1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627
гр. София, 12.10.2010 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на пети октомври през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 271 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ищцата Т. Д. П. – Т. от[населено място] чрез процесуалния й представител адв. К. И. Н. срещу решение № 1504 от 02.12.2009г. по гр. дело № 1978/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав в частта, с която частично е отменено решение № 2106 от 13.05.2009г. по гр. дело № 3732/2007г. на Софийски градски съд, Гражданска колегия, І отделение, 1 състав и е отхвърлен предявеният от Т. Д. П. – Т. срещу [фирма],[населено място] иск с правно основание чл. 226 КЗ за разликата над 40 000 лв. до 50 000 лв., както и в частта, с която е оставено в сила първоинстанционното решение в частта, с която искът е отхвърлен за разликата над 50 000 лв. до пълния предявен размер 70 000 лв.
Касаторът инвокира доводи за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и последващата молба са поддържа становище, че решението е постановено в противоречие с практиката на ВКС, а за точното прилагане на закона и развитието на правото е необходимо да се установи единен критерий за приложението на чл. 52 ЗЗД. Поради това моли обжалваният съдебен акт да бъде допуснат до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответникът [фирма],[населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и доводите на касатора, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в нея и изложението се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК.
За да направи извод, че предявеният иск с правно основание чл. 226 КЗ е основателен за сумата 40 000 лв., а за разликата над 40 000 лв. до 70 000 лв. е неоснователен, въззивният съд е приел, че на 14.06.2007г. при управление на лек автомобил „Б. 318 И” с несъобразена скорост по пътя от Г. Златарево към[населено място] С. е причинил ПТП и телесни увреждания на ищцата Т. Д. П. – Т., изразяващи се в счупване на костите на лявата подбедрица, вътреставно счупване на дясната голямопищялна кост в областта на коляното и счупване на лявата ключица. Решаващият съдебен състав е установил, че ищцата е била на 30 години към датата на събитието, увреждането е затруднило за около 8 месеца движенията й с долните крайници, понастоящем е налице ограничение на движенията на лявата глезенна става и на дясната колянна става, останал е груб козметичен дефект на лявата подбедрица, походката й е накуцваща и са възможни болки при натоварване и при промяна на времето. При определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди в размер 40 000 лв. въззивната инстанция се е съобразила с вида и характера на уврежданията, степента и интензитета на търпените болки и страдания.
Допускането на касационното обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Предвид изложеното в касационната жалба, молбата към нея и въззивното решение материалноправният въпрос, от който зависи изходът на спора, се отнася до приложението на разпоредбата на чл. 52 ЗЗД при определяне размера на дължимото обезщетение за неимуществени вреди при непозволено увреждане.
По отношение на релевантния за спора материалноправен въпрос не е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. В Постановление № 4 от 23.12.1968 г. на Пленума на ВС понятието „справедливост” по смисъла на чл. 52 ЗЗД е тълкувано като понятие, свързано с преценката на конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се съобразяват при определяне размера на обезщетението, а именно характерът на увреждането, начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване състоянието на здравето, причинените морални страдания и др. В настоящия случай въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и се е съобразил с вида и характера на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на търпените от ищеца болки и страдания.
Не е налице основание за касационно обжалване и по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Критерият за допускане на касационно обжалване на основание посочената правна норма се отнася до хипотезата, когато материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за решаването на спора е решаван противоречиво от съдилищата. Разликата в присъжданите от съдилищата различни размери на обезщетенията за неимуществени вреди от непозволено увреждане произтича от различните факти, специфични за всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на чл. 52 ЗЗД, който установява справедливостта като основен критерий за определяне размера на обезщетението за този вид вреди. Преценката на отделните факти по делото, относими към определяне размера на обезщетението при спазване принципа на справедливост е въпрос на обоснованост на съдебното решение и касае правилността на постановения съдебен акт. В тази връзка оплакванията за необоснованост и незаконосъобразност представляват основания за отмяна на обжалваното решение поради неговата неправилност съгласно чл. 281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Неоснователен е доводът за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Точното прилагане на закона е във връзка с развитието на правото и е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, каквато касаторът не сочи, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му, което ще доведе до отстраняване на неяснота в правната норма, каквито данни в случая липсват. По тълкуването и приложението на чл. 52 ЗЗД[населено място] № 4 от 23.12.1968 г. Пленумът на ВС е дал задължителни указания, целящи точното и еднакво приложение на закона при определяне на обезщетенията за неимуществени вреди, и установената съдебна практика не се налага да бъде ревизирана.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че не са налице сочените в касационната жалба и изложението основания за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не следва да се присъждат, тъй като такива не са направени и не са поискани в касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1504 от 02.12.2009г. по гр. дело № 1978/2009г. на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав в обжалваната му част.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.