О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 626
гр. София,08.07.2009г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение в закрито заседание на първи юли през две хиляди и девета година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛ ЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като разгледа докладваното от съдията Бранислава Павлова
гр. дело N 128 / 2009 г. по описа на Първо гражданско отделение, за да се произнесе съобрази:
Производството е по чл. 288 ГПК.
„Д” Е. е обжалвал въззивното решение на Д. окръжен съд № 483 от 03.11.2008г. по гр.д. № 457/2008г.
Касационната жалба е подадена в срок, приподписана е от адвокат и към нея има приложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК , поради което е процесуално допустима.
Ответницата А. Д. Я. е подала писмен отговор по реда на чл.287 ГПК, в който изразява становище, че жалбата е неоснователна и моли да се остави без уважение. Не е взето становище по наличието на основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване.
С обжалваното решение Д. окръжен съд е оставил в сила решението на Д. районен съд № 10 от 12.03.2008г. по гр.д. № 1576/2006г. , с което е отхвърлен иска на „Д” Е. против А. Д. Я. за установяване правото на собственост върху недвижим имот , представляващ лозе с площ от 524 кв.м., поземлен имот с идентификатор 72624.436.129 по одобрената кадастрална карта на гр. Д..
В изложението за допускане на касационното обжалване касаторът се позовава на основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Поддържа, че въпросите, по които се е произнесъл въззивния съд и от които зависи решаването на спора са два: за доказателствата, от които следва съдът да установи обема на правото на собственост при различие между графичното изображение на имота по различните устройствени планове и отразената в тях площ и за правното действие на фактическото предоставяне за ползване от общината на държавен терен на граждани – дали то създава права за тях, и дали фактическата промяна на предназначението на земите създава права на общината върху тези терени.
При проверка на основанията за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение намира следното:
За да отхвърли предявения установитеен иск за собственост съдът е приел , че не е доказано твърдяното в исковата молба основание за придобиване на правото на собственост – апортна вноска по чл.72 ТЗ в капитала на дружеството от съдружника „В” ЕАД гр. Д.. В. съд след обсъждане на доказателствата по делото, включително и заключението на вещото лице е направил извод, че при липса на посочени граници в дружествения договор на терена от 353.063 дка следва да се зачете доказателствената сила на картния материал , съгласно който теренът на хиподрума никога не е имал за граница път, а спорният имот остава извън южната му граница и граничи с околовръстен път.
При тези изводи на въззивния съд не може да се приеме, че поставените в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК въпроси попадат в приложното поле на чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Това основание е налице, когато въззивният съд се е произнесъл по процесуален или материалноправен въпрос, свързан с прилагане на конкретна правна, която се нуждае от тълкуване, при неяснота или непълнота в закона при липса на съдебна практика или при необходимост тя да бъде променена. В случая касаторът не поставя такива принципни въпроси. Въпросът за доказването площта на терена, за който в акта за придобиването му не са посочени граници не е свързан с прилагането на конкретна правна норма, засягаща допустимостта на доказателствената и доказателствената сила на документите, а е част от решаващата дейност на съда, свързана с преценката на доказателствата по делото, която е извън пределите на проверката, която ВКС извършва в производството по чл.288 ГПК целящо единствено установяване наличието на критериите, обуславящи приложното поле на касационното обжалване. Чл.280 ал.1 ГПК изисква в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК да бъде формулиран въпрос , който да е от значение за решаването на конкретното дело и да е свързан с приложението на закона. В случая първият въпрос в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК не е свързан с приложението на закона, а вторият – за правното действие на фактическото предоставяне на терени на граждани от общината се явява страничен за решаването на спора доколкото по иска за собственост не ответникът, а ищецът следва да установи своето право, включително и тогава, когато ответникът не се защитава само като отрича правото на ищеца, а противопоставя свое вещно право.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Д. окръжен съд № 483 от 03.11.2008г. по гр.д. № 457/2008г. по жалбата на „Д” Е. гр. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: