъде пререшаван впоследствие в настоящото производство.
Ирелевантни за изхода на спора са и поставените втори и трети въпроси от изложението касаещи правните последици от дадените неточни указания на съда и неуведомяването на ищеца за дадените указания, тъй като решаващите изводи на въззивния съд да потвърди първоинстанционното определение в прекратителната му част не са обосновани с неизпълнени указания на съда, а с липсата на правен интерес за ищцата да води тези искове, както и недопустимост на искания целящи постигане на същия резултат, който би се постигнал при уважаването на исковете за обявяване нищожност, недействителност или за разваляне на договора за ипотека.
С оглед данните по делото, релевантни са четвърти и пети въпроси от изложението свързани с допустимостта на предявените евентуални установителни искове за несъществуване на ипотечно право в полза на ипотекарния кредитор, искове за отричане, че съществува облигационно отношение, вземането по което ипотеката обезпечава, както и постановяване на решение за заличаване на договорната потека по реда на чл.179 ал. 1 ЗЗД. По отношение на тези въпроси, обаче, не са налице твърдяните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 1 и т. 2 ГПК. Постоянна и непротиворечива е съдебната практика на ВКС, че правният интерес е абсолютна процесуална предпоставка за предявяване на установителен иск, за която съдът е длъжен да следи служебно. Изискването за наличие на правен интерес от установяването като предпоставка за допустимост на установителния иск е изрично заложено в закона, тъй като само чрез него могат да се обособят онези гражданскоправни отношения, които се нуждаят от съдебно установяване, като същевременно се очертаят и лицата легитимирани да го търсят. Липсва правен интерес от установителен иск, когато спорното право може да бъде предявено чрез осъдителен или конститутивен иск. Ето защо, спрямо тези права, които могат да бъдат предмет на други искове, установителният иск е субсидирана форма на защита. Доколкото правният интерес е винаги конкретен, същият се преценява от съда за всеки отделен случай въз основа на изложените от ищеца в исковата му молба и поддържани в хода на процеса факти и обстоятелства, като липсата му обуславя недопустимост и е основание за прекратяване на делото.В този смисъл са опр.№ 161/21.03.2011 г. по ч.гр.д.№ 614/2010 г. на ВКС, ІV г.о.; опр. № 363/13.06.2011 г. по ч.гр.д.№ 283/2011 г. на ВКС, ІV г.о.; опр. № 643/02.11.2009 г. по ч.гр.д.№ 680/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о.; решение № 55/10.08.2010 г. по т.д.№ 464/2009 г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др.постановени при действието на новия ГПК и представляващи задължителна съдебна практика за долустоящите съдебни инстанции съгласно т.2 от ТР № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. В съответствие с цитираната съдебна практика окръжният съд е извършил такава преценка по настоящото дело и с оглед изложените в исковата молба и допълнението към нея факти и обстоятелства е достигнал до извода кои от предявените искове са допустими и подлежат на разглеждане от районния съд и кои – не.
Ирелевантен е формулираният в т.9 от изложението въпрос в каква поредност ще бъдат разгледани приетите за допустими искове и може ли съдът да избира кои искове и в каква последователност да гледа, тъй като е въпрос по същество на делото. По поставените на стр.171 от изложението въпроси кои са приложимите материалноправни норми, които очертават дали предявените 11 броя искания могат да бъдат защитени със самостоятелни искове и какъв е вида на търсената защита липсват сочените допълнителни критерии обосноваващи допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определението на Пазарджишкия окръжен съд № 797/13.11.2012 г. по в.ч.гр.д.№ 926/2012 г. в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: