О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 625
София, 22.07. 2009 год.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
като разгледа докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 473 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Постъпили са касационни жалби от Л. А. Д., Д. Л. Д. и Я. Л. Д. и от Л. Д. Д. против решение от 16.12.2008 г., постановено по гр.д. № 795 по описа за 2005 г. на Софийски градски съд, ІІ-А въззивно отделение, с което е отменено решение от 17.12.2004 г. по гр.д. № 8* от 2002 г. на Софийски районен съд, 27 състав в частта за уважаване на иска по чл.108 от ЗС и е постановено друго за отхвърляне на предявения от Л. А. Д., Д. Л. Д. М. и Я. Л. Д. /конституирани по реда на чл.120 от ГПК-отм. като правоприемници на ищеца Л. Й. Д. / против „Н” АД, гр. С. ревандикационен иск по отношение на 2/3 ид.ч. от недвижим имот с площ от 714 кв.м., находящ се в гр. С., кв.”Д”, ул.”Д” № 34, представляващ част от парцел ****, кв.9, местност „Д”, район „И” по плана на гр. С., одобрен със заповед № Р* от 1989 г. и заповед № Р* от 1999 г., като решението е постановено при участие на трети лица-помагачи на ищците – Л. Д. Д. и Л. К. Д.
Ответникът по касационните жалби „Н” АД, гр. С. не е изразил становище по допустимостта на касационното обжалване.
Софийски градски съд е приел за установени твърдените от ищците факти: ищците са наследници по закон на А. Л. Д. , починала на 19.08.1997 г.; с влязло в сила решение от 30.11.1994 г., поправено с решение от 10.10.1997 г. по гр.д. № 104/1993 г. на СГС, ІІІ-А отделение е отменен мълчаливия отказ на кмета на СГО по искане за отмяна на отчуждаване на недвижим имот на А. Л. Д. и е отменено отчуждаването на 1890/3214 кв.м. от имот пл. № 1 и 2, полигон 10, местност „Д”, заедно с първия етаж от жилищната сграда в имота и 1/3 ид.ч. от втория етаж, отчуждени със заповед № 1471/1967 г., като отмяната на отчуждаването включва и процесната площ от 714 кв.м. от имот пл. № 2; с молба от 19.05.1998 г., в срока по § 2 от ПЗР на ЗОСОИ /ДВ бр.107 от 17.11.1997 г./ Людмила Д. Д. , Л. Й. Д. и Л. К. Д. са поискали отмяна на отчуждаването на бивши имот 1 и 2 от полигон 10, отчуждени със заповед № 1* от 1967 г. от наследодателката Т, починала на 25.12.1976 г.; със заповед от 4.06.2001 г., постановено по искане от 12.05.2000 г. на кмета на С. община е отменено извършеното със заповед № 1471/67 г. и заповед А-0-07-610 от 1979 г. отчуждаване на 2/3 ид.ч. от 714 кв.м. от имот пл. № 1 от кв.9 и 10 в местност „Д”, като на 8.06.2001 г. е върнато полученото при отчуждаването парично обезщетение от 4.67 лв.; с договор от 13.03.2001 г., вписан на 16.03.2001 г. Столична община е продала на „Н” АД, гр. С. недвижим имот от 715 кв.м., актуван с акт за частна общинска собственост № от 16.05.1997 г. на основание заповед № 1471/1967 г., бивша собственост на Т. и А. Й. Д. .
В. основа на горните факти въззивният съд е направил извод, че ищците не се легитимират като собственици на процесните 2/3 ид.ч. от недвижимия имот. Съгласно чл.6 във връзка с чл.4 от ЗВСОНИ по ЗТСУ и др. възстановяването на собствеността настъпва по силата на решение за отмяна на отчуждаването и след като бъде върнато полученото обезщетение. Не са представени доказателства да е върнато полученото обезщетение по съдебното решение за отмяна на отчуждаване за А. Д. , поради което по това решение не е настъпил реституционен ефект. По отношение заповедта за отмяна на отчуждаването от 4.06.2001 г. за Т. Д. е счетено, че същата е нищожна, тъй като липсват данни да е постановена по заявлението на ищците от 19.05.1998 г. Изложени са съображения, че дори да се приеме, че тази заповед не е нищожна, то същата е породила действие на 8.06.2001 г. и до този момент СО е била собственик на парцел **** и валидно е прехвърлила правото на собственост върху него на ответното дружество с договора от 13.03.2001 г., тъй като подаването на заявление за реституция по чл.4 от ЗВСОНИ по ЗТСУ и др. не е предвидено от законодателството като забрана за разпореждане с имота, предмет на искането за реституция, още повече, че реституцията настъпва след отмяна на отчуждаването и връщането на полученото обезщетение, т.е. има действие за напред.
Изложените в касационните жалби и изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК твърдения по същество са свързани с въпроса за конкуренцията на права между реституирани по реда на ЗВСОНИ по ЗТСУ…. собственици и купувач на имота, придобил правата си по договор с общината след заявяване на реституционното искане, но преди заповедта за отмяна на отчуждаването да породи действие, т.е. претендира се допускане на касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Основанието за касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК е налице когато произнасянето на съда е свързано с тълкуване на закона, в резултат на което ще се достигне до отстраняване на непълноти или неясноти на правни норми, когато съдът за пръв път се произнася по даден правен спор или когато изоставя едно тълкуване на закона, за да възприеме друго. По въпроса от кой момент настъпва ефекта на отмяна на отчуждаването е налице практика на ВКС /например Решение № 2* от 2005 г. по гр.д. № 2* от 2004 г. на ВКС, ІV г.о./, съгласно която ефекта на отмяната на отчуждаването настъпва от момента на връщане на полученото парично обезщетение /чл.6 от ЗВСОНИ по ЗТСУ и др./. Самата отмяна на отчуждаването може да бъде постановена само доколкото имота е държавна или общинска собственост /Решение № 1* от 8.07.2004 г. по гр.д. № 1* от 2003 г. на ВКС, ІV г.о./. Нормата на чл.4 от ЗВСОНИ по ЗТСУ и др. регламентира процесуалния ред за разглеждане на искането за отмяна на отчуждаването, а съответно и до кой момент е налице висяща административна процедура, като предвижда, че непроизнасянето в 30-дневен срок съставлява мълчалив отказ и подлежи на обжалване в четиринадесетдневен срок, а следователно с изтичане на срока за обжалване, отказът влиза в сила и административното производство приключва. Обстоятелството, че този отказ може да бъде преразгледан при условията на чл.32, ал.2 от ЗАП /отм./ е ирелевантно към преценка приключила ли е административната процедура пред кмета на съответната община. В настоящия случая прехвърлителната сделка с ответното дружество е сключена след като административното производство по молбата за отмяна на отчуждаването от 19.05.1998 г. е било приключило с мълчалив отказ при условията на чл.4 от ЗВСОНИ по ЗТСУ и др., а следователно поставения правен въпрос се явява неотносим към изхода на спора.
Твърденията за допуснати съществени пороци при формиране на вътрешното убеждение на съда и превратно тълкуване на доказателствата /относно извода, че няма данни заповедта за отмяна на отчуждаването да е постановена по искането от 19.05.1998 г./, съставляват касационни основания по чл.281, т.3 от ГПК, които са неотносими в настоящото производство.
В обобщение не са налице предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.12.2008 г., постановено по гр.д. № 795 по описа за 2005 г. на Софийски градски съд, ІІ-А въззивно отделение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: