6
6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
София, 12,07, 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 27.06. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
т.дело №9 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.288 във вр. с чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК по повод постъпила касационна жалба от [община], чрез адвокати Л. В. и П. С., с вх.№9006/20.11.2012 г. на Бургаския апелативен съд, срещу решение №78 от 19.10.2012 г. по т.д.№217/2012 г. на Бургаския апелативен съд, търговски състав, с което е потвърдено решение №62 от 21.05.2012 г.по т.д.№378/2010 г. на Бургаския окръжен съд, граждански състав, с което са отхвърлени предявените от [община] против Частна профилирана гимназия с изучаване на английски език „Б.”/Ч. „Б.” / искове с правно основание чл.92, ал.1 ЗЗД за сумата общо 40 000 лв., неустойка за забава от неизпълнение на задължението за реализиране на дейностите по Приложение №3 към чл.9 от договора за продажба, сключен на 09.12.2004 г. между страните по делото по реда на ЗПСПК, а именно на задължението на купувача да въведе обекта в експлоатация по предвидения проект за социална дейност в уговорените срокове, и за сумата общо 843 670.50 лв., неустойка за забава от неизпълнение на задължението за реализиране на дейностите по Приложение №4 към чл.11 от същия договор, а именно задължението на купувача да разкрие и осигури поддържането на нови работни места в уговорените срокове, ведно със законната лихва. Бургаският окръжен съд е приел, че с влязло в сила решение №111 от 10.12.2009 г.по в.гр.д.№219/2010 г. на Бургаския апелативен съд договорът за приватизационната продажба е развален. Обратното действие на развалянето не е изключено по смисъла на изключенията по чл.88 ЗЗД, тъй като договорът не е с продължително или периодично изпълнение. След развалянето може да се претендира само обезщетение за вредите от неизпълнение на договора, а неустойка за забава- само ако изрично е предвидена в договора, при развалянето му. Бургаският апелативен съд е възприел изводите на окръжния съд за неоснователност на предявените искове по чл.92, ал.1 ЗЗД, като в тяхна подкрепа е изложил и допълнителни мотиви във връзка с тълкуване разпоредбата на чл.18 от договора, съгласно която, независимо от санкциите по чл.17, с който са предвидени съответните неустойки, е уредено правото на продавача да развали договора при виновно неизпълнение на задълженията на купувача. Бургаският апелативен съд е приел, че този текст от договора не урежда изрично неустойка за забава при развален договор.
Касаторът [община] твърди, че обжалваното въззивно решение е неправилно, постановено при наличие на всичките основания за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК. Позовава се на постановяването му в противоречие с влязлото в сила решение №111 от 10.12.2009 г. по в.гр.д.№219/2010 г. на Бургаския апелативен съд, ГО., неправилно прилагане на чл.92 ЗЗД спрямо развален договор, нарушение на чл.88, ал.1 ЗЗД, тъй като сключеният приватизационен договор е с продължително изпълнение, допуснато нарушение на съдопроизводствените правила, поради постановеното с определение от 23.03.2010 г. по първоинстанционното дело/т.д.№ 378/2010 г. на Бургаския окръжен съд/ спиране на производството до решаване на спора за разваляне на приватизационния договор.
Формулира правни въпроси за дължимостта на неустойката при установено с влязло в сила решение развалянето на приватизационния договор, поради пълно неизпълнение от страна на ответната гимназия, като подържа всичките допълнителни основания за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу решение, подлежащо на касационен контрол/чл.286, ал.1,т.3 във вр. с чл.280, ал.2 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът Ч. „Б.” оспорва основанията за достъп до касация, а по същество основателността на частната жалба, претендира разноски.
Обжалваното въззивно решение не следва да се допуска до касационен контрол.
По въпрос №1. „Противоречи ли обжалваното решение на влязлото в сила решение №111 от 10.12.2009 г. по в.гр.д.№219/2010 г. на Бургаския апелативен съд, ГО., с което е установено пълното виновно неизпълнение на договорните задължения от страна на купувача-ответник по приватизационния договор”, като по този въпрос подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Това питане на касатора не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а именно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, залегнал в предмета на спора и обусловил правните изводи на съда по конкретния спор, разрешен с обжалваното решение при наличие на допълнителните основания по чл.280, ал.1,т.1-3 ГПК. Твърдяното противоречие между две решения, постановени между същите страни, но на различно основание, само по себе си не представлява формулиран правен въпрос, залегнал в предмета на спора.. Противоречието би представлявало допълнителното основание за достъп до касация, ако с двете решения на въззивния съд е дадено несъвпадащо каузално тълкуване на една и съща правна норма, а в случая приложението на чл.92 ЗЗД въобще не е било предмет на разглеждане по първото дело.
По въпрос №2. „Дали уговорената неустойка по чл.18 от Приватизационния договор е дължима и при разваляне на договора”, като по него подържа допълнителните основания за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК, тъй като счита, че въззивният съд не е изпълнил разпоредбата на чл.20 ЗЗД за разкриване на действителната воля на страните. С оглед разясненията дадени от касатора по този въпрос, както и приложената съдебна практика, съдържаща изводи за неправилно приложение на чл.20 ЗЗД при друга конкретна фактическа обстановка, е видно, че с този въпрос се цели ВКС да извърши ново тълкуване на разпоредбата на чл.18 във вр. с чл.17 от Договора, при това съобразена изцяло със становището на касатора. Бургаският апелативен съд е тълкувал нормата на чл.18 от Договора във взаимната му връзка с останалите текстове от договора, като е приел, че съдържащото се в тази норма от Договора право на продавача да развали договора при виновно неизпълнение от купувача произтича от закона, поради което независимо че препраща към санкциите по предходния чл.17, не представлява изрично уговорена неустойка при развален договор. Исканото от жалбоподателя различно тълкуване може да бъде предмет на правораздавателна дейност по същество, а не и на производството по чл.288 ГПК, поради което не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
По въпрос №3. „Дали при разваляне на приватизационен договор с обратна сила се дължи неустойката, уговорена в него, при установено пълно неизпълнение. По този въпрос подържа допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.1 ГПК с оглед соченото противоречие с решение №48/30.06.1986 г.на ОСГК на ВС, както и с решение №17 от 09.03.2010 г. по т.д.№414/2009 г. на І Т.О. Въпросът е от значение за изхода на делото, но липсва подържаният допълнителен критерии за достъп до касация. Приложеното решение №48/30.06.1986 г.на ОСГК на ВС е постановено по реда на чл.227 ГПК, отм., не представлява тълкувателно решение на общото събрание на гражданска колегия на ВС при условията на чл.86, ал.2 ЗСВ, обн.ДВ бр.59 от 22.07.1994 г., отм., поради което и съгласно т.2 на ТР 1-2010-ОСГКТК не представлява основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Не е налице и подържаното противоречие с решение №17 от 09.03.2010 г. по т.д.№414/2009 г. на І Т.О., с което съставът на ВКС, обсъждайки претендираната неустойка за забава, е обобщил, че отговорността за вреди, поради развалянето на договора, под форма на неустойка, може да се търси единствено, ако подобен вид неустойка за такава хипотеза е била изрично предвидена в клаузите на сключения договор. За липсата на противоречие с това решение на ВКС, І Т.О., обаче, по-съществен е фактът, че с предявените искове в настоящето производство [община] претендира уговорените неустойки за неизпълнение на задължението на купувача да въведе обекта в експлоатация по предвидения проект за социална дейност в уговорените срокове, както и на задължението на купувача да разкрие и осигури поддържането на нови работни места също в уговорените срокове. Именно и в решение №111 от 10.12.2009 г. по в.гр.д.№219/2010 г. на Бургаския апелативен съд, ГО., на което се позовава касатора, е прието, че са налице предпоставките на чл.87, ал.1 ЗЗД за разваляне на договора, поради неизпълнение в срок на задълженията по чл.9 и чл.11 от договора. Приетото с обжалваното въззивно решение пълно неизпълнение на задълженията по чл.9 и чл.11 от договора е също във връзка с неизпълнение на съдържащите се в тези клаузи срочни задължения. При това с постановяване на решение №17 от 09.03.2010 г. по т.д.№414/2009 г. на І Т.О., формиращо задължителна съдебна практика, е даден отговор на поставения въпрос.
По въпрос №4 „Дали договорът, сключен въз основа на публичнооповестен конкурс, като приватизационен договор, представлява договор за продължително изпълнение и следователно уговорените в него неустойки ще се дължат и при разваляне”. По този въпрос подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 ГПК- поради противоречие на обжалваното въззивно решение с ТР №122/01.12.1986 г.ОСГК на ВС, в което по повод иск за разваляне на договор за издръжка и гледане, Върховният съд е приел, че договор с продължително изпълнение е този договор, при който непрекъснато в течение на определено време, длъжникът трябва да извършва еднакви по съществото си престации. Формулираният правен въпрос е от значение за изхода на делото, но липсва подържаният допълнителен критерии за достъп до касация- чл.280, ал.1,т.1 ГПК. Позоваването на т.1 от ТР1-2009-ОСТК е неотносимо. В него, произнасяки се по правната същност на приватизационния договор като особена гражданскоправна сделка с административни елементи, ВКС не е приел, че приватизационния договор е такъв с продължително изпълнение. У. в мотивите по т.1 на това тълкувателно решение израз ”постоянно сключване на определен вид сделки със спекулативна цел” характеризира сделките, които търговецът- купувач извършва по занятие, за разлика от приватизационната сделка, която се сключва инцидентно.
Липсва и противоречие между обжалваното въззивно решение и соченото ТР №122/01.12.1986 г.ОСГК на ВС, защото последното е постановено по друг правен въпрос. С него Върховният съд се е произнесъл по въпроса може ли съдът служебно, без искане на страните, да се произнесе по въпроса за връщане на разменените престации по двустранен договор, развален поради неизпълнение по съдебен ред. Посочените в мотивите характеристики на договорите с продължително и с периодично изпълнение е направено само, за да се отрече такова действие конкретно на договора за издръжка и гледане, който е съпроводен с извършване на периодични престации но само от едната страна по договора. Именно с оглед целите, същността на приватизационните договори, както и насрещната престацията на продавача да прехвърли правото на собственост върху приватизираното имущество, съдилищата са приели, че приватизационният договор не е такъв с продължително изпълнение.
По въпрос №5. „ Дали е било допустимо спирането на производството по делото за заплащане на неустойка, до произнасянето на съда по развалянето на двустранния договор, независимо от установеното неизпълнение на задължения, скрепени с неустойка”. По този въпрос касаторът подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Така поставеният правен въпрос не представлява общото основание за достъп до касация, защото с него се цели извършване на проверка за законосъобразност на постановеното с определение от 23.03.2011 г. по т.д.№378/2010 г. на Бургаския окръжен съд на основание чл.229, ал.1,т.4 ГПК спиране на производството по делото. Преценката за преюдицианост зависи от конкретнните факти по делото , поради което не представлява правен въпрос, по който следва да се произнесе касационният съд в производството по чл.288 ГПК. При това такава е извършена по реда на чл.275 ГПК и с влязлото в сила определение №122 от 01.06.2011 г. по ч.гр.д.№136/2011 г. на Бургаския апелативен съд въпросът за законосъобразността на постановеното спиране е решен окончателно.
С оглед изхода по делото на основание чл.78, ал.3 ГПК в полза на ответната гимназия ще следва да се присъди сумата 2 000 лв. изплатен адвокатски хонорар.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №78 от 19.10.2012 г. по т..д.№217/2012 г. на Бургаския апелативен съд, търговски състав, с което е потвърдено решение №62 от 21.05.2012 г.по т.д.№378/2010 г. на Бургаския окръжен съд, граждански състаов.
ОСЪЖДА [община] да заплати на Ч.„Б.” сумата 2 000 лв. разноски по делото.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: