О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
гр. София, 29.12.2011 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като разгледа докладваното от съдията Николова ч. гр. д. № 477/2011 год. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК, образувано по частната жалба на К. В. С. и Т. В. С., двамата от [населено място] против въззивното определение от 20.06.2011 год. по ч. гр. д. № 7544/2010 год. на Софийски градски съд. С него е оставена без уважение предходната им частна жалба срещу разпореждането на първоинстанционния Софийски районен съд от 7.06.2010 год. за връщане на подадената въззивна жалба против решението му от 14.04.2010 год. по гр. д. № 966/91 год.
Жалбоподателите поддържат становище за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение с молба за отмяната му.
Ответниците по частната жалба не са взели становище по нея.
За да се произнесе, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о. намира следното:
За да остави без уважение подадената частна жалба против разпореждането на първоинстанционния съд за връщане на подадената против решението му въззивна жалба, въззивният съд приел, че указанието за внасяне на дължимата държавна такса по въззивното обжалване на решението на районния съд за извършване на делбата не е изпълнено в дадения за това срок. Въззивната жалба е нередовна, поради което и правилно е върната на жалбоподателите.
Преди да разгледа по същество настоящата частна жалба, касационният съд следва да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като се обжалва въззивно определение, с което е оставена без уважение частна жалба против разпореждане, преграждащо по-нататъшното развитие на делото. От изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК и съдържащите се в него съображения може да се направи извод за позоваване на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното определение като поставеният релевантен въпрос е определянето на държавната такса в производството по съдебната делба във втората й фаза, при въззивно обжалване на решението. Поддържа се, че същата следва да се определи въз основа на данъчната оценка на делбения имот, а не пазарната такава, както е процедирал в случая съдът.
Поддържаното от жалбоподателите основание за допускане на касационно обжалване на въззивното определение не е налице, тъй като за обосноваването му не са изложени съображения за необходимост от разкриване на точния смисъл на сочените разпоредби на Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК – чл. 8 и чл. 18, ал. 1 чрез тълкуване, налагащо се от неточно прилагане, или такива за наложителност от изменение на неправилна според тях съдебна практика. Изложеното оплакване, че съдът неправилно е указал на жалбоподателите да внесат държавна такса в размер на половината от определената такава в постановеното и обжалвано решение по извършването на делбата въз основа на дела на всеки от съделителите, касае спора по същество, но не представлява правен въпрос, който да обоснове наличието на основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, за да бъде обсъждан при касационното разглеждане на спора. За наличието му липсват изложени от жалбоподателите съображения, съгласно разясненията в т. 4 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, а и е налице утвърдена съдебна практика по поставения въпрос, с която съдът се е съобразил – размерът на дължимата държавна такса е определен въз основа дела на всеки от съделителите във фазата по извършване на делбата на имота въз основа на действителната му стойност, както и този при обжалването на постановеното решение съгласно чл. 18, ал. 1 от Тарифата.
Така, както е формулиран от жалбоподателите, въпросът за определяне на дължимата държавна такса при обжалване на решение по извършване на делбата, не сочи на обосноваване на необходимост от тълкуване на разпоредбата на закона, а доводите касаят оплакване за неправилност на изводите на съда, които не могат да се обсъждат в настоящето производство.
Поради това поддържаното основание за допускане на касационното обжалване на въззивното определение не е налице, с оглед на което и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ІІ гражданско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното определение от 20.06.2011 год. по ч. гр. д. № 7544/2010 год. на Софийски градски съд, по подадената от К. В. С. и Т. В. С. от [населено място] частна касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: