2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
гр. София, 07.06.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на пети юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 1447 по описа за 2017 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Б. Г. К. против решение № 1234/07.10.2016 г., постановено по гр.д.№ 2075/2016 г. от VІ-ти състав на Окръжен съд – Пловдив.
Ответникът по касационната жалба я оспорва, с писмен отговор.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
Съдът е приел, че предявените обективно съединени искове с правно основание чл.200 КТ са основателни до присъдените размери, като е споделил изводите на първоинстанционния съд относно наличието на съпричиняване в размер на 50% от страна на пострадалия, при настъпването на трудовата злополука. Съдът е приел, че на 05.12.2012г. в завод „Рено“- Франция, докато е изпълнявал задълженията си по трудовото правоотношение, ищецът е претърпял злополука- счупване на петната кост на десния крак, която е призната за трудова злополука с разпореждане № 9 от 15.01.2013г., издадено от Районно управление „Социално осигуряване“- [населено място]. Прието е, че спорен между страните е въпросът за механизма на настъпване на трудовата злополука и обстоятелствата, при които ищецът е получил счупването, като в исковата молба той е изложил твърдения, че докато е обезопасявал и укрепвал товара на камиона се е подхлъзнал и паднал в ремаркето, при което е счупил петната кост на десния си крак. Съдът е приел, че възражението за съпричиняване е основателно, тъй като от представените по делото и приети без възражения от противната страна писмени доказателства- инструкции и списък на инструктираните лица, както и от заключението на приетата експертиза, изготвена от вещо лице- специалист по безопасност на труда, се установява, че съгласно приетите от работодателя правила за безопасност и здраве при укрепване на товарите е забранено на шофьора да стъпва върху групажните и странични дъски на полуремаркето, както и върху металните вертикални греди /канати/. В настоящия случай съдът е приел, че ищецът е нарушил посочените правила, тъй като се е качил на канатите на ремаркето, за да укрепва товара му. Съгласно разпоредбата на чл.201, ал.2 от КТ отговорността на работодателя може да се намали, ако пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, капо е проявил груба небрежност, като съдът е приел, че ищецът е допуснал груба небрежност, тъй като не се е съобразил с въведената със съответната инструкция от работодателя му забрана да стъпва върху канатите, което съставлява основание за намаляване на отговорността на последния. Преценявайки така допуснатото от ищеца нарушение, съдът е приел, че приносът му за настъпване на трудовата злополука е 50%, поради което в негова полза следва да се присъдят половината от дължимите обезщетения за причинените му имуществени и неимуществени вреди, ведно със законната лихва върху главниците от датата на настъпване на съответното увреждане, така както се претендират с исковата молба, до окончателното им заплащане.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правен въпрос, при наличие на предпоставките на чл.280 ГПК относно допускане на касационното обжалване. Същевременно не се сочи конкретен правен въпрос, който да е разрешен при наличието на предпоставките на чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК. В изложението се съдържат оплаквания относно необосноваността на решението, като се твърди неправилно възприемане на доказателствата по делото от състава на въззивния съд, конкретно събраните по делото свидетелски показания. Тези доводи от страна на касатора се правят във връзка с неговото твърдение за неправилност на решението в частта, с която съдът е възприел наличието на съпричиняване от негова страна. Оплакването за неправилност в тази насока представлява оплакване за необоснованост на съдебното решение, като доколкото необосноваността не е сред касационните основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК, евентуалното наличие на необосновано решение и преценка на възприетата от съда фактическа обстонавка, в т.ч. и преценка на събраните по делото доказателства, както и свидетелските показания на разпитаните по делото свидетели, не следва да се преценява в производството по чл.288 ГПК, а при разглеждането на касационната жалба по същество. Липсата на поставен правен въпрос при твърдения за наличие на предпоставка по чл.280 ГПК, относим към производството, води до липса на основание за допускане на касационното обжалване.
Водим от горното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1234/07.10.2016 г., постановено по гр.д.№ 2075/2016 г. от VІ-ти състав на Окръжен съд – Пловдив.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.