О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
С., 06.07.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, І т.о.
в закрито заседание на тридесети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Проданова т.д. № 2514
по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] срещу Решение № 931 от 07.05.2015 год. по т.д.№ 1484/2014 год. на Софийски апелативен съд с което е отменено Решение № 1965 от 11.12.2013 год. по гр.д.№ 2616/2012 год. на Софийския градски съд и е отхвърлен предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК от [фирма] срещу [фирма] иск за установяване съществуването на задължение в размер на 17528.35 евро за което по реда и на основание чл.417 т.9 ГПК е била издадена заповед за изпълнение и изпълнителен лист.
Позоваването в изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е на предпоставките на чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК по отношение въпросите: „1./ Нищожна ли е клауза за неустойка (съгласно чл.26 ал.1 предл.3 ЗЗД), уговорена между търговци по сключен между тях договор за финансов лизинг, в случай, че размерът на същата надхвърля размера на претърпените от неизпълнението вреди?; 2./ Може ли да се приеме, че вземането за неустойка на едната страна по договор за финансов лизинг не е обезпечено с издаден от другата страна запис на заповед, при условие, че съгласно клаузите на договора записът на заповед обезпечава изпълнението на всички задължения по договора?”.
[фирма], чрез представен по реда и в срока на чл.287 ал.1 ГПК писмен отговор изразява становище, че липсват основания за допускане на касационен контрол. Има искане за присъждане на разноски и приложен списък по чл.80 ГПК.
Становището на настоящата съдебна инстанция, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване за произнасяне по посочените въпроси, произтича от следното:
Искът на [фирма] срещу [фирма] произтича от сключен на 03.06.2008 год. договор за финансов лизинг на автомобил, за обезпечение на неплащането на лизинговите вноски, ведно с лихви и ДДС е издаден запис на заповед с издател дружеството-лизингополучател и поемател – лизингодателя. Няма спор, че поради неплащане на лизингови вноски и отказ вещта да бъде изкупена, лизингодателят е отправил изявление към лизингополучателя за прекратяване действието на договора и връщане на автомобила. Установено е, че автомобилът е върнат на лизингодателя и е бил продаден на трето лице. По реда на чл.417 т.9 ГПК лизингополучателят се е снабдил със заповед за изпълнение и изпълнителен лист за посочената сума, като позоваването в исковата молба е, че тя произтича от клаузата за неустойка по чл.11 от договора. Съгласно неустоечната клауза, неизправният лизингополучател дължи сума, равняваща се на 100% от остатъка от цената, но както вече бе посочено, автомобилът е бил продаден и затова предявеното вземане е по-малко от предвиденото в договора.
За да приеме, че искът е неоснователен, въззивният съд се е мотивирал с това с това, че съгласно Общите условия, записът на заповед обезпечава неизпълнението по отношение на вноските, лихвите и ДДС, но не и по отношение на претендираната неустойка, формираща вземането по иска. Изложил е допълнителни съображения за нищожност на клаузата по чл.11 от договора за компенсаторна неустойка, поради противоречие с добрите нрави, тъй като чрез нея лизингодателят постига резултат на реално изпълнение, без предоставяне на насрещна престация – ползването и собствеността на автомобила. Т.е. налице е противоречие с обезщетителната и обезпечителна функции на неустойката, съобразно разясненията на т.3 на ТР № 1/2010 год. на ОСТК.
Преди всичко, следва да се отбележи, че крайният извод на въззивния съд е обусловен от постигнатото съгласие на страните (договор и Общи условия) относно това, изпълнението на кои конкретни задължения е обезпечено със записа на заповед. Задължението за неустойка действително не е сред тях. Мотивите, свързани с действителността на клаузата за неустойка са допълнителни и затова нямат характеристиката на обуславящи изхода на спора, поради което и първият от посочените въпроси няма качеството на обуславящ, съобразно предпоставката, посочена в т.1 на ТР № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС.
Настоящият съдебен състав счита, че предпоставката на чл.280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса, свързан със задълженията на лизингополучателя по отношение на вноските (вторият от поставените въпроси) не е налице, тъй като с Решение № 112/15.01.2015 год. по т.д.№ 2936/2013 год. на ВКС-Търговска колегия, състав на ІІ т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и съставляващо задължителна съдебна практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.1 ГПК, Върховният касационен съд прие, че предсрочното прекратяване на договора за финансов лизинг с връщане на лизинговата вещ от лизингополучателя води до отпадане на задължението му за плащане на оставащите лизингови вноски до края на срока на договора.
Въззивното решение е постановено в съответствие с тази задължителна практика, поради което основание за допускане на касационното му обжалване по този въпрос липсва.
Предпоставките за допускане на касационен контрол липсват, поради което ВКС не дължи произнасяне по съществото на спора. Касаторът ще следва да заплати на ответника на основание чл.78 ал.3 ГПК сумата 3500 лв., съобразно заплатеното адв.възнаграждение
Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 931 от 07.05.2015 год. по т.д.№ 1484/2014 год. на Софийски апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма] с ЕИК[ЕИК] да заплати на основание чл.78 ал.3 ГПК на [фирма] с ЕИК[ЕИК] сумата 3500 лв. (три хиляди и петстотин лева), разноски за настоящата инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.