3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627
София11.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на девети юли две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 429/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на А. М. Х. – от [населено място] срещу Определение №96 от 27.І.2012 г. по ч.гр.д. № 242/ 2012 г. на Софийски градски съд, с което е оставено без разглеждане възражението по чл. 423 ГПК вх.№ 1040828/3.Х.2011 г., като просрочено, с оплакване, че е неправилно. Жалбоподателят поддържа, че ако се приеме, че на датата, на която е подал възражението по чл. 414 ГПК, е узнал за издадената заповед за изпълнение, то възражението създава висящност на процеса и прави недопустимо подаване на възражение по чл. 423 ГПК до произнасяне по първото – следователно не е пропуснал срока по чл. 423 ГПК. Счита, че като е приел, че е подадено в срок възражението по чл. 414 ГПК заради липса на надлежно връчване, съдът е следвало да отмени разпореждането на районния съд, а ако не приема възражението по чл. 414 ГПК, е следвало да уважи възражението по чл. 423 ГПК, заявено в срока за обжалване, като би могъл да го разгледа и като жалба срещу определението на районния съдия. Жалбоподателят възразява по начина, по който въззивният съд е приел, че жалбоподателят е узнал за заповедта за изпълнение и иска обжалването определение да се отмени и делото да се върне за разглеждане на възражението по чл. 423 ГПК. Представя копие от Решение № ІІ-71-16 от 23.ІІІ.2012 г. по гр.д. № 47 171/ 2011 г. на СРС, 71 с., с което е отхвърлен искът по чл. 422 ГПК, предявен от [фирма] срещу А. М. Х. за 500 евро по запис на заповед от 4.І.2008 г.
Ответникът по частната жалба [фирма] – [населено място] не изразява становище по същата.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение намира, че определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд, съгласно чл. 274 ал. 2 изр. 1 ГПК, тъй като е с него не е разгледано поради просрочие възражение по чл. 423 ал. 1 ГПК.
С обжалваното определение е оставено без разглеждане възражението от 3.Х.2011 г. по чл. 423 ГПК на А. М. Х. – от [населено място] срещу Заповед от 5.ІІІ.2009 г. за незабавно изпълнение по чл. 417 т. 2 ГПК, като просрочено. Изложени са съображения, че при депозиране на 30.ІV.2010 г. на възражение по чл. 414 ГПК, длъжникът е узнал за издадената заповед, от този момент започва да тече срокът по чл. 423 ал. 1 ГПК, който срок е изтекъл на 31.V.2010 г. и подаденото на 3.Х.2011 г. възражение по чл. 423 ал. 1 ГПК е просрочено.
Обжалваното определение е правилно. Съдът, за да извърши предвидената в чл. 423 ГПК извънинстанционна проверка на правото на участие на длъжника в заповедното производство в изчерпателно изброените случаи, следва длъжникът да е подъл възражението в срока по чл. 423 ал. 1 ГПК. На длъжника, който е подал на 30.ІV.2010 г. възражение по чл. 414 ГПК срещу заповедта за незабавно изпълнение, издадена на основание по чл. 417 ал. 2 ГПК, по което възражение районният съд следва да укаже на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе държавна такса, очевидно е известна издадената заповед по ч.гр.д.№ 12 240/2009 г. на СРС, 45 с., което дело е цитирано от длъжника в заявлението. Подаденото на 3.Х.2011 г. възражение по чл. 423 ал. 1 ГПК, е просрочено, считано от 30.ІV.2010 г., поради което правилно не е разгледано с обжалваното определение.
Представеното от жалбоподателя копие от Решение № ІІ-71-16 от 23.ІІІ.2012 г. по гр.д. № 47 171/ 2011 г. на СРС, 71 с., с което е отхвърлен искът по чл. 422 ГПК, предявен от [фирма] срещу А. М. Х. за 500 евро по запис на заповед от 4.І.2008 г., няма отношение към заповедта за изпълнение, издадена на основание чл. 417 т. 2 ГПК за 2000 лв., с посочената лихва, въз основа извлечение от сметка на [фирма] по сключен с жалбоподателя Договор за кредитна карта от 3.І.2008 г.
По изложените съображения частната жалба е неоснователна, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1696 от 27.І.2012 г. по ч.гр.д. № 242/ 2012 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: