О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627
гр. София, 12.11.2015 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ТК, II отделение, в закрито заседание на двадесет и девети септември, две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
като разгледа докладваното от съдия Марков т.д.№820 по описа за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. П. М. срещу решение №566 от 21.11.2014 г. по гр.д.№817/2014 г. на ОС Плевен. С обжалваното решение е потвърдено решение №917 от 16.06.2014 г. по гр.д.№197/2014 г. на РС Плевен, с което е отхвърлен предявеният от В. П. М. против Държавен фонд „Земеделие” иск по чл.124, ал.1 от ГПК за признаване на установено, че не дължи връщане на получено първо плащане в размер на 24 446 лв. по договор №15/112/06171 от 15.02.2010 г., претендирано от Държавен фонд „Земеделие” с оглед разваляне на договора поради виновно неизпълнение на задължението на В. М. да увеличи размера на стопанството си най-малко с 3 икономически единици.
В жалбата се излагат съображения, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Посочва се, че въззивният съд неправилно е приложил разпоредбите на чл.87, ал.2, и ал.4 от ЗЗД, както поради обстоятелството, че от доказателствата по делото се установява по безспорен начин, че е налице изпълнение на заложеното основно изискване на договора за увеличаване на икономическия размер на стопанството с 3 икономически единици /ИЕ/ до 10.30 ИЕ, така и поради факта, че дори и да се приеме, че увеличението е било до 10.21 ИЕ, /при заложени 10.30 ИЕ/, то неизпълнението се явява явно незначително, респективно е налице хипотезата на чл.87, ал.4 от ЗЗД. Предвид изложеното се иска отмяна на решението и уважаване на предявения иск.
В изложение по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК общото основание за допускане на касационно обжалване е обосновано с произнасяне на въззивния съд по следните въпроси: 1. Допустимо ли е разваляне на двустранен договор по реда на чл.87, ал.2 от ЗЗД, в хипотезата, когато неизпълнената част от задължението /неизпълнението/, послужило като основание за това разваляне, е такава по смисъла на чл.87, ал.4 от ЗЗД и обуславя наличие на материално-правните предпоставки за прилагане на тази разпоредба. 2. Съставлява ли съществено процесуално нарушение липсата в мотивите на решението на преценка по смисъла на чл.236, ал.2 от ГПК на събраните по делото доказателства, в частност на приетото по делото заключение на СИЕ.
По отношение на формулираните въпроси се твърди, че са решени в противоречие със задължителна и незадължителна практика на ВКС, обективирана в: решение по т.д.№661/2008 г. на ВКС, ТК, решение по т.д.№72/2012 г. на ВКС, ТК, решение по гр.д.№5000/2008 г. на ВКС, ГК, ППВС №3/29.03.1973 г., решение №102/03.08.2010 г. по т.д.№897/2009 г. на ВКС, ТК, ТР №30/17.06.1981 г. на ОСГК на ВС, решение №708 по гр.д.№1467/2002 г. на ВКС, решение №999 по гр.д.№737/95 г. на ВС, като се поддържа и селективното основание на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК, поради необходимост от осъвременяване тълкуването на съдебната практика.
Ответникът по касация Държавен фонд „Земеделие” не заявява становище.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените от страните доводи, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в закона срок, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд, обсъждайки събраните по делото доказателства, включително и приетата от първоинстанционния съд СИЕ, е възприел изцяло направените от първоинстанционния съд изводи за наличие на неизпълнение на задълженията на ищцата В. П. М. по обвързващия страните договор за предоставяне на финансова помощ, да увеличи икономическия размер на стопанството с минимум 3 икономически единици. Също така, отчитайки специфичния характер на договора – предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, както и това, че помощта се предоставя за изпълнение на заложени в бизнес плана дейности, инвестиции и цели, необходими за развитието на стопанството, а така също и заложеното в бизнес плана увеличение с 5.19 икономически единици, но не по-малко от 3 ИЕ, въззивният съд е достигнал до извод, че неизпълнението на задълженията на ищцата /увеличила размера на стопанството с 2.91 ИЕ/ не е незначително с оглед интереса на ответника, поради което последният е имал право да развали и е развалил процесния договор.
Предвид изложените от въззивния съд мотиви, настоящият състав намира, че формулираният от касатора първи въпрос не е обусловил решаващата воля на съда – в решението не е прието, че развалянето е допустимо, въпреки незначителността /с оглед интереса на кредитора/ на неизпълнената част от задължението – напротив, както бе посочено в обжалваното решение е прието, че неизпълнението на задължението на ищцата не е незначително с оглед интереса на кредитора, поради и което ответникът е имал право да развали договора. В този смисъл и тъй като правен въпрос относно начина на определяне на критерия „незначителност” на неизпълнението, с оглед интереса на кредитора, не е поставен, а правилността на решението /включително и по отношение на извода за значителност или не на неизпълнението/, не е основание за допускането му до касационно обжалване, настоящият състав намира, че по първия от поставените въпроси касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
На следващо място е видно, че въззивният съд е процедирал в съответствие с константната задължителна практика на ВКС, съобразно която, в задължение на съда е да даде собствено разрешение по предмета на делото, като обсъди доводите и възраженията на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните в двете инстанционни производства допустими и относими доказателства, при съобразяване с разпоредбите за разпределението на доказателствената тежест между страните в процеса и с допустимите според ГПК доказателствени средства. С визираното разрешение, което се възприема от настоящият състав, въззивният съд се е съобразил изцяло, респективно не се установява наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК по отношение на втория от поставените от касатора въпроси – в решението са изложени мотиви, съдържащи както обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, /включително и на СИЕ/, така и фактически констатации и правни изводи, като е дадено собствено разрешение по очертания от ищеца предмет на делото, след произнасяне по приетите за релевантни, с оглед този предмет, доводи и възражения на страните. Дали изложените съображения и направените въз основа на тях изводи са обосновани, е въпрос, отнасящ се до правилността на решението, която обаче както бе посочено, не е основание за допускането му до касационно обжалване.
От друга страна освен, че позоваването на основанието по т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК е бланкетно и не са изложени доводи за значението на поставения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото, дори и да се приеме за надлежно въведено, въпросът не може да се квалифицира като значим за точното прилагане на закона и за развитието на правото. В случая не е осъществена нито една от хипотезите, с които, предвид разясненията на т.4 от ТР №1/2010 г. на ОСГТК, законодателят е обвързал основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като разпоредбата на чл.236, ал.2 от ГПК, в която е заложено изискването за излагане на мотиви към съдебното решение, е достатъчно ясна и непротиворечива, а и по приложението й както бе посочено, е налице константна, задължителна практика на ВКС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение №566 от 21.11.2014 г. по гр.д.№817/2014 г. на ОС Плевен.
Определението не може да се обжалва.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.