3
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 626
С., 21.05. 2013 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 15 май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 140/2013 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. В. К. чрез адвокат Ж. Й. – Шуменска адвокатска колегия против въззивно решение № 209 от 26.10.2012г. по гр. дело № 412/2012г. на Шуменски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 421 от 17.05.2012г. по гр. дело № 2431/2011 г. на Шуменски районен съд за отхвърляне иска на жалбоподателката против Банка Д. ЕАД [населено място] предявен на основание чл. 49 ЗЗД за сумата 10 000 лв. неимуществени вреди причинени от служители на ответника вседствие неправилно отразяване като необслужван на кредит в подадена информация в Централен кредитен регистър при БНБ.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателката поставя въпроса – би ли било противоправно поведение, равностойно на деликт, неизпълнението на Наредби на БНБ задължителни за служителите на банката, в резултат на което са причинени вреди и подлежат ли същите на репариране. Въпросът е поставен в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, като от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Ответникът Банка Д. ЕАД в писмен отговор оспорва основанието за допускане на касационно обжалване, поради липса на формулиран въпрос от съществено значение за делото и наличие на съдебна практика по приложението на чл. 49 ЗЗД.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледан иск по чл. 49 ЗЗД намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Поставеният правен въпрос не се явява обуславящ за изхода на делото. Жалбоподателката не конкретизира нормативни актове, които да са били нарушени от служители на ответната банка, което да е довело до причиняването й на вреди. Въпросът е зададен общо, без да е отнесен към предмета на делото, което изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, като основание за допускане на касационно обжалване.
Съдът е отразил вярно установената по делото фактическа обстановка, въз основа на която е извел и решаващите изводи за неоснователност на исковата претенция – обстоятелството, че ищцата е поела задълженията на покойния си син чрез договор за заместване на длъжник по договор за кредит, който е бил със статут нередовен, квалифициран в групата на „необслужваните кредити” (заключение на изслушана съдебно – счетоводна експертиза) се е отразило и върху кредитния рейтинг на ищцата, тъй като съгласно Наредба № 22/16.07.2009г. на БНБ за централния кредитен регистър, банката е следвало да подаде информация, като квалифицира експозицията съобразно Наредба № 9/03.04.2008г. на БНБ за оценка и квалификация на рисковите експозиции на банките и установяване на специфични провизии за кредитен риск, която към датата на сключване на договора за встъпване в дълг 22.02.2011 г. е попадала в групата необслужвани експозиции. Прието е, че банковите служители не могат да извършват операции по сметки на клиенти без нареждане или дадено съгласие на платеца, при липса на данни страните да са уговорили нарежданията да са устни (чл. 51, ал. 3 Закон за платежните услуги и платежните системи), както и че преди сключването на договора от 22.02.2011 г. е липсвало основание за подобна операция, която е недопустима само по наследствено правоприемство. В заключение е прието, че ищцата не е установила противоправно поведение на служители от ответната банка, което да е причинило претендираните от нея вреди, като основание за уважаването на иска.
Видно от изложеното правният въпрос е поставен формално, без да е обоснована връзка с предмета на делото. Не е обосновано и приложното поле на т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 209 от 26.10.2012г. по гр. дело № 412/2012г. на Шуменски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ