1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 627
Гр. С., 14.08.012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия второ отделение в закрито заседание на осемнадесети май две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията /председател/ ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело № 916/2011 г.
Производството е по чл.288 във вр.с чл. 280 ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] срещу въззивното решение на Софийски градски съд постановено на 15.04.2011 г. по гр.д.№ 802/2011 г. С това решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Софийски районен съд, 73 състав от 17.08.2010 г. по гр.д.№ 45616/2009 г., с което е осъден ответника-касатор да заплати на [фирма] [населено място] сумата 17449.48 лв., представляваща дължимото застрахователно обезщетение по договор за презастраховане от 07.01.2000 г., което ищецът е заплатил на 19.06.2007 г. на наследниците на починалия на 03.03.2002 г. при ПТП К. А. К..
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалваното решение поради необоснованост и нарушение на материалния закон. Изложени са съображения, че в случая един и същ застрахователен риск се покрива и по застрахователния и по презастрахователния договор. Наведени са доводи, че в един и същ момент от едно и също застрахователно събитие стават изискуеми вземанията и по двата договора и от този момент започва да тече давностния срок за погасяването им, а не от датата на плащането на застрахователя както погрешно е прието в обжалваното решение.
В изложението си по чл.284 ал. 3 т. 1 ГПК касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т. 2 и т. 3 ГПК. Поддържа, че обжалваното решение съдържа произнасяне по следния материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, а именно: „коя е началната дата на погасителната давност за вземането за обезщетение в отношенията между презастраховател и презастрахован, предмет на който са договори за задължителна застраховка „гражданска отговорност” – дали това е датата на застрахователното събитие или датата на плащане от презастрахования”. Навежда доводи за наличие на противоречива съдебна практика позовавайки се на приложените съдебни решения.
Ответникът по касационната жалба З. [фирма] [населено място] изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество-направените оплаквания са неоснователни. Претендира заплащане на направените от него съдебни разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че жалбата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280 ал. 1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 г. на ОСГКТК на ВКС.
Видно от данните по делото, с обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Софийски районен съд, с което е осъден ответника-касатор да заплати на З. [фирма] сумата 17449.48 лв. представляваща дължимото застрахователно обезщетение по сключения между страните договор за презастраховане от 07.01.2000 г., което презастрахованият ищец е изплатил на 19.06.2007 г. на наследниците на починалия при ПТП настъпило на 03.03.2002 г. К. А. К. на основание влязло в сила съдебно решение, с което е бил осъден. Позовавайки се на задължителна съдебна практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК въззивният съд е приел, че задължението на презастрахователя към презастрахования възниква в момента, когато последният е изплатил дължимото застрахователно обезщетение на застрахованото лице или неговия застраховател. От този момент започва да тече погасителната давност за вземането за възстановяване на това обезщетение между страните по презастрахователния договор. В тази връзка е отхвърлено като неоснователно направеното от ответника възражение, за изтекла погасителна давност считана от датата на застрахователното събитие предвид обстоятелството, че именно погасяването на задължението по застрахователния договор прави изискуемо и ликвидно вземането по договора за презастраховане.
При тези фактически данни поставеният от касатора материалноправен въпрос от кой момент започва да тече погасителната давност за вземането на презастрахования към презастрахователя е релевантен за изхода на спора. По отношение на така поставения въпрос, обаче, не е налице твърдяното основание за допускане на касационно обжалване предвид наличието на трайноустановена съдебна практика на ВКС, с която въззивният съд се е съобразил при постановяване на обжалваното решение. Така, например, в р. № 139/08.11.2010 г. по т.д.№ 74/2010 г. на ВКС, ТК-І т.о. постановено по реда на чл.290 ГПК е прието, че задължението на презастрахователя към застрахователя за заплащане /възстановяване на част от заплатеното от него застрахователно обезщетение произтича от презастрахователния договор и възниква от момента, в който той е платил на застрахованото лице, от който момент започва да тече и давностния срок за претендираното вземане. В съответствие с цитираната съдебна практика са и решаващите изводи на Софийски градски съд в обжалваното решение, поради което липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 ГПК.
По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното решение на СГС, като в полза на ответника по жалбата се присъдят направените от него съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 799 лв. представляваща изплатено адвокатско възнаграждение по представения с отговора договор за правна защита и съдействие от 14.07.2011 г.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски градски съд, АО Трети „В” състав постановено на 15.04.2011 г. по гр.д.№ 802/2011 г.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място], [улица] да заплати на З. [фирма], ЕИК[ЕИК] със седалище [населено място], [улица] сумата 799 /седемстотин деветдесет и девет/ лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: