О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
София,10.06.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, ЧЕТВЪРТО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ в закрито съдебно заседание на девети юни две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТА НАЙДЕНОВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА АЛБЕНА БОНЕВА
изслуша докладваното от съдията Цачева гр. д. № 461 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
С решение № 251 от 18.12.2009 година по гр.д. № 334/2009 година на Сливенски окръжен съд е потвърдено решение № 317 от 14.04.2009 г. по гр.д. № 42/2008 година на Сливенски районен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 200, ал.1 КТ, предявен от В. Н. К. от гр. С. против “М” ЕАД, гр. Т., Сливенска област за сумата 12064 лева, съставляваща обезщетение за имуществени вреди от трудова злополука. В решението е прието, че на 10.12.1997 г. ищецът В е претърпял трудова злополука по време на работа като “крепач” в рудник “Паисий” при ЕООД “Б”, гр. Т., правоприемник на което дружество е ищецът “М” ЕАД, гр. Т.. Вследствие претърпените от злополуката увреждания ищецът е бил инвалидизиран при загуба на работоспособност 55,14% за срок до 01.09.2009 г. При така установените факти, в решението е прието, че работодателят дължи обезщетение за имуществени вреди от разликата между трудовото възнаграждение, което работникът би получавал като здрав на длъжността “крепач” в рудник и пенсията за инвалидност за периода от 01.07.2000 г. до 01.10.2000 година – общо сумата 12064 лева, която е присъдил на основание чл. 200, ал.1 КТ.
Касационна жалба против решението на Сливенски окръжен съд е постъпила от “М” ЕАД, гр. Т., Сливенска област. Поддържа се, че по съществения за изхода на делото процесуалноправен въпрос: следва ли в мотивите към решението да се обсъдят всички релевантни за правния спор доказателства, решението е постановено в противоречие с т.11 на Постановление № 4 от 1968 година на Пленума на Върховния съд на Република България. Изложени са доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК с оглед наличието на противоречива практика на съдилищата по процесуалния въпрос за допустимите пред въззивната инстанция доказателства – съставлява ли недопускането на доказателства пречка за установяване на относими към спорното право факти и кои са допустими нови доказателства по смисъла на чл. 266, ал.3 ГПК. Приложено е решение № 2* от 15.12.2006 г. по гр.д. № 693/2004 година на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд.
Ответникът по касационната жалба В. Н. К. от гр. С. счита, че въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Доводът за постановяване на въззивното решение в противоречие с т.11 на Постановление № 4 от 1968 година на Пленума на Върховния съд е неоснователен. Съгласно т.11 от Постановлението, при определяне размера на неимуществените вреди следва да се вземат под внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди, а в мотивите към решенията съдилищата трябва да посочват конкретно тези обстоятелства както и значението им за размера на неимуществените вреди – въпрос неотносим към обжалваното съдебно решение, предмет на което е обезщетение за имуществени вреди. Независимо от това, обжалваният съдебен акт е постановен в съответствие с Постановление № 4 от 1968 година, съгласно т. 1 от което: когато в резултат на увреждането на здравето на работник или служител той е станал временно нетрудоспособен и поради това има правото да получи обезщетение по КТ, размерът на това обезщетение следва да се спадне от размера на имуществените вреди, които той понася с лишаването му от възможността да получава трудовото си възнаграждение, а разликата между действително получаваното трудово възнаграждение и обезщетението за временна нетрудоспособност представлява действителният размер на понесените имуществени щети от пострадалия във връзка с трудовото му възнаграждение. В съответствие с постановката по т.1 от ППВС № 4/1968г., въззивният съд е определил размера на обезщетението като разлика между възнаграждението, което работникът би получавал като здрав и получаваната пенсия за инвалидност, настъпила в резултат от увреждане от трудова злополука.
Неоснователен е и доводът за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал.1, т.2 ГПК. Приложеният съдебен акт – решение № 2* от 15.12.2006 г. по гр.д. № 693/2004 година на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд, постановено по реда на чл. 218е ГПК (отм.) не е относимо към повдигнатият от касатора въпрос по приложението на чл. 266, ал.3 ГПК. Твърдението, че по приложението на текста е налице противоречива практика не е подкрепено с доказателства за действителното и наличие.
Липсват основания за допускане на касационно обжалване и при условията на чл. 280, ал.1, т.3 ГПК. Текстът на чл. 266, ал.3 ГПК не е непълен, неясен или противоречив, което да налага тълкуването му – във въззивното производство могат да бъдат събирани доказателства, които не са били допуснати от първоинстанционния съд поради процесуални нарушения. При условията на чл. 266, ал.3 ГПК, въззивният съд с определение от 08.06.2009 година, след констатация за допуснато от първоинстанционния съд нарушение, изразяващо се в пропуск да се произнесе по искане за събиране на доказателства, е допуснал събирането на доказателства във въззивното производство след преценка за относимостта им към спорното право.
Воден от изложеното, Върховния касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 251 от 18.12.2009 година по гр.д. № 334/2009 година на Сливенски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: