1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
гр. София, 06.11.2014 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 4473 по описа за 2013г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника С. А. М. от [населено място] чрез процесуален представител адв. П. Пеневилова срещу решение № 3395 от 10.05.2013г. по гр. дело № 12181/2012г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав, с което след частична отмяна на решение от 05.06.2012г. по гр. дело № 59369/2010г. на Софийски районен съд, 65 състав е признато за установено, че С. А. М. дължи на Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД връщане на сумата 15 425,74 лв. – получена субсидия на отпаднало основание по развален договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./ № 1538/01.08.2004г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2010г., за която сума е издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ на 22.07.2010г. по гр. дело № 332/2010г. на Районен съд Девин, първоинстанционното решение е потвърдено в останалата част и С. А. М. е осъден да заплати на Държавен фонд „Земеделие” на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата 775,14 лв. – разноски за въззивното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Поддържа становище, че обжалваният съдебен акт е постановен в противоречие със събраните по делото доказателства като съдът не е направил преценка на правно значими факти въз основа на всички събрани доказателства, което обстоятелство е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Релевира доводи, че съдът не е взел предвид, че тежестта на санкцията, предвидена в чл. 31 от Наредба № 14 от 18.05.2001г., предполага да се прилага само в изрично посочените в чл. 27 от наредбата случаи. Сочи, че съдебният състав неправилно е приел, че предходните проверки и огледът на място от вещото лице по съдебно-агротехническата експертиза са неотносими към решаването на спора, не е съобразил, че предоставянето на безвъзмездната финансова помощ по Програма С. е единен процес – сложен фактически състав с административно-правни и гражданско-правни елементи, нито е отчел, че ДФ „Земеделие” не е спазил Инструкциите за извършване на проверки на място /секция Б от приложението /стр. 4/ „Трайни насаждения”/, както и противоречивите данни между съдържанието в контролния лист и доклада по извършената проверка на място. Касаторът моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, след което същото да бъде отменено и претендира присъждане на направените по делото разноски за всички производства.
Ответникът Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и взе предвид данните по делото, приема следното:
За да признае за установено, че С. А. М. дължи на Държавен фонд „Земеделие”, [населено място] на основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД връщане на сумата 15 425,74 лв. – получена субсидия на отпаднало основание по развален договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ при условията на специалната предприсъединителна програма на ЕС за развитие на земеделието и селските райони в Република България /С./ № 1538/01.08.2004г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 23.07.2010г., въззивният съд е приел, че ответникът не е изпълнявал основното задължение по договора да ползва инвестицията по уговореното с бизнес плана предназначение към м. януари 2010г. Изводът е направен след обсъждане на представените договор, бизнес – план към него, съставените при проверката контролен лист и доклад, показанията на разпитаните две групи свидетели, заключенията на основната и допълнителната съдебна агротехническа експертиза, въз основа на които е установено, че към момента на проверката са липсвали около 95% от малиновите насаждения, за които е отпусната инвестицията, малиновият масив е бил изоставен и неподдържан от ответника.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Ако касаторът не посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да бъде допуснат до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства и направените оплаквания за нарушения на съдопроизводствени правила и необоснованост. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В настоящия случай касаторът не е формулирал материалноправни и процесуалноправни въпроси, обусловили решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение. Оплакването, че обжалваният съдебен акт е постановен в противоречие със събраните по делото доказателства като съдът не е направил преценка на правно значими факти въз основа на всички събрани доказателства, което обстоятелство е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, не представлява основание за допускане на касационно обжалване на въззивния съдебен акт по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Съгласно т. 4 на Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. по тълк. дело № 1/2009г. на ВКС, ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. От една страна, касаторът не е посочил кои според него са релевантните материалноправни или процесуалноправни въпроси и кои от тях са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, нито се е аргументирал дали се налага промяна на създадена вече съдебна практика по тях или са настъпили промени в законодателството, респективно обществените условия, регулиращи релевантните правни въпроси. От друга страна, относно правомощията на въззивния съд при възприемане и оценка на установените по делото факти и обстоятелства и ангажираните от страните доказателства е налице постоянна практика на ВКС, която не се налага да бъде променяна.
Развитите оплаквания в касационната жалба представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – пороци, относими към правилността на постановения съдебен акт, и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Поради липса на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото, разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3395 от 10.05.2013г. по гр. дело № 12181/2012г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІІ-В въззивен състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.