О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
гр.София, 16.06.2010 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на осемнадесети март две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 1485/2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационната жалба на Е. С. Т. и В. П. Т. от гр. Б. против решение № 371/30.08.2009 год. по гр.дело № 68/2009 год. на Б. окръжен съд, с което е отменено първоинстанционното решение № 2574/24.10.2008 год. по гр.дело № 638/2007 год. на РС- Р. , в частта, с която е отхвърлен иска по чл.108 ЗС и вместо него е осъдил ответниците да ревандикират недвижимия имот, като по отношение на отхвърления насрещен иск е оставил в сила първоинстанционното решение.
Касаторите се позовават на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, регламентирани в чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК, защото считат, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос, свързан с правото на собственост и придобиването му по давност, но в нарушение на чл.188, ал.2 ГПК/отм./, довело до неправилна преценка на доказателствата, поотделно и в тяхната съвкупност, неправилно е разпределил тежестта на доказване и сам е следвало да определи правната квалификация на спорното правоотношение по насрещния иск, като такъв по чл.59 ЗЗД, вместо да го отхвърли, като предявен по чл.72, във вр. с чл.74 ЗС.
В подкрепа на доводите си касаторите цитират т.12 от ТР № 1/2001 год. на ОСГК на ВКС, както и решения на ВКС и решения на Бургаски апелативен съд. Представени са и две решения на Д. районен съд, върху които отсъстват отбелязвания, че са влезли в законна сила.
Ответницата по касационната жалба А. Б. Ч. от гр. Б. изразява становище за отсъствие на посочените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Касационният съд обсъди доводите на касаторите, които намира за неоснователни, по следните съображения: доводът за нарушение на чл.188, ал.2 ГПК/отм./ не попада в нито една от хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК, а е отменително касационно основание, по смисъла на чл.281, т.3 ГПК. Твърдението за наличие на противоречива практика, позоваваща се в решение № 1434/30.12.2008 год. по гр.дело № 4482/2007 год. на ВКС, ІІ-ро г.о. е неотносимо към настоящия спор, защото касаторите са се снабдили с нот.акт по обстоятелствена проверка № 139/2006 год. за процесния имот и са се позовали на изтекла в тяхна полза придобивна давност, както и на настъпилите в тяхна полза правни последици на чл.74, във вр. с чл.72 ЗС, относно извършените в имота подобрения, като добросъвестни владелци, имащи основание да претендират увеличената стойност на имота, в резултат от извършените в него подобрения, все обстоятелства, които са изложили в настоящия си иск, приет за съвместно разглеждане с първоначално предявения иск по чл.108 ЗС. Хипотезата, която се поставя на обсъждане в цитираното решение на ВКС е различна, поради което правните изводи за разпределение на доказателствената тежест са неотносими и не могат да обосноват хипотезата на чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Не е налице противоречие със съдебната практика на Бургаски окръжен съд, в приложените два съдебни акта – № 73 по гр.дело № 59/2003 год., решение № 82 по гр.дело № 85/2004 год., както и с касационната практика в решение № 3 по гр.дело № 2488/2004 год. на ВКС, ІV-то г.о. по въпроса, че съдът не е обвързан от правната квалификация, посочена от ищеца, защото касаторите, в качеството си на ищци по насрещния иск са изложили в обстоятелствената част фактическите обстоятелства и търсената правна защита, по чл.72, във вр. с чл.74 ГПК. Съдът се е съобразил с претенцията им, изразяваща се в увеличената стойност на имота, в резултат на извършените от тях подобрения, в какъвто смисъл е била и задачата на вещото лице, при което изложените обстоятелства и петитума на насрещния иск са определили и неговата правна квалификация, а не изписването на текста, като „чл.74, ал.2 ЗС”.
Касационният съд не коментира цитираните от касаторите съдебни актове на Районен съд- Д. , по отношение на които отсъстват данни, че са влезли в законна сила.
По отношение на твърдяното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК не се сочат обстоятелства и аргументи, поради което касационният съд не го обсъжда.
Водим от горните съображения, ВКС на РБ, ІІ-ро г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 371 от 30.08.2009 год. по гр.дело № 68/2009 год. на Окръжен съд- Б. , по касационната жалба на Е. С. Т. и В. П. Т., и двама от гр. Б., с вх. № 3249/05.10.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: