1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 626
[населено място], 08.07.2014г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 4525/2013 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на [фирма], със седалище и адрес на управление в [населено място], чрез адв. А. Одварков ПАК, срещу решение №685 от 16.04.2013г., постановено по гр.дело №3388/2012г. на Пловдивски окръжен съд. В инкорпорираното в касационната жалба изложение на основанията за допускане касационно обжалване касаторът се позовава на критериите по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по следните въпроси: 1. дължимо ли е възнаграждението по договор за изработка, независимо, че извършената работа не е надлежно приета от възложителя /по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК/; 2. изявлението на ответника, че оспорва насрещното вземане на ответника, с което се иска прихващане, достатъчно ли е да се приеме, че не е налице насрещно вземане / т.3 на чл.280, ал.1 ГПК/.
По делото е постъпило искане от адв. Одварков, в което се заявява оттегляне на възражението за прихващане и иска прекратяване на производството по делото в тази му част.
Ответникът по жалбата [фирма] , чрез адв. Г., ПАК в становището си счита, че касаторът не е обосновава предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване. Не дава съгласие за оттегляне на възражението за прихващане. Претендира за разноски за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
Пловдивският окръжен съд е потвърдил решението на Районен съд – [населено място], с което са уважени исковете на ищеца [фирма] – П. срещу [фирма] общо за сумата от 22 800 лв., представляваща възнаграждение. за извършена услуга за преработка, проверка и периодична цялостна поддръжка на матрици /шприц форми/ по две фактури: №305/25.02.2011г. за сумата от 15840 лв. и фактура №360 от 7.04.2011г за сумата от 6960 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба. Оставено е без уважение възражението на [фирма] / при условията на евентуалност , че се уважи иска на ищеца/ с вземане на ответника към ищеца за сумата от 250 583.18 лв. с ДДС по два броя фактури от №2985/19.10.2011г. за сумата от 50 585 лв. с ДДС и № 2986/19.10.2011г. за сумата от 199 998.10 лв. с вкл. ДДС възнаграждение за изработка на пластмасови изделия за периода от м.7.2010г. до м.02.2011г.
За да уважи искът по чл.266, ал.1 ЗЗД, въззивният съд е приел, че фактурите, като частен документ са доказателство както за извършената от ищеца работа, така и за нейното приемане, след като са включени в счетоводството на ответника, съгласно заключението на ССЕ. Доколкото между страните има разменена кореспонденция за липсата на представителна власт на лицето, възложило извършването на услугата, това оспорване се явява несъществено за спора, след като по начало ответникът не спори извършването на услугата от ищцовото дружество. Направеното едва във въззивното производство оспорване на качеството на работата се явява недоказано от ответника, при разпределение на доказателствената тежест по 154 ГПК. Осчетоводяването на двете фактури в счетоводството на ответника е доказателство за извършената и приета работа, без да е оспорено нейното качество.
По възражението за прихващане: Възражението за прихващане е отхвърлено като недоказано. Съдът е приел, че ответникът е направил възражение за прихващане с вземането на ищеца по две фактури, с основание неформален договор за изработка на пластмасови изделия за периода м.07.2010г. м.02.2011г. Вземането е оспорено от ищеца по основание и размер, не е доказана ликвидността и изискуемостта на вземането, като доказателствената тежест е на ответника, съгласно разпоредбата на чл.154 ГПК.
По основанията по чл.280, ал.1 ГПК:
Въпросът за приемането на работата, като предпоставка за уважаване на иска по чл.266, ал.1 ГПК е включен в предмета на спора, поради което изпълнява общото основание по чл.280, ал.1 ГПК. Не са налице допълнителните предпоставки по т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Р. във въззивното решение въпрос за доказване приемането на работата по договор за изработка не е в противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда чл.290 ГПК. Съобразно конкретните факти, съставите на ВКС, ТК приемат, че предаването и приемането на работата по договор за изработка може да се извърши както с конклудентни действия, така и изрично/ решение № 45 от 28.03.2014г. по т.дело № 1882/2013г., решение № 36 от 24.03.2014г. по т.дело № 2366/2013г., решение №147 от 30.09.2013г. по т.дело № 934/2012г. на ВКС, ТК, ІІ т.о. и др./ По конкретно с решение №45 от 28.03.2014г. по т.дело № 1882/2013г. и решение № 138 от 17.10.2011г., състави на ВКС, ТК са отговорили, че отразяването на фактурата в счетоводството на двете страни, вписването в дневниците за покупко – продажба, в справката – декларация по ДДС, ползването на данъчен кредит, дори когато фактурата не е подписана от възложителя, независимо отказа на възложителя да подпише протокол за приемане на работата, представлява признание за приетата работа. Представените от касатора три броя решения на ВКС, постановени по ГПК отм. не обосновават по – различен извод, доколкото в тях се приема, че приемането на работата от възложителя е основание изпълнителят да претендира заплащане на възнаграждение по чл.266, ал.1 ЗЗД. Съществуващата съдебна практика, вкл. и тази, която е задължителна за съдилищата / чл.280, ал.1, т.1 ГПК и т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС/ е основание да не се допуска въззивното решение до касационно обжалване по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Само по себе си позоваването само на основанието за допустимост в рамките на приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, както е в настоящия случай, не може да обоснове позитивно определение за касатора.
С оглед на мотивите на въззивния съд, формулирания процесуалноправен въпрос не обосновава основния критерий по чл.280, ал.1 ГПК. Заявеното от ответника – касатор насрещно вземане е оспорено от ищеца. Направено е възражение, че ответникът трябва да посочи и докаже основание на което се претендира сумата, за да се извърши компенсация на насрещните вземания, трябва да бъде установена тяхната ликвидност и изискуемост. Чл.154 ГПК посочва разпределението на доказателствената тежест между страните в гражданския процес – всяка страна трябва да докаже твърдяните от нея факти, на които основава своите искания или възражения. С доклада си по чл.146 ГПК първоинстанционния съд е разпределил доказателствената тежест между страните в процеса, като на ответника изрично е посочено, че на него принадлежи тежестта да докаже възражението си за прихващане. Доказателствени искания за установяване основанието и размера на вземането не са направени от ответника в процеса. Доколкото по приложението на чл.154 ГПК има установена съдебна практика, касаторът не обосновава приложното поле на т.3 на чл.280, ал.1 ГПК с оглед на дадените в т.4 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС разяснения по приложението на закона.
В обобщение, по отношение на решението на П. окръжен не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване.
По направеното оттегляне на възражението за прихващане и искането за прекратяване на производството по делото в тази част.
Искането е неоснователно.
По своята правна природа прихващането е едностранно изявление на един от длъжниците, отправено до насрещната страна – чл.104, ал.1, изр.1 ЗЗД. Материалноправното прихващане включва в състава си още един елемент – получаване на изявлението от насрещната страна. Изявлението е неотеглимо след получаването му.
Съдебното прихващане се извършва с насрещен иск или чрез възражение. Възражението за съдебно прихващане е аналогично по своята характеристика на насрещен иск, макар и да не се предявява с искова молба / т.6 на ТР №1/2001г. на ОСГК на ВКС/. Негов предмет е едно спорно право, по което се формира сила на пресъдено нещо, като ефекта на прихващането ще се прояви след влизане в сила на съдебното решение. Веднъж упражнено правото на възражение и прието от съда, то се приобщава към предметния обхват на спора и съответно става част от предмета на делото. Обстоятелството, че прихващането е упражняване на право, позволява на неговия титуляр да извърши отказ от прихващането. Когато изявлението за прихващане е материалноправно, то може да бъде оттеглено до момента на получаване на изявлението от насрещната страна. Когато компенсаторното право е заявено по съдебен ред и е прието за разглеждане от съда, оттеглянето ще породи ефект, ако насрещната страна даде съгласие, по аргумент на чл. 232 ГПК. Ответникът по касация не дава съгласие за прекратяване на производството по делото поради оттегляне на възражението за компенсиране на двете вземания, затова искането за прекратяване на производството в тази част се явява неоснователно.
С оглед на касационното обжалване ответникът има право на направените по делото разноски, видно от представения договор за правна защита от 10.07.2013г. в размер на 400 лв.
Водим от горното съставът на ВКС, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 685 от 18.04.2013г., постановено по гр.дело № 3388/2012г. на Пловдивския окръжен съд, въззивно гражданско отделение.
ОСТАВЯ без уважение молбата на [фирма] за прекратяване на производството по делото поради оттегляне на възражението за прихващане за сумата от 250 583.18 лв.
ОСЪЖДА [фирма], със седалище и адрес на управление [населено място] да заплати на [фирма], [населено място] разноски в размер на 400 лв.
Определение е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: