О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627
гр.София, 13.05.2015г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на дванадесети май, две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: ВЕСКА РАЙЧЕВА
Членове: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
любка андонова
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1888 по описа за 2015 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 03.11.2014г по гр.д.№17424/2013г., с което Софийски градски съд е уважил частично иск с правно основание чл.422 ГПК.
Жалбоподателите – Г. В. В. и А. М. В., чрез процесуалния си представител, поддържат, че с обжалваното решение,съдът се е произнесъл по правен въпрос, който е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е отменил първоинстанционното решение, е признал за установено по отношение на Г. и А. В., че дължат на [фирма] за периода от 01.05.2009г. до 30.04.2011г., сума за незаплатена стойност на топлинна енергия за топлоснабден имот в размерна 5 110. 77 лева (пет хиляди сто и десет лева и седемдесет и седем стотинки) главница, със законните лихви за забава от 06.07.2012г.
Прието е за установено, че между жалбоподателите, от една страна, и [фирма], от друга, е съществувало договорно облигационно отношение във връзка с доставянето и потреблението на топлинна енергия за отопление и горещо битово водоснабдяване, нормативно уредено първоначално с Наредба № 1 за ползване на топлинна енергия (обн. ДВ, бр. 49 от 27.07.1975г., отм. с § 5 от ПЗР на Наредбата за топлоснабдяването – ДВ, бр. 31 от 26.03.2002г.), като съгласието за възникване на правоотношението е било постигнато с конклудентни действия – с присъединяването към топлопреносната мрежа на собственото на жалбоподателите жилище (отопляемия имот) и фактическото ползване в жилището на топлинна енергия, доставена от ищеца в първоинстанционното производство (чл. 1, ал. 1 и чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата) и жалбоподателите са били потребители по смисъла на чл. 5, ал. 1, т. 2 от Наредбата. Прието е, че за времето от 01.05.2009г. до 30.04.2011г., процесния период, отношенията между страните не са били прекратявани, като са били нормативно регулирани от разпоредбите на Закона за енергетиката (обн. ДВ, бр. 107, 09.12.2003г.), Наредба № 16-334 от 06.04.2007г. топлоснабдяването (обн. ДВ, бр. 34 от 24.04.2007г.) и Наредба за регулиране на цените на топлинната енергия (обн. ДВ, бр. 55 от 25.06.2004г.). Изложени са съображения за това, че допълнително, съгласно чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, за продажбата на топлинна енергия на потребители за битови нужди, включително за общите части в сгради – етажна собственост, са били приложими публично известни общи условия от 2008г., предложени от топлопреносното предприятие, одобрени от ДКЕВР, със съдържание посочено в чл. 150, ал. 1 от ЗЕ, вр. чл. 298 от ТЗ.
Установено е, че през процесния период ищецът –ответник по касационната жалба, е снабдявал с топлинна енергия за отопление отопляемия имот за битови нужди, като жалбоподателите дължат цена на потребената топлинна енергия (чл. 155 от ЗЕ) – сума за консумираната топлинна енергия – за сградна инсталация, имот и битово горещо водоснабдяване, а топлинната енергия за горещо водоснабдяване през и извън отоплителния период, целогодишно, е била определяна на база, заявена от жалбоподателите (брой потребители), тъй като в имота не е имало монтирани индивидуални водомери. Съдът, при съобразяване на разпределената енергия, включително разликата между прогнозното и действително потребеното количество енергия след прилагане на системата за разпределение на топлинната енерегия, както и при съобразяване на нормативно регулираните цени на топлинната енергия за периода (чл. 21, ал. 1, т. 6, вр. чл. 30 от ЗЕ) и съобразно залючението на вещото лице по съдебно-техническата експертиза, е приел, че дължимата сумата е от 5 110. 77 лева, до който размер е приел, че предявният иск е основателен.
В изложение по чл.284, ал.3 ГПК, жалбоподателите, чрез процесуалния си представител поддържат, че с решението е даден отговор на правен въпрос от значение за спора, а именно: за приложението на погасителната давност по отношение на периодичните задължения, какви са и тези за заплащане на топлинна енергия. Поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
С оглед данните по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Отговор на поставеният от жалбоподателя въпрос е даден в ТД№3/2011г. ОС Г ТК на ВКС, в което е прието, че вземанията на топлофикационни, електроснабдителни и водоснабдителни дружества, както и на доставчици на комуникационни услуги са периодични плащания по смисъла на чл.111, б.”в” ЗЗД и за тях се прилага тригодишна давност. С това тълкувателно дело е уеднаквена практиката по така поставения въпрос, но в случая следва да се вземе предвид факта, че съдът не е дал отговор на този въпрос в решението си, тъй като не е бил сезиран с искане за прилагане на погасителната давност във възивната жалба, подадена от настоящите жалбоподатели и този въпрос не е от значение за изхода по конкретното дело. Ето защо настоящият състав намира, че така поставения въпрос в изложението по чл.284, ал.3 ГПК не съставлява общо основание за допускане на касационното обжалване. Материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните поделото доказателства. Касационният съд, упражнявайки правомощията си за дискреция на касационните жалби, трябва да се произнесе дали сочения от касатора правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни. Когато страната не посочи въпрос от значение са спора това само по себе си е достатълно основание за недопускане на касационното обжалване.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 03.11.2014г по гр.д.№17424/2013г. на Софийски градски съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: