О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
София13.05.2015г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на двадесет и осми април през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретаря…………………….. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1406 по описа за 2015 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Х. Н. В. и Т. Ф. В. чрез адв.И. Г. против решение № 2224 от 3.12.14г.по в.гр.дело № 2466/14г.на Софийски апелативен съд.С него е отменено решение от 19.02.14г.по гр.дело № 2660/08г.на Софийски градски съд,Първо гражданско отделение,5 състав и вместо него е постановено друго,с което е отхвърлен искът,предявен от жалбоподателите против П. Г. Г. и М. З. М. за прогласяване за недействителен спрямо тях сключения на 3.07.2002г.между двамата ответници договор за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот,представляващ урегулирано дворно място с площ от 459 кв.м.,съставляващо УПИ в кв. по плана на [населено място], м.К. вада,заедно с построената в него масивна двуетажна жилищна сграда,оформен с нот.акт № ,том ,рег.№ ,нот.дело № г.на нотариус Й. Л.,рег.№ ,с район на действие СРС,като обезпечение на договор за заем на 41 600 щатски долара,сключен между П. Г. Г. като заемодател и М. З. М. като заемополучател.
В изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК към касационна жалба се сочи основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК – разрешени от въззивния съд материалноправни въпроси в противоречие с практиката на ВКС.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба П. Г. Г. моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.Претендира за разноски.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че с договор за покупко-продажба,сключен на 7.11.2002г.с нот.акт № г.,ищците Т. В. и Х. В. са закупили от първия ответник М. М. посочения по –горе недвижим имот.Преди нотариалното изповядване на сделката,на 3.07.2002г.продавачът М. М. е сключил с втория ответник П. Г. договор за учредяване на ипотека върху същия недвижим имот,като обезпечение на сключен с втория ответник договор за заем на сумата 41 600 щатски долара,оформен с нот.акт № г.Ищците са обосновали качеството си на кредитори с обстоятелството,че са купувачи на недвижим имот по договор за покупко-продажба,по който насрещното задължение на продавача е да им прехвърли правото на собственост върху имота,необременен от тежести – възбрани или ипотеки.
При тези данни по делото въззивният съд е приел,че не са налице предпоставките на чл.135 ЗЗД за обявяване за недействителна по отношение на ищците извършената на 3.07.02г.сделка за учредяване на договорна ипотека.Направен е извод,че претендираното от тях право да получат имота,необременен от тежести, е защитимо по реда на разваляне на договора за продажба поради неизпълнение на задълженията на продавача – чл.190 ЗЗД вр.с чл.189 ЗЗД или по реда на претенция за евикция – чл.191 ЗЗД.,но не им придава качеството на кредитори по смисъла на чл.135 ЗЗД.Като допълнителен мотив е прието,че предявеният иск е погасен по давност.В тази връзка съдът е изложил съображения,че погасителната давност по иска с правно основание чл.135 ЗЗД започва да тече от извършване на увреждащото действие,а в случая най –късно е започнала да тече на 7.11.02г.- датата на сключване на договора за покупко-продажба.Исковата молба е подадена на 12.06.08г. – след изтичане на петгодишния давностен срок по чл.110 вр.с чл.113 ЗЗД.
В разглеждания случай не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 1 ГПК.Формулираният в изложението въпрос „Може ли съдът по Павловия иск да проверява съществува ли вземането,което легитимира ищеца като кредитор”е разрешен от въззивния съд в съответствие с практиката на ВКС – решение № 131 от 16.06.14г.по гр.дело № 4996/13г.на ІІІ г.о.; решения по гр.дело № 1863/10г.на ІV г.о.;гр.дело № 879/10г.на ІІІ г.о.;гр.дело № 171/09г.на ІV г.о.;гр.дело № 754/09г.на ІV г.о.и др.,постановени по реда на чл.290 ГПК.Според посочената съдебна практика искът по чл. 135 ЗЗД има за предмет потестативното право на кредитора да обяви за недействителни по отношение на себе си действията, с които длъжникът го уврежда. Това право възниква за кредитора по силата на закона при установен фактически състав – наличието на действително вземане, което не е прекратено или погасено по давност, без да е необходимо вземането да е ликвидно и изискуемо; титулярът на парично или непарично вземане по отношение на длъжника има качеството на кредитор и може да си служи с павловия иск; възникването на правото по чл. 135 ЗЗД не се обуславя от установяване на вземането с влязло в сила съдебно решение; правоотношенията, от които произтича вземането на кредитора не са предмет на делото по павловия иск; съдът по павловия иск не може да проверява съществува ли вземането, което легитимира ищеца като кредитор; в производството по павловия иск съдът изхожда от положението, че вземането съществува, ако то произтича от твърдените факти освен, ако вземането е отречено със сила на присъдено нещо.Страната, която е поискала отмяната по чл. 135 ЗЗД установява качеството си на кредитор като материална предпоставка, без да провежда пълно и главно доказване на правата си, от които черпи правния си интерес.Обжалваното решение не се разминава по правни изводи със задължителната практика.В разглеждания случай е преценено от въззивния съд,че ищците не установяват качеството си на кредитори като материална предпоставка за успешното провеждане на иска по чл.135 ЗЗД.
Останалите въпроси :1. От кой момент за увредения кредитор възниква правен интерес от предявяване на Павлов иск;2. При закупуване на имот с вписана върху него тежест/ипотека/,от кой момент настъпва увреждане на интересите на купувача по смисъла на чл.135 ЗЗД – от момента на покупката или от момента,когато имотът стане обект на принудително изпълнение,са във връзка с възражението за погасителна давност.Същите не са от значение за изхода на делото,тъй като решаващите мотиви на съда са,че ищците нямат качеството на кредитори по смисъла на чл.135 ЗЗД. По въпроси,които не са от значение за изхода на спора,касационно обжалване не следва да се допуска.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.
С оглед изхода на производството жалбоподателите следва да заплатят направените от ответника по жалбата разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв съгласно представения договор за правна защита и съдействие.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 2224 от 3.12.14г.,постановено по в. гр.дело № 2466/14г.на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА Х. Н. В. и Т. Ф. В. да заплати на П. Г. Г. сумата 1200 лв /хиляда и двеста/разноски за адвокатско възнаграждение за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.