О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
Гр.София, 15,07,2010 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на петнадесети юли през две хиляди и десета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева
при секретаря …………………, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, ч.т.д.№ 356 по описа за 2010г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на “Т” АД, гр. Р. срещу определение № 66/27.01.2010г., постановено по ч.гр.д. № 35/2010г. от Русенския окръжен съд, с което е потвърдено определение от 21.12.2009г. по гр.д. № 3776/2009г. на Русенския районен съд, с което е обезсилена заповед № 210/06.07.2009г. за изпълнение на парично задължение и е прекратено производството по делото.
Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно като постановено в нарушение на материалния и на процесуалния закон, а допускането на касационното обжалване основана на нормата на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение намира, че частната жалба е подадена от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на касационно обжалване съгласно чл.274, ал.3, т.1 от ГПК и е спазен преклузивният срок по чл.275, ал.1 от ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е констатирал, че смъртта на лицето, срещу което е издадена заповед за изпълнение е настъпила преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, поради което заповедното производство е било образувано срещу лице, което не разполага с процесуална правоспособност. Ненадлежното конституиране на страната е счетено за основание за прекратяване на производството по делото.
Частният жалбоподател поставя въпрос по чл.280, ал.1 ГПК за това дали законодателно е регламентирано правомощието на съда сам да обезсилва издадена заповед за изпълнение.
Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. По въведения процесуален въпрос съществува непротиворечива практика на ВКС – напр. Определение № 356/30.12.2008г. по ч.т.д. № 330/2008г. на ВКС, ТК, І отд., Определение № 456/19.12.08г. по ч.г.д. № 487/08г. на ВКС, ТК, ІІ отд., Определение № 485/30.12.08г. по ч.т.д. № 506/08г. на ВКС, ТК, ІІ отд., Определение № 464/22.12.08г. по ч.т.д. № 510/08г. на ВКС, ТК, ІІ отд. В цитираните актове е прието, че в случай на констатирана смърт на длъжника преди подаване на заявлението по чл.410 от ГПК, съдът, издал заповедта за изпълнение, следва да постанови обезсилването й на основание чл.415, ал.2 от ГПК и да прекрати заповедното производство. Обжалваният съдебен акт е постановен с съответствие с тълкуването, дадено от ВКС, поради което касационното обжалване не се допуска.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 66/27.01.2010г., постановено по ч.гр.д. № 35/2010г. от Русенския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: